ИКОНОМИКА, ОБЩЕСТВО, КУЛТУРА В МЕЖДУВОЕННИЯ ПЕРИОД БР.154

До Първата световна война българското общество се приспособява към европейския свят, където се завръща след Освобождението. След войната, независимо от националните катастрофи, България вече е член на европейската общност и това проличава както в основните икономически и социални тенденции, така и в културното развитие. Изоставането от развитите страни все още се усеща, но ориентализмът като водеща тенденция вече е в миналото. Българското общество изживява постиженията и пораженията на европейската цивилизация по същия начин, както и останалите европейски народи.

1. Българската икономика – кризи и развитие

Състоянието, в което България излиза от Първата световна война, е определено като втора национална катастрофа. Под това понятие се разбира преди всичко загубата на територии, населени с българи, но то има и стопански параметри. След военното поражение България е обречена не само да изстрада скръбта по хилядите загинали, да преодолее последиците от разнебитената икономика, но и да изплати репарации на победителите. Затова и следвоенната икономическа криза, изживяна от всички воювали държави, в България е по-тежка и по-продължителна. От България е отнета Южна Добруджа, където се произвежда основното количество зърно, отрязан е достъпът до Егейско море, което затруднява външната търговия, а обещанието за икономически излаз не е изпълнено. България е длъжна да издържа окупационните войски в страната. Икономически аспекти има и проблемът с хилядите бежанци от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, които трябва да бъдат настанени и да получат поминък. За да осигури земя на тях и на останалите безимотни селяни, правителството на БЗНС провежда аграрна реформа. Ал. Стамболийски въвежда и системата на “трудовата повинност” за преодоляване на разрушенията в народното стопанство. Икономическото възстановяване обаче е затормозено от политическите сътресения в първите следвоенни години.
Едва в началото на 1924 г. българската икономика се съживява – промишлеността и селското стопанство достигат предвоенното си равнище, а финансовата система се стабилизира. Извършва се уедряване на капиталите и групиране на производителите и търговците, които създават картели и консорциуми, между които са Сдружението на тютюнопроизводителите и износителите, Картелът на захарните фабрики, Синдикатът на сливенските текстилни фабрики, Консорциумът на спиртните фабрики. В страната ускорено навлизат френски, белгийски и швейцарски капитали. България модернизира стопанството си, но постъпателното развитие продължава твърде кратко.
През лятото на 1929 г. страната попада под ударите на световната икономическа криза, продължила до 1933 г. Тя не засяга България така тежко, както развитите държави, но довежда нейното селско стопанство до продължителна депресия. Най-остро се отразява големият спад на цените на селскостопанските стоки (средно 2,2 пъти), докато тези на промишлените стоки падат само с 1/3. Таза “ножица на цените” води до рязко спадане на доходите на населението. Безработните достигат 100 хил. души. До края на междувоенния период българското село остава силно раздробено, слабо механизирано и ниско продуктивно (Документ №1). Държавата се опитва да преодолее раздробеността на земята чрез комасация, но до 1944 г. тя обхваща едва 8 % от обработваемата площ.
След 1934 г. българската икономика се възползва от световното оживление и увеличава темповете си. Това съвпада с деветнадесетомайския преврат и с идеите на неговите извършители за държавна намеса в икономиката. Такива са нагласите и в другите държави и е доказателство за съзвучие на българските със световните тенденции (Документ №2). Увеличава се държавната собственост в промишлеността, транспорта, търговията и финансовата сфера. Създават се държавни монополи  (на солта, тютюна, петрола, спирта). Поощрява се развитието и на кооперативната собственост. В България тя е традиционна, особено за селското стопанство – в края на междувоенния период в страната има 3500 кооперативни сдружения с един милион членове.

През 1935 г. е създадена автобусната служба в София

Истински голям напредък между двете световни войни преживява българската промишленост. В годините на възходящо развитие от 1924 до 1929 г. тя поддържа висок темп от около 11 % годишно, като общият обем на продукцията нараства с 88 %. Строят се нови предприятия и електроцентрали. Основното място в българската промишленост продължава да се заема от преработвателната индустрия, свързана със селското стопанство – хранително-вкусовата, тютюневата и текстилната. Българската промишленост е сравнително слабо засегната от световната икономическа криза – съкращават производството си отраслите, свързани със селското стопанство, но други (напр. химическата) го запазват, а такива като каучуковата, хартиената и електродобивната дори го увеличават. Това се дължи на периферното разположение на България, както и на активната държавна политика за противопоставяне на последиците от кризата. Но и след преодоляването й България изостава от 10 до 30 пъти от развитите индустриални държави. Подобряването на конюнктурата в средата на 30-те години води до отмяна на протекционизма в индустрията и до нейното преструктуриране, което стимулира производството на конкурентоспособни стоки за външния пазар. Промишлените предприятия обаче си остават предимно в големите градове – София, Пловдив, Габрово, Варна, Русе, Бургас, Сливен.
Държавата подпомага икономическото развитие и чрез ангажимента си за изграждане на модерна инфраструктура. Построена е подбалканската железопътна линия (София – Карлово – Бургас), като общата дължина на линиите през предвоенната 1939 г. достига 3123 км. Разширява се икономическото значение на морския и речния транспорт, развива се автомобилният транспорт, като в София, Пловдив и Русе са въведени градски пътнически линии. През 1927 г. е поставено началото и на въздухоплаването, като в София започват да кацат самолетите на френска фирма по линията Париж – Белград – Истанбул.
Въпреки високите темпове и възходящото промишлено развитие България си остава преобладаващо аграрна страна, тъй като промишлената продукция продължава да произвежда стоки, чиято стойност достига само половината от стойността на производството на селското стопанство.

