Възванието на Българските писатели.
Вестникъ „ Утро” 3 септемврий 1943 година
По случай смъртта на Н.В. Царъ Борис III Съюзътъ на българските писатели е издалъ едно възвание къмъ българския народъ, въ което,
между друго, се казва:
Народътъ ни осироте, небосклонътъ му се помрачи, гаданията за утрешния му денъ се увеличиха. Отмина си царътъ, отмина си българинътъ, чието дело носи вече светостта на Неговия великъ едноименикъ. И при Царътъ Кръстителъ се нареди Царътъ Обеденителъ. Сънародници, ударътъ е тежъкъ,непоносимъ. Съдбата ни отне най- опитния кормчия, който съ сигурна ръка презъ цело четвъртъ столетие съуме да проведе държавния ни корабъ през най- опасните подмоли на развихреното у насъ и около насъ море. Останахме ние- водените от Него- без своя водачъ. Но да скръстимъ ли ръце, за да гледаме безучастно, какъ корабътъ потъва? Не, пътятъ е посоченъ отъ великия Покойникъ и тоя пътъ извежда къмъ една единствена целъ- обединена България- най- божествената целъ, която са преследвали и неизброимите поколения преди насъ. Българи, големи са изпитанията, които ни предстоятъ, но голема требва да бъде верата ни, че ще можемъ да ги преодолеемъ. Нека никога не забравяме, че най- големото зло не е онова което е дошло мимо насъ, а това, което ние сами си докараме.
И тъкмо въ тия тежки дни българскиятъ писателъ ви подканя да не отпадате духомъ. Сполетялата ни беда нека да ни учи: денемъ да работимъ, нощемъ да бдимъ.
Братя, Царьтъ си отиде, но България остава. Да се грижимъ трепетно за нея, та да я поверимъ следъ време целостна и непокътната на най- галената народна рожба Царъ Симеонъ II. И както ние сме изпълнени съ чувства на боготворение къмъ Неговия Августейши Родителъ така и Той да бъде преизпълненъ съ същото чувство къмъ насъ, Неговите сънародници, щастливъ, загдето е повиканъ от Провидението да представя и да ръководи единъ достоенъ, единъ богоизбранъ народъ, верната служба към когото требва да бъде не само Неговъ дългъ, но и Негово съзнание.
Българи, да се преклонимъ предъ тленните останки на Царъ Борис III ! Да вдигнемъ глава за Царъ Симеонъ II ! Да живее България !
Личен архив: Стефчо Кирин