Живял някога в малко крайбрежно селце един млад рибар, който изхранвал семейството си само с парите от уловената и продадена риба. Бедният младеж мечтаел за богатство и почти всяка нощ сънувал препълнените с риба мрежи и големия риболовен кораб, които ще го направят много богат и щастлив, но за жалост с всеки изминал ден се прибирал с все по-малко уловена риба. В действителност рибарската му мрежа била толкова стара и изпокъсана, може би по-стара и от него самия, че му се налагало да я кърпи всяка седмица, а наглите делфини сякаш нарочно я късали при всяко поставяне, но веднъж рибарят се натъкнал на един уловен в мрежата му млад делфин, малко преди злосторникът да я скъса.
– Сега ще ми платиш с живота си за всичката риба, която съм изгубил заради вас! – заканил се гневният рибар и бил готов да го убие, но плененият делфин му се примолил с човешки глас.
– Моля те! Не ме убивай! Не виждаш ли, че още съм прекалено млад?
– Не ме интересува, че си млад! – смръщил още по-сърдито веждите си ядосаният мъж. – Заради вас се измъчвам и страдам всеки ден!
– Но защо заради нас? – ококорил се учуденият делфин.
– Защото постоянно ми късате рибарската мрежа и се връщам от морето с празни ръце, почти без никаква риба. Затова съм беден и нещастен. И постоянно страдам заради вас!
– Това ли било. – погледнал го малко по-спокойно младият делфин. – Обещавам ти, че ако ме пощадиш ще ти помогна да хванеш повече риба от всички рибари в областта и с изкараните пари ще си купиш най-хубавата и здрава мрежа, която ще те направи богат човек. Да! Даже и кораб ще си купиш, след някоя година.
– И как ще стане това? – погледнал го недоверчиво рибарят.
– Аз и всичките ми роднини ще насочваме рибните пасажи само към твоята мрежа, през целия риболовен сезон и всеки ден ще се прибираш с много хваната риба!
– Добре! – съгласил се рибарят и го освободил, а делфинът си удържал на дадената дума и така бедният човек наистина бързо забогатял.
Рибарят за кратко време се сдобил с кораба от своите сънища и за няколко години успял да улови тонове риба в широкия океан, но отново не бил достатъчно доволен и щастлив. После построил едно огромно пристанище. Направил фабрика за преработка на риба. Открил и една голяма верига от рибни магазини, а накрая си купил и една луксозна яхта, с която често мързеливо си плавал в откритото море, но пак не се чувствал истински доволен и щастлив.
– Здравей, приятелю! – отново чул човекът забравения глас на делфина, когато в един топъл и спокоен ден се препичал отегчен в удобния си шезлонг, върху палубата на луксозната си яхта, в откритото море. – Виждам, че си сбъднал мечтите си и сигурно сега си много щастлив? – побързал да го попита любопитният делфин.
– О! Здравей, стари приятелю! – стреснал се някогашният беден рибар. – Наистина сбъднах мечтите си, но пак не съм истински щастлив и в това е най-големият ми проблем сега, че не знам защо се чувствам така?
– Аз знам! – провикнал се веднага делфинът.
– Защо? – скочил от шезлонга учуденият богаташ.
– Защото не си се разделил със старата си скъсана мрежа!
– Но аз я изхвърлих много отдавна, още преди няколко години!
– Знам, но аз не говоря за рибарската ти мрежа, а за скъсаната мрежа, която продължаваш да носиш в съзнанието си. От тази мрежа се освободи, приятелю! – извикал силно мъдрият делфин и се гмурнал в морските дълбини, а върху лицето на замисления рибар грейнала най-ведрата и благодарствена усмивка, която никой не бил виждал до този момент!
Човекът осъзнал, че през целия си живот се е опитвал да напълни една скъсана мрежа, през която ще премине всичката риба на света, а тя пак ще си остане празна и за първи път се почувствал истински доволен и напълно щастлив,
„По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.” Марко 10:25
Притчата е включено в сборника с кратки разкази и съвременни притчи „Силата на словото!..“
Автор: Валентин Начев
https://vnachevblog.wordpress.com/2016/05/17/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D1%80/
тагове:притча, бедният, рибар