Стихотворението на Иван П. Йончев (Самоков1884 -1918 София) е създадено през есента на 1915г., когато се извършва мобилизацията за участие в Европейската война. Йончев посвещава стихотворението на подполк. Тодор Гиргинов. През 1916г. е публикувано в сбирката „За Родината“, а на следващата 1917г. – в стихосбирката „Стихотворения“.
През зимата на 1919г. известният капелмайстор Георги П. Шагунов (Пловдив 1873 – 1848 Бургас) посреща в първи отпуск първородния си син Петър – току-що постъпил юнкер във Военното на Н.В. училище. Като вижда сина си строен и напет в красивата юнкерска униформа, развълнуваният Шагунов търси начин да изрази радостта и гордостта си. Тогава си спомня за стихотворението на Иван Йончев, което толкова го е впечатлило на фронта. Само за няколко дни пламенните слова на Йочев са облечени в маршова мелодия, която след отпуската юнкер Петър Г. Шагунов занася като коледен подарък на съвипускниците си от 41 – ви випуск на ВНВУ (1919-22). Маршът се посреща с възторг от юнкерите. Те имат късмет, техен ротен командир да е майор Александър Морфов, който научава на марша целия випуск. Станала „модерна“, песента бързо се подема и от останалите поделения във ВНВУ.
Георги Шагунов знае, че ротен командир на випуска е именития му колега Морфов и затова се въздържа да нарече песента „марш на 41-ви випуск“ – правото и честта да напише такъв за своите възпитаници има Морфов.
Маршът „Заветът на дедите“, станал популчрен като „Един завет“ става популярен твърде стихийно, както сред военните, така и сред гражданите. Скоро той влиза в репертуара на всички ученически и професионални хорове, вкл. „Гусла“ и „Кавал“, които го качват на голямата сцена – национална и международна. На един концерт на хор „Гусла“ във Варшава през 1935г. гусларите завършват с този марш. Публиката изпада в екстаз и вика марша на бис отново и отново, скандирайки „Ели-забет“, както им звучи текста…
През зимата на 1919г. известният капелмайстор Георги П. Шагунов (Пловдив 1873 – 1848 Бургас) посреща в първи отпуск първородния си син Петър – току-що постъпил юнкер във Военното на Н.В. училище. Като вижда сина си строен и напет в красивата юнкерска униформа, развълнуваният Шагунов търси начин да изрази радостта и гордостта си. Тогава си спомня за стихотворението на Иван Йончев, което толкова го е впечатлило на фронта. Само за няколко дни пламенните слова на Йочев са облечени в маршова мелодия, която след отпуската юнкер Петър Г. Шагунов занася като коледен подарък на съвипускниците си от 41 – ви випуск на ВНВУ (1919-22). Маршът се посреща с възторг от юнкерите. Те имат късмет, техен ротен командир да е майор Александър Морфов, който научава на марша целия випуск. Станала „модерна“, песента бързо се подема и от останалите поделения във ВНВУ.
Георги Шагунов знае, че ротен командир на випуска е именития му колега Морфов и затова се въздържа да нарече песента „марш на 41-ви випуск“ – правото и честта да напише такъв за своите възпитаници има Морфов.
Маршът „Заветът на дедите“, станал популчрен като „Един завет“ става популярен твърде стихийно, както сред военните, така и сред гражданите. Скоро той влиза в репертуара на всички ученически и професионални хорове, вкл. „Гусла“ и „Кавал“, които го качват на голямата сцена – национална и международна. На един концерт на хор „Гусла“ във Варшава през 1935г. гусларите завършват с този марш. Публиката изпада в екстаз и вика марша на бис отново и отново, скандирайки „Ели-забет“, както им звучи текста…
Един завет
(„Заветът на дедите“)
Текст: Иван П. Йончев – 1915
Музика: Георги Шагунов -1919
Музика: Георги Шагунов -1919
Един завет,
Оставили са нам дедите,
Велик завет,
Написан с кървав меч,
Деца на родний край,
Пазете си земите,
Бранете ги,
От близо и далеч.
Оставили са нам дедите,
Велик завет,
Написан с кървав меч,
Деца на родний край,
Пазете си земите,
Бранете ги,
От близо и далеч.
