Имената им се свързват със създаването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но тяхната благотворителна дейност е много по-широка.

След като България става тясна за предприемчивостта им, отварят кантора в Букурещ и бързо се превръщат в най-голямата българска търговска фирма през Възраждането – поддържат кантори в Браила и Галац, имат мрежа във Франция, Англия и Италия.

Присъстват активно в живота на българската емиграция в Румъния.

Евлогий Георгиев участва с капитали в строителството на жп линията Цариброд – Вакарел, построява текстилна фабрика в Карлово, приходите от която отиват за издръжка на училища, изнася зърнени храни, посредничи на правителството в осигуряването на външни заеми.

През 1896 г. подарява на българската държава 800 хил. лева за построяване на сградата на Софийския университет и парцел в центъра на София на стойност 200 хил. лв.

Дарява 50 хил. лв. за купуване на сграда на Девическата гимназия в Солун, над 17 хил. лв. за училищата в Карлово, а с част от приходите на фабриката учредява фонд, от който да се построи болница в града.

Подпомага пострадалите във войните, прави дарения при всякакви спешни случаи и неотложни нужди, дарява на БЧК.

Предоставя 120 хил. лв. за построяване на българска болница в Цариград. Прави щедри дарения и в Румъния – 717 хил. лв. на фондация в Букурещ, с приходите от които да се издържат бедни студенти, имоти за 100 хил. лв на болница в Галац, и др.

Със завещанието си изявява желание от цялото му състояние да бъдат отделени 6 млн. лева, вложени в ценни книжа и недвижими имоти, и с тях да се основе и поддържа Висше училище в страната.

http://www.vesti.bg/pari/blagodetelstvo/bratia-evlogij-i-hristo-georgievi-4639191

 тагове: Евлоги Георгиев