|
Биография

Коне Самарджиев (седнал) и Йордан Самарджиев, Солун, юли 1895.
Самарджиев е роден в 1854 година в град Прилеп. Учи във взаимното училище в родния си град и се занимава със самарджийство, заедно с баща си. През 1880 година е избран за училищен настоятел. През 1883 година се мести в Солун и на 1 септември с помощта на Насте Стоянов и Димитър Ризов открива българска книжарница, която доставя книги за българските училища и библиотеки в цяла Македония. В 1888 година обзавежда българско отделение към италианската печатница на Салваторе Муратори и печата всички български учебници за началните училища, и някои за прогимназиалните. От 1889 година, Самарджиев започва да печата и литаратурно-етнографското научно списание „Книжици за прочит“, в което публикуват научни трудове на Димитър Матов, Васил Кънчов, Марин Дринов, Андрей Тошев.
Всяка година, Самарджиев отпечатва и „Македонский календар – Св. Кирил и Методий”, под редакцията на Димитър Ризов, който събира статии, научни изследвания, стихотворения от видни учени и общественици в България, като Иван Вазов, Петко Славейков, Марин Дринов, Трайко Китанчев, Константин Мишайков, Андрей Ляпчев, Константин Величков и ги праща за отпечатване в Солун. „Македонский календар“ и „Книжици за прочит“ са единствените периодични български печатни издания в Османската империя, по това време. През 1892 година, Самарджиев и Насте Стоянов са арестувани и изпратени на заточение, заради печатаната и разпространявана от тях литература. Според сведения от периодичния печат при отпътуването им, са изпратени от 150 граждани на солунското пристанище.
През 1897 година, Самарджиев е сред дванадесетте основатели на Българското тайно революционно братство, в Солун. През 1903 година, печатницата на Самарджиев е затворена и започва отново работа, едва след Младотурската революция през 1908 година, когато е преустроена. Обзаведена е с две големи печатарски машини и две американки. Самарджиев печата изданията „Културно единство“, „Отечество“ (1909) и „Искра“ (1911 – 1912).
Самарджиев е противник на революционната борба сред Хуриета. В 1910 година се среща с министър Андрей Ляпчев и го укорява, че правителството е спомогнало за възстановянето на ВМОРО и е „пуснало войводите в Македония“, а Ляпчев му отговаря, че целта на кабинета е да се компрометира младотурския режим.
През юни 1911 година, Самарджиев подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя - проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.
Самарджиев умира в Солун през май 1912 година. На следната 1913 година, печатницата му е опожарена по време на Междусъюзническата война.
Самарджиев е баща на учителя и революционер Йордан Самарджиев
предоставил: Петър Стамов
тагове:Коне Самарджиев, български, книжар, Прилеп, Книжарница за прочит