НА УЧИТЕЛЯ

Научи ме ти да обичам доброто.

Ти думичка сричаше заедно с мен.

Чертички и буквички кат пишех с перото,

ти мен ме подкрепяше с обич, засмян

 

За лятото,с теб се разделяхме с радост.

 Със радост ни сбираше пак есента.

Живееше с мен във немирната младост,

очи ми отваряше ти към света.

 

Аз знам, че ти благодарност не искаш,

 че дал си на мене от свойто сърце.

човек да изваяш от всеки ти искаш.

Със обич аз бих те носил на ръце.

 

И днес аз когато те срещна,

със почит направям аз крачка встрани.

Аз шапка ти свалям, с покслон те посрещам,

защото аз знам, учител си ти.

 предоостави: Мария Герасова

 тагове:Кирил Марков