Васил Тоциновски (1946, Стояково) е македонски поет, разказвач и романист, автор за деца и младежи, критик и есеист, литературен историк, антологист и преводач. Работи като научен сътрудник в Института за македонска литература в университета “Св. Кирил и Методий “в Скопие, а от 2008 год. чак до пенсионирането си през 2014 год. работи като редовен професор в Катедрата по македонски език и литература във Философския факултет в Риека, Р. Хърватия.
Двадесет години е работил в Телевизия Скопие (1969-1989).
Автор е на сценарии на петдесетина документални филми и сериали, излъчвани на програмите на тогавашна ЈРТ (югославска Радио Телевизия) и на многобройни програми и фестивали в света.
Известни стихосбирка: „Тайна в съня”,” Отворена врата”,” Ден за игра”, „Закрит ковчег”. От литературната история особено са важни монографиите: „Македонските преводи на 19. век и Македонският Историята на 19-ти век”. Носител е на най-високите държавни награди и отличия и на многобройни чуждестранни литературни награди. Негови творби са превеждани на седемнадесет езици в света.Бил главен и отговорен редактор на повече литературни и научни списания, сред тях и на най-старото македонско литературно списание “Съвременник”.
Член е на Дружеството на писателите на Македония и почетен вицепрезидент на Хърватската литературно дружество в Риека, Хърватия.
Измамата
се засели в моя уморен поглед
и сега съм сам,
безкрайно черни цветя в мене се множат;
след като си излъган в реалния изгубен живот,
един пред теб и друг – зад теб
са готвят за атака,
да делят мисълта на сърцето.
И едно сърце от друго без причина бяга,
между тебе и мене каквото трябва да бъде,
е смъртоносно ранена измама;
чакайки един хубав ден,
аз проверявам своите думи и постъпки,
но не намирам нищо зло,
и все пак мисълта до думата идва и бяга…
Говоря сам със себе си и със света в мене,
като добрата любов.
Този свят, който е в мене, расте, диша, мами ме
и едновременно ме убива.
Говорим за незначителни неща
с Евгения Шуплинова –
за ветровете, за нощта, за цветовете, за тревите, за птиците…
И при това заедно се смеем, смеем се,
без дори да знам защо,
а и не искам да се смея,
защото цветът и мирисът на тялото ми се изменят.
Казвам й, че от другата страна
на любовта нищо не съществува,
защото тя е бяла смърт
и сън без дъно.
ЗАМИНАВАНЕ
Нечии стъпки
глухо отекват в мен,
нечий приглушен глас
безмилостно ме задушава,
нечие заминаване
разля по пода моите мечти.
Замина си, а аз останах
безмълвен на кръстопътя,
с протегнати ръце
след нечия топлина.
Всичко това нека да остане!
В себе си ще отнеса
една цяла вечност,
а заедно с нея – и теб;
дълбоко потънали в зениците ми,
ще останете завинаги тайна.
НОЩЕН ИЗЛЕТ
Безшумно излизам от моята малка стая
на нощен пикник и в нея затварям своята сянка,
обременена от лицемерни насмешки и клевети.
На брега на езерото в утробата на черупката
намирам древна мъдрост за мен,
а езерото като малка тайна в съня ми дълбае.
Времето, без да пести, съкращава живота,
и аз бързам към теб, но все повече сме далечни,
защото животът е това, което ние ще направим от него.
Цветето умира от добронамерената лъжа,
а аз вървя и мисля как да се изпълни живота
с нещо по-трайно от самия живот.
Нощният вятър ме подтиква към измама,
а аз все бързам към теб примамливо,
бързам към теб и все повече сме далечни.
ЛЕТЕН ЛЮБОВНИК
Денят е уморен от моите любовни приключения. Но той
постоянно ме направлява, докато ме носи есенният сън.
Вкус от жълт ананас в устата ми е анатема. Шуми
морето в сърцето – сляпо око – и ме успива сладък звън.
Сега е пусто време и само безкрайната нощ от тази
страна на ума не знае пътя и сърцето се лута.
О, боли душата, от никого непризната. Нападат
я от всички страни, а страхът неуморно я яде.
Но не мога да се примиря героят да бъде победен,
няма спасение о, майко моя, откъде това чудо?!
Докато аз сънувам толкова често на Славея смъртта,
звук неизлечим захапва една ябълка – зелена и гнила.
Превод от македонски: Латинка-Златна, Ловеч;
тагове:Васил Тоциноски