И тоз завет,
На миналото грял е в дните
Кат дивен фар
И вожд той бил е драг,
На всички тез,
Кои загинаха в борбите,
На грешний свят
Презрели бащин праг.
На миналото грял е в дните
Кат дивен фар
И вожд той бил е драг,
На всички тез,
Кои загинаха в борбите,
На грешний свят
Презрели бащин праг.
И не ли той,
Под родно знаме днес войските
Събира пак?
И не ли тоз свещен завет
На всички тям
Съгрявал е душите,
Без жал да мрат
За бащин край рожден?
Под родно знаме днес войските
Събира пак?
И не ли тоз свещен завет
На всички тям
Съгрявал е душите,
Без жал да мрат
За бащин край рожден?
Георги Петров Шагунов е роден на 15 март 1873 г. в Пловдив. Баща му е от богат калоферски род, а майка му е гъркиня. До 16-годишната си възраст Шагунов учи във Френския колеж „Св. Августин“, по-късно той заминава за Лион, където вместо медицина, както е заръчал баща му, записва Лионската държавна консерватория. Учи музика, композиция, диригентско майсторство, избран е за помощник диригент на Лионския градски оркестър. След завръщането си в България за кратко време е капелмайстор в Пловдив, а по-късно дълги години – на 24-и пех. Черноморски полк. Участва в Първата Балканска като капелмайстор на 30-и Шипченски полк. На честването на 50-години творческа дейност през 1946г. Георги Шагунов подарява своя архив на Градския съвет в Бургас. Двете кантонерки с нотни тетрадки години се подмятат по коридорите, после са свалени в мазето, където огняря на общината пали с тях парното. Така завинаги се изгубва част от творчеството му. След години дъщеря му д-р Занекова занася друга част от архива му в Съюза на композиторите, но и казват, че никой не се интересува от „фашистки песни“. Творчеството на Шагунов е преоткрито много по-късно. Оцелели са над 250 марша, както и произведения във всички жанрове на симфоничната, оперна и оркестрова музика.Георги Шагунов умира в Бургас на 10. 11.1948г. Потомците му емигрират в Гърция, където сина му е зъболекар.
Иван Петров Йончев е роден в Самоков на 3 април 1884 г. Бащата е предприемач в София, но фалира и семейството му изпада в мизерия. Животът на поета се движи между Самоков и София. Умен, схватлив, с наклонности към литературата и музиката, той е любимец на учителите си, но поради липса на средства и крехкото си здраве, не успява да завърши I-ва Софийска мъжка гимназия. Започва да пише още като ученик – едва 14-годишен издава пиесата-поема „Слепец“. Дружи с Дебелянов, Николай Райнов, худ. Константин Щъркелов, оперния певец Стефан Македонски. Принадлежи към така наречения бохемски кръг в българската литература. През 1904 г. заедно със Стефан Македонски заминава за Загреб да следва певческо изкуство. Играл е на Загребска сцена.Творческото наследство на Йончев е неголямо по обем, но лириката му носи белег на непосредственост и вдъхновение. Основни мотиви са копнежът по несподелената любов, неосъществено щастие и беззаветна привързаност към родна майка, народ и Родина. Балканските войни променят и живота, и поезията му. Тогава пише прочутите си стихотворения, превърнали се в песни. Ранен Иван П. Йончев се връща в София, където с много мъка успява да издаде една малка книжка „За Родината“ (1915). Там е публикувано и стихотворението „Един завет“, по чийто текста композиторът Георги Шагунов създава музиката за незабравимия марш на Българската армия. С този марш и с още няколко стихотворения, превърнато в песни „И бих желал орел да бъда аз…“, „Какво са, о, татко, в небето звездите“, Иван Йончев остава в българската литература.
Умира на 26.05.1918 г. от Туберкулоза в Бояна. Изпратен е с военни почести, а Стилиян Чилингиров чете слово над гроба му. По предложение на Иван Вазов улицата на която е живял в Бояна носи неговото име. През 1944 г. гробът му е заличен…
Умира на 26.05.1918 г. от Туберкулоза в Бояна. Изпратен е с военни почести, а Стилиян Чилингиров чете слово над гроба му. По предложение на Иван Вазов улицата на която е живял в Бояна носи неговото име. През 1944 г. гробът му е заличен…
http://altvipusk80vvmu.blogspot.bg/2012/03/blog-post_08.html
тагове: двама, велики, мъже