Алхимия на стреса бр.156

Снимка: healthable.org

Стресът е резултат от неудовлетворението, критиката и най-вече онова коварно напрежение “да не изпусна нещо”. И тъй като това е преживяване на колективно ниво,стресът е станал много много плътен. Навсякъде е, което означава, че стресът е тясно свързан със средата ни и хората около нас.

Д-р Брус Липтън, наред с много други учени и терапевти, доказа многократно как гените ни се влияят от околната среда. Абсолютно сигурно е, че средата ви оказва огромно влияние върху това как се чувствате, как се държите и най-важното – влияе на това кой си мислите, че сте!

Може би се питате “ако стресът е нявсякъде, как бих могъл да се издигна над всичко това?”. Решението на тази задача е едно – да промените своята вътрешна среда, да промените своите мисли, нагласи, убеждения, да овладеете чувствата си.

Запитайте се кое е онова, което най-често чувам, виждам и чувствам? Ако сте откровени, ще научите много за вашия вътрешен свят и по какъв начин това определя вашето преживявания и взаимодейтсвие с живота.

Едно от ключовите проявления на стреса е неспособността ни да спрем менталното безпокойство. Сякаш сме обречени да се тревожим. И колкото повече се опитваме да “измислим” решението си чрез ума, толкова повече стрес. В сърцевината на този капан стои неумението да се въздържаме. Ние просто не можем да се въздържим да не реагираме на страха, макар и наоколо да няма нито мечки стръвници, нито съблезъби тигри.

Разбирането винаги носи приемане, любов и мир. Затова нека се впуснем в едно кратко и същевремнно дълбочинно изследване и опознаване на стреса.

Хормоните на стреса са свързани с адреналиновата система. Енергийният център на адреналиновото напрежение се намира на върха на опашната кост (първа чакра) и някои от вас може да се сетят за детското филмче “Карлсон, който живее на покрива”, където героят имаше перка отзад на задника и летеше накъдето си пожелае.

Защо според вас има екстремни спортове, като скачане с бънджи? За да принудим този център да изпусне голямо количество адреналин и да се почувстваме наистина живо.

Стресът е напрежението:

- да се концентрираш – съзидателност;

- да започнеш нещо ново – растеж;

- да се променяш и преодоляваш ограниченията – приемане;

- да чувстваш, да имаш ново преживяване – благоразумие;

- да намериш страст и дух в живота – изобилие;

- да бъдеш необходим (или да се нуждаеш) – взаимосвързаност;

- да постигаш и да се издигаш в йерархията – амбиция;

- да търсиш своя смисъл на живота – предназначение;

- да коригираш, да правиш нещата все по-добри – радост.

Необходимо е не да се борим със стреса, а да се научим да използваме това жизненоважно гориво по предназначение. То служи от една страна да овладяваме предизвикателни, напрегнати ситуации, а от друга страна ни гарантира нашата себереализация като индивиди.

Когато това напрежение ни сграбчи, без да имаме разбирането какво ни се случва, ние или сесриваме (депресионни състояния) или бягаме, като ставаме свръх активни. Или се обездвижваме, или започваме трескаво да правим неща, само и само да избегнем напрежението. На колективно ниво, тези две проявления могат да се видят много ясно – Западът, който иска да върши все повече, и Изтокът, който на пръв поглед е в застой.

Познато ли ви е усещането на апатия, депресия, липса на смисъл, униние, липса на енергия? Това е стрес и един от начините да се измъкнем от него е като служим на другите. В хората е заложено генетично желанието за служене и ако се оставите на този порив, жизнената ви сила постепенно ще започне да се възвръща.

Ако пък сте един от онези индивиди, които не могат да стоят на едно място (имате отзад “перка”, която се върти денонощно), то вие също преживявате стрес. Опитвате се да избягате от страховете си като сте постоянно заети. Това води до голямо изхабяване и евентуално рухване.

Дали сте в застой или непрестанно вършене, все е стрес. Какво е решението? На първо място адекватна грижа за физическото тяло (хранене, спорт, движение) и емоционална интелигентност. Кураж да се изправите пред страховете си, да си позволите да ги преживеете, да осъзнаете мъдростта, която ви носят.

Каквото и да искате да започнете, ако мотивацията отдолу е страх, рано или късно ще попаднете в клопката на стреса – застой или прекалена заетост. И все пак, ключът есдържаността. Балансът между двете крайности на една енергия – енергията на активността и пасивността, е сдържаност.

Всяко истинско начинание изисква едно дълбоко разбиране за сдържаността, а именно да сме търпеливи и проницателни за това, че всичко в природата се движи със своята собствена скорост. Семето на слънчогледа и тиса са с еднакъв размер. Въпреки това, на слънчогледа му трябват няколко месеца, за да израсте и узрее, а на тиса са му необходими 100 години.

Имаме ли доверие към живота или го пришпорваме? Продължаваме ли да упорстваме в нашето търсене или униваме и се отказваме още пред първото затруднение? Важна е чистотата на нашето немерение. Колкото по-безкосристно е то, т.е. мотивацията не е страх, толкова повече сила ще има то и всичко останало ще последва от само себе си.

Всеки един човек на тази планета носи едно конкретно намерение – да преживее израстването и узряването на своето семе, своята лична съдба. Да сподели автентичните си дарове с другите. Задайте си въпроса: “Как най-много мога да помогна на човечеството”? После трябва да заживеете отговора. И тъй като не можем да видим всички детайли на нашия път предварително, остава ни да се доверим на посоката, в която ни води нашето намерение, дори и в настоящия момент да сме объркани и да не виждаме смисъл.

Това е силата на сдържаността, която трансформира стреса в себереализация – да позволите на живота да ви се разкрие, без да го притискате. Така както родителят трябда да намери деликатния баланс между поставянето на здравословни граници и доверието в жизнената сила, преминаваща през детето, така и зрелият човек е необходимо да развива потенциала си по един сдържан, икономичен начин.

Никой човек не е “едноличен търговец” на тази планета, а е част от всеобщия поток. Затова и има моменти, в които преживяваме ограничение, забавяне, пасивност. Да бързаш или да отлагаш са все начини, чрез които се съпротивляваме на настоящето.

Преживяването за това как всичко около вас се движи , докато вие се превръщате в точка на покой за самото съществуване. Чувството, че стоите в сърцето на сътворението. Когато се смирим пред съдбата и започнем да се доверяваме на потока на живота, тогава ще усетим какво е блаженство, универсална любов, покой.

Лукреция Константинова

тагове: алхимия, стрес

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>