 

2. Промени в българското общество

Истински голям напредък между двете световни войни преживява българската промишленост. В годините на възходящо развитие от 1924 до 1929 г. тя поддържа висок темп от около 11 % годишно, като общият обем на продукцията нараства с 88 %. Строят се нови предприятия и електроцентрали. Основното място в българската промишленост продължава да се заема от преработвателната индустрия, свързана със селското стопанство – хранително-вкусовата, тютюневата и текстилната. Българската промишленост е сравнително слабо засегната от световната икономическа криза – съкращават производството си отраслите, свързани със селското стопанство, но други (напр. химическата) го запазват, а такива като каучуковата, хартиената и електродобивната дори го увеличават. Това се дължи на периферното разположение на България, както и на активната държавна политика за противопоставяне на последиците от кризата. Но и след преодоляването й България изостава от 10 до 30 пъти от развитите индустриални държави. Подобряването на конюнктурата в средата на 30-те години води до отмяна на протекционизма в индустрията и до нейното преструктуриране, което стимулира производството на конкурентоспособни стоки за външния пазар. Промишлените предприятия обаче си остават предимно в големите градове – София, Пловдив, Габрово, Варна, Русе, Бургас, Сливен.
Държавата подпомага икономическото развитие и чрез ангажимента си за изграждане на модерна инфраструктура. Построена е подбалканската железопътна линия (София – Карлово – Бургас), като общата дължина на линиите през предвоенната 1939 г. достига 3123 км. Разширява се икономическото значение на морския и речния транспорт, развива се автомобилният транспорт, като в София, Пловдив и Русе са въведени градски пътнически линии. През 1927 г. е поставено началото и на въздухоплаването, като в София започват да кацат самолетите на френска фирма по линията Париж – Белград – Истанбул.
Въпреки високите темпове и възходящото промишлено развитие България си остава преобладаващо аграрна страна, тъй като промишлената продукция продължава да произвежда стоки, чиято стойност достига само половината от стойността на производството на селското стопанство.

2. Промени в българското общество

Квартална пивница през 20-те години на ХХ век

Националните катастрофи изменят облика на българското общество. От една страна, нараства чувството на безнадеждност и безперспективност, което се отразява върху демографския ръст и културните тенденции, а от друга – продължава европеизацията на бита и начина на живот на българите, особено в градовете. Прииждащите в страната бежанци променят облика им. Те се разширяват, без да се спазват градоустройствени принципи, тъй като тежкото състояние на бежанците и на победената държава не позволяват това. От трета страна, настъпва естественото за модерната епоха смесване на населението от различни краища на страната и утвърждаването на единна национална култура. Градският живот носи подобряване на бита и образователното равнище на населението. Създава се специфична градска култура, която се отдалечава от традиционната, запазена предимно в селата. Налагат се европейските семейни и съседски връзки, трудови отношения, битови и празнични традиции.

Плажът Дианабад в София през 30-те години на ХХ в.

Следвоенните промени дават отражение и върху демографските характеристики на българската държава(Документ №3). Увеличеното градско население, прекършената перспектива за решаване на националния въпрос, повишената битова култура поставят начало на намаляването на раждаемостта. Страната влиза в ХХ век с една от най-високите раждаемости в Европа – 42,2 раждания на 1000 души от населението, но постепенно тя намалява, за да достигне средни европейски стойности в началото на Втората световна война. Моделът на семейство, в което жената ражда средно по 6 деца, се променя – децата намаляват до 3-4 както поради трудните условия за отглеждането им, така и поради намалената детска смъртност. България си остава страна с преобладаващо селско население (80 % от българите), докато работниците в промишлените предприятия са едва 2 %.
Особено силно проличава европеизирането в облика на големите градове. В тях се изграждат модерни обществени сгради, паметници, представителни жилищни постройки, дело на български архитекти, които следват европейския градски модел. С разпространяването на електрификацията, канализацията, светските салони, поддържани от висшите градски слоеве, разширяването на театралната и киномрежата, развитието на телефонните и телеграфните връзки, началото на редовните радиопредавания (от 1930 г.). се утвърждава съвременният европейски облик на българското общество.

3. Българската култура като част от европейската

 

 Г-ца Стефка Петрова, провъзгласена 
за красавицата на Красно село – 
участничка в национален конкурс 
за красота, 1929 г.

