В* Е* С* Е* Л*

  Г* Р* Ъ* М* О* Т* Р* Ъ* Н*

ВЪЗМУТИТЕЛНО, НАЛИ?

Каквото повикало, такова се обадило. Е хей, защо са тези думи.? Нали ти казах, че оня хубосник, дето стои като пън пред нас е един никавник. Хвани го за краката, та го върти, върти, та  да не може да си каже  именцето. Май, ако му знаят името, ще стане за смях пред хората. Ама, на ербап се пише! Като рекъл: „Кво ма гледаш ма? Я чупката, че ако та хвана, на пух и прах ше та направя!“  Да не мисли, че някой ще го послуша. Аз например. Вървя си право по пътя, а той не знае в какъв свят се намира. На тарикат се пише и толкоз. Да не мисли, че ние ядем само лук и не виждаме какво прави? Цял ден се шляе като гламав и обикаля кафенетата. А от де парички? Пак от портфейла на бедната му майка. Горката, ходи да се трепе по цял ден да изкара някой лев, а той, виждаш ли го, магаре за женене и не хваща никаква работа. Онзи ден казват, хванал горката си майка и така  удрял главата й  в стената, че тя паднала и дума не можела да каже. Взел и всичките парички и пак по кафенетата. Това човек ли е? Дори ръка не и подал, а тя лежала на пода. Добре, че била комшийката. Влязла и я заварила просната  и едва дишала.И така спасила я. а такъв като сина й, мястото им е в затвора. Да лежат там и да знаят, кога   собствената си майка са били. Хем мързелуват, хем бият. Нека някой да бие и тях, та да видят какво е болка.Възмутително нали?

МАЙ ОТ СВЕТЛИНА ИМАТ НУЖДА

Ах, ах и много ах. Как да не ахкам, като виждам накъде върви светът. Не ги ли виждам ония? Тръгнали през просото. Вървят и газят лука. Как да не го газят, като смятат, че всичко  е тяхно. Светът бил техен. Да, ама светът е за всички. И всеки има право да прави това, което трябва. Ех, ония завалии… Правят си каквото искат. Секс до екс, пари бол, ама от чуждия джоб. И смятат, че това е животът. А ние какво да правим? Къде да ходим? Дали да ги хванем и да ги сложим там и да ги закачим на онзи перон, та да не мърдат. Тогава няма къде да отидат. Тогава и кражбите ще намалят, пък и любовта ще стане космическа. Космическа ли? Ами да, тя е само истинската. Ей, ей, чакай малко! Не  се цели в голямото! Щото голямото може да ти стане малко солено. Солено ли казваш? Ами да, защото от солта ти става много солено, ако прекалиш с нея. Чакай, чакай… Не така бе човек!  Знаеш ли? Онзи май прилича на тия, дето искат много, но нямат съдържание. А за да имаш съдържание, трябва да имаш ум в главата. Нали така? А те, горките умът им хвърчи ей там, някъде. И те не знаят къде? Живеят в безвъздушно пространство и не виждат накъде летят. Ах, ах и много ах. Както е тръгнал така светът, не знам до къде ще стигнем… Май ще се превърнем в балони и ще литнем. Ще летим, ще летим и не знам къде ще отидем. Хайде бе! По- добре да си седим долу, на земята и да имаме повече ум. Щото ако го имаме, светът ще бъде по друг. Слънце ще грее и ще озарява душите ни. А там, където има слънце, животът  е светлина. Май от светлина имат нужда, онези! Нека ги освети , та да си помислят накъде са тръгнали.

 писателят сатирик Мария Геракова

 тагове: хумору сатира, едно