Знанието за Атлантида е достигнало до хората през VI в. пр. Хр., когато атинският държавник и законодател  Сеул бил в Египет. Той научил от един твърде образован жрец Сонхис от Саис, че в съседство с Атина някога е имало континент, който потънал в океана. На този „континент“ съществувало голямо и възхитително царство, което владеело много острови и други части от континента.Той се наричал Атлантида. Последната воювала с Атина. Жрецът смятал, че гръцката Атина и Атлантида били съседни градове и области. Сеул никога не бил чувал подобно нещо.Той пожелал да научи цялата история за Атлантида, ето защо Сенхис, чието жреческо име Пет- ен- Нейт, преведено Небе на Нейт, с голямо желание разказал всичко, което знаел.Това бил един увлекателен разказ за събития, случили се по изчисленията на Сенхис преди 10 000 години, смятани от нашето време.

Когато Солун се завърнал в Атина, държавните му дела отнели всичкото свободно време и записките му за Атлантида останали на заден план. При все това, Солун е разказал на своите приятели и роднини за историята на Атлантида и тя вече се разпространила в Атина.

Солун умира скоро без да може да изпълни желанието си да напише книга за Атлантида. Близо две столетия по- късно, записките на Солун попадат в прочутия гръцки философ Платон /427-347г. пр. Хр/. Той ги публикувал в своя труд „ За държавата Политея“, като диалози между двама мъже – Тимей и Критий“.

Интересът към потъналия континент Атлантида  е вълнувал умовете  на много учени, писатели и изследователи, както в миналото така и днес. Написани са много книги. Осъществени са скъпо  струващи експедиции. Днес всеки може да получи информация за Атлантида по интернет.  Това е причината да се спира на най- важните моменти от историята на Атлантида, на която се обръща малко внимание.

1.Атлантида е остров, а не континент от гледна точка съвременното понятие „ континент“. Островът е бил малък на площ, равнинен. По средата на неопределено разстояние е имало две възвишения. Едното е било по- голямо и на него възниква първото селище на острова .Легендата предава, че този остров се паднал на Посейдон.Там живеела красивата и умна Клейто, дъщеря а смъртните Еунер и Левкипа. Посейдон се влюбил в Клейто и се оженил за нея.Тя му родила 10 деца- синове близнаци.Най- големият от тях остава да живее на острова и става цар.На всички останали са дадени отделни области, всичко 10 на брой.

Като град- майка / столица/, Атлантида нараства и се превръща в голям търговски и културен център. На държавата наречена  в диалозите Атлантида. Налага се острова да бъде разширен. Извършват се сложни хидростроителни работи за превръщането на морето в суша. Били направени валове от пръст, укрепени с каменни стени и между тях имало водни пространства.Всичко това построено като пръстени, обикалящи целия  остров. Най- външната стена имала обиколка 27 см.

От главното пристанище към острова бил прекаран канал широк 52 метра. Дълбочината му била 9,25 км. Над канала се издигали мостове, там където са валовете. Отделни мостове е имало и на други места между валовете- пръстени.

Най- външният вал например бил широк 55м.. От двете страни са се издигали каменните стени, следвало е водно пространство широко също 555м.. Следващият вал бил 370 метра, водното пространство е било широко също толкова метра.Най- външният воден пръстен бил  185 метра / 1 стадий /. Водните пръстени са имали приспособления за подслон на корабите.Използвали са се  като водни пътища за придвижване към всички части на острова. Има още данни за размерите на острова. Хълмът е бил на разстояние от брега на 11 км.

Прилагам тези разстояние, за да подчертая, че големината на остров Атлантида, където се е намирала столицата на Атлантида или града майка,  е имал много малки размери  и в никакъв случай не е бил континент. Когато направих справка за произхода  на тази дума се оказа, че тя е дошла от латинския. Сontinens /континенс/  на латински език означава материк.. От тук и майка. Атлантида е била континент, което ще раче, Атлантида е била столица.

В диалозите на Тимей и Криитй е дадена и големината на държавата Атлантида. Тя е 205 350 кв. м. По този начин отпада търсенето  на континент, а само на остров, който е до Херкулесовите стълбове.

2.Забелязах, че когато острова е потънал  във водите на морето или океана, се образувала високо натрупана кал, която била издигната и морето не можело повече да се използва за корабоплаване. Ако този малък остров потънеше в мори или океан, където дълбочините са големи, едва ли е могло да се образува високо издигната кал. Ако не веднага морските и океанските течения биха отнесли навътре и в дълбочина  слабо споените материали от малкия остров. Но в диалозите се казва, че това море е престанало да бъде море. Друго, което ме кара да мисля, че морето около острова е било плитко. Това е построяването на валовете, каменните стени от двете им страни с каналите и водните пръстени. Ако морето е било дълбоко,  едва ли би се построило толкова мащабно хидротехническо съоръжение, както е описано при това преди10 000 години. По скоро Атлантида трябва да се търси на сушата.

3.В диалозите на Тимей и Критий е описано географското положение на град Атлантида. Последният е бил разположен преди устието наричано Херкулесови стълбове. Всички, които се интересуват от Атлантида в района на Гибралтарски проток, днес никой не нарича Гибралтар Херкулесови стълбове. Освен това Гибра, означава хидра и няма нищо общо с Херкулес.

Гибралтар представлява една много висока скала-429 м., която принадлежи на Великобритания. Площта  на  Гибралтар е само 6- 8 кв. м. Обхваща скалата с пясъци около нея. Граничи с Испания.Нарича се на Гибралтарски  проток дълъг 65км., широк от 14- 44 км. Най- голямата дълбочина достига 1181 м. Арабското име на Гибралтар е Джебел ал Тарик. Южната част на скалата се нарича Джебел Муса. Интересно е, че и в България  има град с име Джебел.В описанието на географското положение се казва, че Атлантида се намира преди устието, а не преди потока или пролива.

Употребата на устие означава, че става дума за река. Изследванията около Гибралтарския проток, както от страната на Средиземно море, така и откъм Атлантическия океан не откриха каквито и да са следи от потънал остров. Тогава можем ли да вярваме, че Херкулесовите стълбове са Гибралтар? Възможно е на друго място да има скали, които са истинските Херкулесови стълбове, за които е разказал египетския жрец.

 автор: Парашкева  Фичева

Следва продължение