ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Това е Кайлас и животът, който съществува, благодарение на него. А ние, човешките  същества, благодарение на великите посветени, които ни наблюдават чрез Огледалото на времето, вървим по пътя, който ни е определен и изпълняваме своята мисия, да бъдем човеци и да живеем разумно. Дадено ни е желанието и разума  да вървим право напред,по пътя на Доброто и Любовта, без да се обръщаме настрани, защото  е опасно, да не бъдем атакувани от  невидимите   същества, които се наричат демони. Те са тези, които ни отклоняват от правия път.  Но все пак и те имат своята мисия. Чрез тях, ние ставаме по- силни, но само,ако решим да ги отклоним от себе си.Животът е вечната борба между злото и доброто.

Аз продължавам все по- нагоре и нагоре. Като, че ли  няма край. Сякаш вървиш по стълбата на живота към небето и а, още малко ще го стигнем, но пред теб се изпречва една тъмна ивица, тя е земята. Там живееш ти. Там е твоето обиталище. Така ти е писано да преминеш през ада и рая, който, ти сам си създаваш. Тук е Школата на живота, която чрез твоите действия и действията на другите като теб, чрез Учителят-Равносметката, ти показва до къде си стигнал. И ако си тръгнал по неправия път,чрез Законът, а той се нарича Карма т.е. последствия от твоите действия,  търпиш наказание- болест, страдания и пр.

Още малко и съм там, горе, на най- високият връх . На най голямата пирамида. Тя е обляна от светлина, която сияе и кара сетивата да потрепнат от приятното усещане за нещо, което не може да се види, а да се почувства. Едно особено чувство, на мимолетно щастие и любов.

Вече съм пред входа на пирамидата.  Изпълва ме приятно усещане. Светлината излиза от входа и се разпръска наоколо. Невероятна е. Пред входа се вижда

” Спектърния  камък”- чува се гласа  на Учителя Абраам Хатми.

 -Той е бъдещата енергия на човечеството.

Замислям се. Това е невероятно.  Светлината е неземна, а като гледам камъка,всичко вибрира в  мен. Имам чувство, че се въртя с реактивна скорост и за момент спирам, за  да си отдъхна. Учителят полага ръка върху рамото ми и ме повежда към вратата. Прекосяваме голямата светла зала. Някъде в дъното се вижда каменен саркофаг.

- Тук се съхраняват скрижалите, за създаване на човешката цивилизация- чува се гласа на Абраам Хатми и наново ме повежда.

Пред нас се изпречва  друга врата.

- Това е входът на Градът на Светлината- продължава той.- Да влизаме!  Искам да те разведа из града. Знам, че ще ти бъде интересно.

- Да.

Мисълта ми се връща към земята. Живеем в своите панелни жилища. Липсва ни въздухът на Кайлас. Тишината и спокойствието.   Величавите монументи, които се издигат като огромни великани,  сякаш искат да ни кажат “Бъдете добри и се обичайте!”

Учителят хваща мисълта ми и се усмихва.

- Така е Мария. Вие живеете в лоното на кратера, където бълва лава от отровни газове. Вашата природа е натровена от нечистата ви мисъл и деяния.

“Колко е прав Абраам Хатми. Замърсихме нашата майка- Земя и я натровихме. Всичко бълва на тиня и отровни изпарения. А не се замисляме: Защо е  така? Пожари, наводнения, земетресения, цунамита, суша и всичко, що става на Земята. Това са нашите нечистоплътни мисли и действия. Природата вече не може да ни издържа. Тя се надига и започва да бушува. И  вече не е съгласна с нас. Ние сме нейни врагове, защото тръгнахме срещу нея.Съсипваме я, а искаме да ни върви по вода. Дойде време, когато, тя ни отвръща със същото. Да не говорим за дърветата, които ни зареждат с чиста енергия. Какво направихме от тях? Поголовна сеч и вече въздухът не ни е достатъчен. Бракониери бълват своите отровни стрели и като всевластни господари  вземат това,  що принадлежи на природата и хора.

А тук е невероятно красиво. Всичко е приказно.

- Хайде, Мария- подканя ме той. Има какво да видиш и да  научиш.

 Вратата както винаги се отваря сама и ние тръгваме по безкрайният коридор. И много, много светлина. На фона на светлината се очертават човешки фигури, които прекосяват коридора и изчезват, сякаш се стопяват.

- Тук е царството на съвършените. Никой няма право да го наруши и влезе в него.

 Това са мъдреците на времето. Великите посветени, наричани адепти. Адепт, значи свръх човек, който е постигнал гениалност, натрупал е много знания и опит, анализирал ги в себе си, превъртал ги в съвкупност и това му помогнало да създаде едно ново тяло. Тялото на вечността. Той може  да се променя- тялом и духом, да ходи по водата и по въздуха. Да се разрушава и наново да се сътвори. Владее опитността на материализацията и дематериализацията. Това значи, да се превърне в твърдо и въздухообразно състояние. Дух и  плът. Всичко е енергия. Плътта е сгъстена енергия- плътност между молекулите и атомите, а при духа разреждане, или рехавост между тях.

Следва продължение

Мария Герасова