В* Е* С* Е* Л
Г* Р* Ъ* М* О* Т* Р* Ъ*Н
Златната тя. Стои си милата в автобуса и все едно не е тя.
Изведнъж, като че ли нещо и прещракна и тя поде с пискливия си глас :
-Не тъ ли е срам, ма! Тук си седнала да ядеш. Засрами са? Сички пътници та гледаш. А ти си ядеш тъй сладко.
Така озвучаваше с приятния си тембър, в обратния смисъл на думата фръцлата.
Кондукторката в автобуса я гледаше с искрящ поглед, но без да повиши тон се обърна към нея:
-Госпожо. Аз съм тук от дванайсет часа на крак, а ти ми правиш забележка. Нямам ли право а се нахраня?
- Виж са, ма!- продължи фръцлата.
-Какво да се видя? Аз съм на работното си място и не съм мръднала от тук. Всичко ми присяда.
- Тъй значи? Май нарушаваш работната дисциплина?
- Така ли? Аз мисля, че не . Виждаш, че моята столова е в автобуса. Ти може би се храниш в уютния си апартамент, а аз тук, на бързо.
- Тъй значи. Пък ма обиждаш?
- Кой те обижда мила? Това е така. Както те гледам, май цял живот не си хващала работа.
- Тук май си права. Имам добър и богат мъж.
- Ето, виждаш ли? Ако си изкарваш парите като мен и работиш по 12 часа без прекъсване, тогава няма да говориш така.
- Сега разбирам. Хайде да слизам, че в къщи ма чакат. А аз не съм са прибирала целият ден.
- Милата , едни бачкат целият ден, а други си гледат кефа!
- И ти май са раздрънка? Говореше интелегентно, а сега…
-С такива като теб, така трябва да се говори. По друг начин няма да те разберат. Хайде слизай, че озвучи целият автобус! Какво ще кажат пътниците?
- Каквото и да кажат, не ми пука. Никой не ма познава.
-Не те познава, но ще те запомнят. Такива като теб се помнят дълго. Не знаеш какви ги срещам тук?
- Хайде чао. – и фръцката забърза към вратата на автобуса.
-Ако още една като нея дойде тук, вече няма да издържа- гласно изрече кондукторката.
ПАК ЩЕ СЕ ВИДИМ
Ами, сега, накъде? Така се питаше Магито от магазина за обувки. Уволниха я, пък не знаеше защо? На нейното място сложиха едно младо маце.
– Вижте бе, хора? Не се ли срамува горкичката? С какво ме превъзхожда? Големите и цици ли, или тлъстото задниче? Но на шефа такива му харесват. А аз. Все пак си падам,още съм запазеничка. Наистина, самичка съм и няма кой да ме защити. Мъжът ми си отиде на оня свят и няма да се върне вече. Затова си мисли моят шеф, че може всичко да си позволява като съм сама. Но ще види той!…
И докато си мислеше горката Маги, шефът и Плаченков беше се разположил удобно в огромното кресло и погледът му витаеше някъде в пространството. Мислеше си, как ще дойде новото маце. Пък е толкова апетитно. Ще я свали набързо. Нали ги знаеше младите!?Дай и малко дю шеш и са готови да легнат в леглото ти. Ще я заведе сред природата. Ще си направят малък пикник и готово. А после ще я има когато си поиска. Така се беше задълбочил да витае в пространството, когато нечий глас го стресна.
-А, бе ти на какво се мислиш? Да не си паднал от Марс? Не видиш ли, че всичко тук е станало анархия!? Никой не знае кой какво прави. А ти ни най – малко.
-А, а… Излезе от сънното си състояние Плаченков. Ти за кой се мислиш , байовия?
- Аз ли, аз ли? Един от вашите. Но вече всичко ми е дошло до гуша. Пък ти, я се виж, на какво си замязал!
- Как на какво? Тук, аз съм шефът.
- Така значи? Шефът. На него всичко му е позволено. Да гони хората , които му пречат. Иска млади мацета, така ли?
- Ей, ей. Не ме обиждай, че ако те хвана, не знам на какво ще ми заприличаш!
- Тъй ли! Виж го ти, нашият шеф! На бабаитин се пише. Но аз като кажа на жена ти, тогаз всичко ще ти стане тясно.
- Ей, байовия! Недей така! Нека да не се караме Готов съм на всичко за теб.
-А, сега си съгласен на всичко. А когато те молих да ми помогнеш с малко пари, за да купя лекарство на жената, ти ме изгони и ме заплаши, че ще ме изхвърлиш.
- Сгрешил съм. Прости ми байовия! Повече няма…
- Сега тръгвам, пак ще се видим !
писателят Мария Герасова