КОНЕ САМАРДЖИЕВ БР.89

 

български книжар

Коне Самарджиев 

Биография 

Коне Самарджиев (седнал) и Йордан Самарджиев, Солун, юли 1895.

 

Самарджиев е роден в 1854 година в град Прилеп. Учи във взаимното училище в родния си град и се занимава със самарджийство, заедно с баща си. През 1880 година е избран за училищен настоятел. През 1883 година се мести в Солун и на 1 септември с помощта на Насте Стоянов и Димитър Ризов открива българска книжарница, която доставя книги за българските училища и библиотеки в цяла Македония. В 1888 година обзавежда българско отделение към италианската печатница на Салваторе Муратори и печата всички български учебници за началните училища, и някои за прогимназиалните. От 1889 година, Самарджиев започва да печата и литаратурно-етнографското научно списание Книжици за прочит“, в което публикуват научни трудове на Димитър МатовВасил КънчовМарин ДриновАндрей Тошев.

Всяка година, Самарджиев отпечатва и „Македонский календар – Св. Кирил и Методий”, под редакцията на Димитър Ризов, който събира статии, научни изследвания, стихотворения от видни учени и общественици в България, като Иван ВазовПетко Славейков, Марин Дринов, Трайко КитанчевКонстантин МишайковАндрей ЛяпчевКонстантин Величков и ги праща за отпечатване в Солун. „Македонский календар“ и „Книжици за прочит“ са единствените периодични български печатни издания в Османската империя, по това време. През 1892 година, Самарджиев и Насте Стоянов са арестувани и изпратени на заточение, заради печатаната и разпространявана от тях литература.  Според сведения от периодичния печат при отпътуването им, са изпратени от 150 граждани на солунското пристанище. 

Лого на печатницата на Коне Самарджиев

Лого на печатницата на Коне Самарджиев

 През 1897 година, Самарджиев е сред дванадесетте основатели на Българското тайно революционно братство, в Солун.  През 1903 година, печатницата на Самарджиев е затворена и започва отново работа, едва след Младотурската революция през 1908 година, когато е преустроена. Обзаведена е с две големи печатарски машини и две американки. Самарджиев печата изданията „Културно единство“, „Отечество“ (1909) и „Искра“ (1911 – 1912).

Самарджиев е противник на революционната борба сред Хуриета. В 1910 година се среща с министър Андрей Ляпчев и го укорява, че правителството е спомогнало за възстановянето на ВМОРО и е „пуснало войводите в Македония“, а Ляпчев му отговаря, че целта на кабинета е да се компрометира младотурския режим. 

През юни 1911 година, Самарджиев подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя - проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война

Самарджиев умира в Солун през май 1912 година. На следната 1913 година, печатницата му е опожарена по време на Междусъюзническата война

Самарджиев е баща на учителя и революционер Йордан Самарджиев 

предоставил: Петър Стамов

тагове:Коне Самарджиев, български, книжар, Прилеп, Книжарница за прочит

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>