Българските културни и просветни дейци преживяват тежко националните катастрофи. Интелигенцията запазва живо усещането за съпричастност към съдбата на нацията, търси изход и често го намира в крайните идеологии. Отчаянието разделя обществото и неговите духовни водачи. Левите се увличат от събитията в Русия и Германия и от красивия идеал за социално справедливо общество, коeто пропагандира болшевизмът (без обаче да са добре запознати с реалностите при прилагането му). Не закъснява и реакцията срещу българското левичарство в лицето на консервативните или десните увлечения, станали особено популярни след двата военни преврата.
С идването си на власт земеделците започват реформи в образователната система, чиято цел е демократизация и достъпност. Продължителността на задължителното и безплатно образование се увеличава от четвърти до седми клас (прогимназията), което означава, че всяко българче до 14-годишна възраст трябва да ходи на училище. Увеличава се броят на педагогическите училища и учителските институти. Общообразователната насоченост се заменя от прагматичното професионално образование. То се подпомага и от новите факултети, създадени към Софийския университет – Ветеринарен, Агрономически и Богословски. Нараства броят и на висшите училища, като Художественото и Музикалното училище се преобразуват в академии, откриват се Свободният университет за политически и социални науки в София и Висшето търговско училище във Варна. Българската наука има своите достойни представители в Софийския университет и Българската академия на науките. Водещи са хуманитарните направления, но и точните науки се развиват бързо и излъчват учени със международно признание – физикът Георги Наджаков, химикът Асен Златаров.
В следвоенния период се поставя началото на една нова традиция – честване на годишнини от важни исторически събития, както и на юбилеи на заслужили българи. Тази инициатива е обърната към националното съзнание – то трябва да се излекува от покрусата чрез спомена за славното минало, да повдигне духа и вярата на българите в бъдещето. Тържествено се отбелязват 1000-годишнината от царуването на Симеон Велики, 50-годишнината от Освобождението, половинвековното съществуване на Софийския университет, юбилеите на учения Иван Шишманов и на народния поет Иван Вазов. Обявяват се държавни празници, които се честват тържествено. Празникът на славянската писменост 24 май от ученически се превръща в национален. На 1 ноември 1921 г. за първи път се отбелязва и Денят на народните будители.

Манифестация на 24 май 1924 г. в София

Българската художествената култура следва европейските образци и участва в големите спорове и деления в литературата, изобразителното изкуство и музиката(Документ №4). Междувоенните десетилетия се бележат от яркото присъствие на поети като Елисавета Багряна, Николай Лилиев, Теодор Траянов и писатели като Йордан Йовков и Елин Пелин. Новата тенденция се свързва с левичарското експериментаторство, чиито ярки изразители са пролетарските поети Христо Смирненски (Документ № 5) и Никола Вапцаров. Политическите сътресения при преврата от 9 юни 1923 г. и потушаването на Септемврийското въстание от с.г. раждат т.нар. септемврийска поезия (Документ №6), в която се включват поети символисти като Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Христо Ясенов. Много от тях стават жертва на терора след ужасяващия атентат от април 1925 г. в църквата “Света Неделя”.

Владимил Димитров-Майстора – 
Мома, 1935 г.

Две основни тенденции се оформят в изобразителното изкуство. Първа е школата “Родно изкуство” (1919 г.), чиито представители посвещават творчеството си на българската традиция, но със средствата на модерното изкуство. Сред тях са едни от най-големите художници – Владимир Димитров-Майстора, Сирак Скитник, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов. Втората школа се формира около Дружеството на новите художници (1931 г.), които са привърженици на “новия художествен реализъм” (Документ № 7). Те експериментират с изразните средства, но се повлияват главно от актуалната за времето социална тематика. Постмодернизмът на тези творци се съчетава с левите им политически пристрастия, а много от тях се учат и работят в големите европейски културни центрове. Сред тях са художниците Стоян Венев, Александър Жендов, Васил Бараков, скулпторите Иван Фунев, Николай Шмиргела, Васка Емануилова, графиците Борис Ангелушев и Илия Бешков.
Следване на европейските постижения се наблюдава и в другите сфери на изкуството – в театъра, където наред с класическите образци се развива и актуалната българска драматургия (сред най-популярните е комедиографът Стефан Л. Костов, който описва съвременните нрави), в киното, където през 1933 г. Васил Гендов създава първия звуков филм “Бунтът на робите”. Международна известност имат цигуларите Недялка Симеонова и Васко Абаджиев, пианистката Люба Енчева. През 20-те години в новооткритата Народна опера израстват певци, които заслужено получават най-висока оценка на европейска сцена (Стефан Македонски, Елена Николай, Христина Морфова). 
В навечерието на Втората световна война в културно отношение българският народ вече се е излекувал от ориенталските си комплекси и участва пълноправно в европейските културни процеси (Документ № 8). Българската култура, както и икономиката, трудно могат да се конкурират с развитите европейски държави, но вървят по същия път и нямат съмнения в своята принадлежност към Европа. 

http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=DA14BE090EC6C8C1D91FEA507928EFD5?encID=628&article=891537248

тагове:икономика, общество, култура

 

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>