Ревността! Тема, на която се спират женските списания по цял свят. “Видях на ревера му рус косъм, а аз съм черноока.Какво да правя?” Едно разбито сърце.” Тема, интересна за литературата от всички времена. Ние сме готови дори да съчувстуваме на Отело в дадени моменти на неговата унищожителна страст, но да имаме Отело в къщи…Това е вече друго. Това е вече много за непрегнатия съдременен живот. Но ревността нерядко е негов спътник. Ето, детето ревнува по малкоти си братче или по- малкати си сестричка, защото всичкото внимание съвсем естествено е насочено към него. Но това “естествено” е всъщност доста “неестестено”, особено след като родителите твърдят, че обичат децата си еднакво. И то е така, поне в повечето случаи.
“Ами той е вече по- голям и може много работи сам, пък малкото е беззащитно…” Да, ама по- голямото дете възприема нещата другояче. До преди година, само то е било център на света, а сега… сега особено в своите представи е нищо. В такъв случай идва на помощ онова, което се нарича тактичност. Един родител винаги ще намери с какво да приласкае по- голямото и да му покаже, че малкото още е по- глупаво и беззащитно, и затова се нуждае от някои по- значителни грижи.
Ревнуват и от родителите, както е известно: “Той обича повече майка си!” Не сте ли чували, това изречеине? А нали сте срещали и майки, които никога не одобряват избранницата на сина си: “Момичета много, майката е една.” Азбучни истини, но те не можат да важат за онзи, който е “хлътнал до уши”.Пък и той самият ревнува. Ревнивецът има особен поглед. Той не оставя момичето си да танцува с друг, при все че някога се е учил да танцува. Той я изненадва непрекъснато, в внезапни, зашеметяващи въпроси. ” В колко часа излезе от къщи? И ако нещастната жертва отговори ” В пет”- тържествено казаав” В пет без една минута, аз те търсих по телефона. Никой не отговаряше!”
Един писател казал: “Ревността е липса на уважение към жената, която обичаш” А може би, тя е липса на уважение към човека изобщо.
Мария Герасова
тагове:ревността, болка, която .