Един ден на Бостънската гара от влака слязла скромно облечена жена и заедно със съпруга си тръгнала по посока на Харвардския университет за да се срещнат с президента му. Те нямали уговорена среща.

Още от пръв поглед секретарят на президента вижда, че такива дълбоки провинциалисти нямат работа в Харвард и им казал:
- Президентът ни ще отсъства през целия ден.
- Ще го почакаме – бил отговорът на странната двойка.
Няколко часа секретарят бил игнорирал посетителите с надеждата, че в някакъв момент те ще се разочароват и ще си тръгнат. Двойката обаче с поведението си успяла да го убеди, че няма намерение да си тръгне и той, колкото и да не му се искало, все пак се решил да обезпокои президента.
- Може би ако им отделите минутка, те час по-скоро ще си тръгнат?
Когато посетителите влезли, президентът ги изгледал сурово и високомерно. Първа заговорила жената:
- Имахме син, който в продължение на една година учеше във вашия университет. Той обичаше това място и бе много щастлив да се намира тук. Но, за съжаление, преди една година той внезапно почина. Мъжът ми и аз бихме искали да направим негов мемориал на територията на университета.
Президентът никак не се зарадвал на това – дори обратно, станал още по-раздразнен.
- Госпожо, – казал той, – ние не можем да си позволим да поставяме статуи на всеки, който е учил в Харвард и е умрял. Ако го бяхме правили, това място щеше да прилича на гробища.
- В никакъв случай, – побързала да възрази жената, – ние не желаем да установяваме статуя, ние искаме да построим нов корпус за Харвард.
Президентът огледал карираната рокля на дамата, която отдавна била загубила цветовете си, бедния костюм на господина и възкликнал.
– Корпус? Имате ли представа, колко струва един такъв корпус? Че то всичките сгради на Харвард струват над седем милиона долара!
Жената цяла минута нищо не казвала. След това се обърнала към мъжа си и тихо промълвила:
- Толкова е евтино да се построи нов университет? Тогава защо да не си построим свой собствен университет?
Мъжът кимнал утвърдително.
Президентът на Харвард изглеждал объркан.
Мистър и мисис Станфорд станали и излезли от кабинета. В Калифорния, в Пало-Алто, те основават университет в памет на любимия си син. Университетът носи името им – Станфордски.
За съжаление, не знаем дали всичко това се е случило точно така, но признайте, че звучи страхотно! А иначе, сухата история звучи така:
„Станфорд” е основан от железопътния магнат, сенаторът на САЩ Лелънд Станфорд и съпругата му Джейн Станфорд. Университетът е кръстен на единственият им син Лелънд Станфорд (младши), починал през 1884 година. Родителите му решават да посветят университета на единствения си син и Лелънд казал на съпругата си: „Децата на Калифорния ще бъдат и наши деца“…
Университетът „Леланд Станфорд-младши“, по-известен като Станфордския университет или просто Станфорд (Leland Stanford Junior University, Stanford University или Stanford) е частен американски университет в Станфорд, окръг Санта Клара, щата Калифорния. Официално отваря врати на 1 октомври 1891 г. Намира се на 60 км (37 мили) югоизточно от Сан Франциско в Силициевата долина в близост до магистрала 101 в района на Санфранцисканския залив.
Лиланд Станфорд, калифорнийски железопътен магнат и политик, основава университета през 1891 г. в чест на сина си, Лиланд Станфорд-младши, починал от коремен тиф два месеца преди 16-тия си рожден ден. Университетът изпитва финансови затруднения след смъртта на Станфорд старши през 1893 г. и след като много от кампусите били унищожени вследствие на земетресението в Сан Франциско през 1906 г. След Втората световна война Фредерик Терман (1900-1982) подкрепя предприемачеството сред преподавателите и завършващите с цел да се изгради напълно самостоятелна местна индустрия, която по-късно се превръща в това, което днес е известната Силициева долина.
Днес цветовете на университе са червено и бяло. Девизът на университета е ,,Die Luft der Freiheit weht, което означава от немски – Вятърът на свободата духа.

http://www.burgasnews.com/istoriya-i-arheologiya/101846-semeistvoto-s-ovehteli-drehi-i-svetovnata-istoriya

тагове/сеемйство, овехтели, дрехи, световната, история