Колкото и да не ви се вярва и да изпадате в недоумение, аз изживях Клинична смърт. Просто, изживях смъртта и вече знам, че животът е във Вечността. Че смърт няма. Че има само събличане на плътското тяло и оставане с истинското- ефирното тяло, което продължава да живее, с изградените от него мисъл- форми. Какво е всъщност плътското тяло. То е тялото, в което пространството между молекулите и атомите е сгъстено. И според нашият разум може да се разширява и свива. То е едно работно облекло, което се замърсява и в един момент трябва да се съблече, и да остане в своето чисто тяло- ефирното, което е част от пространството около нас.То е ефирно, защото пространството между молекулите и атомите е разредено.Ние не можем да го видим, защото се е сляло с това пространството. Задавам ви следния въпрос:” Когато погледнете нагоре, към небето,какво виждате? Само необятното пространство. Слънцето, Луната и звездите, облаците. Нали? Но можете ли да проникнете в тях? Отговорът разбира се е НЕ. Е, нашето ефирно тяло продължава да живее. То вижда само светлината около себе си. И за него е има само пространствено време. Запитвате се: А как контактува с другите ефирни тела? Ами, то разговаря с тах, като разменя мисли. В действие влиза телепатията. Така контактуват и с нас ефирните тела- с мисли. Влизат в нашата мисъл, а мисълта е вид енергия и трябва само да се научим да четем тези мисли.
Така продължавам и аз да контактувам с ефирните тела. И няма отвъдно. Има само едно пространство, където живеем веднъж видими, друг път невидими. Няма извъземни. Веднъж стъпваме на земята и сме земни, а друг път сме извън земята и сме извъзмени.
И когато се появяват светещи обекти, непознати за нас, това са ефирни тела, които идват при нас, за да ни помогнат. Те са в състояние да се покажат пред нас- хората, като с хиляди усилия стават видими. На земята атмосферата е много замърсена от нашите отрицателни мисли и действия, и затова трябва да създадат обвивка около себе си. Така ги виждаме облечени в скафандри и пр. Движат се в някакви сферични чинии.
Всичко е толкова просто, а ние си усложняваме тази простота. Необходимо е да живеем разумно и да спазавме Природните закони, защото ако не ни ги спазваме, настъпват катаклизми, както за нас- хората и така за цялата Природа. Основната градивна еденица е Любовта, не интимната, а Космическата. Любовта между всички хора по света.
Мария Герасова