Христос, Воскресе!. Така ние, християните, се поздравяваме на всеки Великден, защото „съживяването“ на починалите е едно от най- необяснимите и важни явления, които се случват на нашата планета.С този израз, възхваляваме не просто човешкия живот, а и отдаваме почит на „събуждането“ на природата около нас. Възкресението ни стимулира да продължим да живеем, работим, творим.
Често, като синоним на живот употребяваме понятието „битие“. „Битието“ определя нашето съзнание, според теоретиците на марксизма.То „обобщава“ човешкото съществуване на Земята. Изследват го философи, филолози, математици, физици, антрополози. Политиците го поставят в основата на своите политически програми.
„Скритото“ послание на тази дума в нашето съзнание е „живей пълноценно“!.Да „бъдеш себе си“ е трудна задача. Особено днес, когато има толкова много „изкушения“ да „забравиш“ собствените си цели и стремежи и да се „потопиш“ в информационното поле, което ни заобикаля. Поле, в което „качествените послания“ потъват в „морето“, като не толкова важна информация.
Морис Метерлинк /Maeterlink/ /1862-1949/ е белгийски поет, драматург и есеист, който пише на френски език и принадлежи на стар фламандски род. Завършва право в университета на Гент /Белгия/ и става практикуващ юрист. Но стремежът му към литературата надделява и започва да пише поетични драми, които са подчинени на принципа на „неподвижния театър“, в които с мрачна безнадеждност изследва смъртта, битието, човешкото съществуване. Става известен с драмата „Слепците“ /1890/, а „Пелеас и Мелизанда“ става основа на либретото на едноименната опера на големия композитор Клод Дебюси /1902/.От 1896 година живее във Франция.
Става световноизвестен с шедьовъра си „Синята птица“, първата постановка на големия Константин Станиславски в Московския художествен театър, бъдещия МХАТ /1909/. Той е признат за основоположник на „символизма“ в театъра. Славата му достига нови измерения с пиесата „Животът на пчелите“, в която изследва безсмъртието на душата, границите на общуването, отговорността на човека на земята.
През 1911 година получава Нобеловата награда по литература. А с „Животът на термитите“/1927/ прави унищожителна критика на тоталитарните режими. През 1932 година, кралят на Белгия му присъжда титлата граф.
„Пълноценното съществуване“ на Метерлинк в литературата, представлява един от върховете на театъра през 20 век.
Автор:Георги Караджов
тагове: битие