ОБОЙ (ит. oboe; фр. hautbois; нем. Hoboe; рус. гобой) дървен духов инструмент с двойна тръстикова пластинка. Има характерен носов,напрегнат тембър. Във високия си регистър звучи светло, ярко,изразително, а в най-високите си тонове остро и напрег¬нато. Особено приятно и сочно е звученето му в средния реги¬стър и плътно, малко грубо — в ниския. Особено подходящ е за лирични, пасторални и кантиленни мелодии. Тонов обем от п до fis3. За пръв път се е появил през XVI век, вероятно като ви¬доизменение на азиатския инструмент зурна. Използва се като солов, камерен и оркестров инструмент. В състава на оперния оркестър влиза през XVII век. Неговия приятен тембър, ние слу¬шаме в сцената «Писмото на Татяна» в оп. «Евгений Онегин» от Чайковски, в танца на малките лебеди (два обоя), в балета «Лебедовоезеро» от същия композитор и др. Бетховен също из¬ползва поетичния пасторален тембър на този инструмент в III ч. на VI симфония(«Пасторална») и в I ч. на VII симфония, Равел в балета «Дафнис иХлое»и др. За соло обоя. е написал «Шест метаморфози» Б. Бритън по едноименното произведение на Овидий. Разновидности на обоя са любовен обой и алтов обой (английски рог). Известни обоисти са Гусенс Леон(англ.), Ал. Паршин, А. Б. Зайонц (съв.), Б. Глетцнер (герм.) и др.

 Кларнет

Кларинетът възниква изпод ръцете на нюрнбергския майстор Йохан Кристоф Денер през 1690 година, като плод на усилията му да усъвършенства и направи по-пригоден за практиката стария френски инструмент шалюмо. Предшественикът е хибрид на блокфлейта и това, което сега е кларинетът; тръба, която се държи надлъжно, с цилиндрично сечение; звукът се произвежда чрез трептенията на единична тръстикова пластинка (наричат я платък, единична за разлика от стройките на обоя и фагота, които са направени от слепването на две такива пластини). 

Авло̀с

(на гръцки: αὐλός — „тръба“) е античен езичков дървен духов музикален инструмент, според една от версиите въведен в Древна Гърция от Олимпос през 7 век пр.н.е.[1] Под различни имена той е основен духов инструмент при най-древните народи от Близкия Изток и в Европапрез Ранното Средновековие. 

Състои се от една или две отворени тръби с цилиндрична или леко конична форма, изработени от тръстика, дърво или кост, а по-късно от метал, с отвори за пръстите. Основното тяло е наречено bombyx по името на вид пеперуда. Тръбите имат разнообразна дължина, но обикновено тя е около 50 сm.  Смята се, че по-дългите инструменти произвеждат по-дълбокзвук. Понякога тръбите не са цели, а са направени от две съединени части от различен материал — тръстика, дърво, лавър, кост (обикновено скъп вид), рог, слонова кост, бронз, метал. 

Има двойно тръстиково езиче за звукоизвличането, подобно на обоя и шалюмото. Броят на дупките в началото е 4 (по-рядко 3 или 5) и постепенно се увеличава до 15, като някои от тях могат да бъдат закривани с подвижни пръстени. Диапазонът на инструмента е най-често d – d3. Изпълнителят обикновено свири на един двоен или на два авлоса, като във всяка ръка държи по една от тръбичките. На единия се възпроизвежда мелодията, а на другия — съпровода  Ако са с различна дължина мелодията се изпълнява на по-дългия, а съпроводът — на късия. Двата авлоса се наричат „близнаци“, „паралелни“ или „сдвоени“ авлоси. 

Класическият древногръцки авлос е с 5 дупки. Вторият отвор е отдолу и се затваря с палеца. Понякога има и шеста дупка, която не участва при свирене, а само периодично се запушва, за да се промени акустичната дължина на инструмента. Мундщукът се състои от glotta, kalami и две, понякога дори три издути и закръглени секции — olmos и ypholmios.[4]

Древногръцкото училище „Theban“ за подготовка да музиканти, свирещи на авлос, има решаващо значение в развитието на изкуството на този инструмент през 5 век пр.н.е. Един от нейните представители, Диодорос, твърди, че броят на дупките по онова време се е увеличил до 24. Дотогава е бил необходим повече от един авлос за различните хармонии, но Прономос, ръководител на училището, за първи път успява да изсвири всички хармонии на една двойка от инструмента. Големият брой на отворите изисква въвеждането и използването на метални бутони за затваряне на някои от тях, в зависимост от нуждите .

Тромбон 

е музикален инструмент от групата на медните духови инструменти.

Името му идва от италианската дума tromba (тромпет) и one (голям), или буквално преводът му означава голям тромпет. Той е известен от XV век. Отличава се със сплесканата си S-образна тръба, с помощта на която музикантът       изменя обема на въздуха в инструмента и може да изсвири различни ноти. 

 подготви: Мария Герасова

 тагове: инструменти