В паметната райковска книга – „Исторически бележник“се говори и за квартал Смолян. Тук, той е познат със славянското име Езерово.Това е и първото писмено сведение забулено със страшната трагедия на масовото помохамеданчване в Смолянско, през втората половина на 17 век не отминало и Езерово- днешният квартал Смолян. Легендарният Смолян! Назован тъй само поради легендата за неговите езера, тези, както ги нарича Антон Страшимирав „кристалобистри очи на Родопа, стоящи бездънни като омагьосани, сред скалите и боровете.“ Смолян е легендарен заради природата и околностите,изобщо са легенда.Той е наниз от безброй исторически събития. Около него се подвизавал не един герой и войн. В 1344- та година, цар Иван Александър получил като награда от Ана Палеолог крепостта Аетос ( гръцки- сокол, орел ).На най- високият канарист връх Соколица- северозападно от Смолян,през 1936 година бяха разкопани основете на крепостни зидове, навярно руини на някогашен Аетос. Соколица стои твърда, непристъпна. Някога в подножието на Аетос, в местността Могилата, бе даден живот на Езерово. То претърпяло трагедията на чуждоземците- османлии. Езерово менило самото име не един път.
В 925 година по Егира ( т.е. в 1519 година), Смолян и бившата Смолянска околия до вододела Рожен, Карлък и Новак са били подарени от султан Селим I, в пълна собственост на придворния лекар Ахъ Челеби , поради което тукашните земи са добили името Ахъ Челеби. С това име, те бяха известни до Балканската война. В официалната книга и документи, често в бившият Смолян бе назоваван Ахъ Челеби.
В кадийският протокол от 1676 година, Езерово е наречен „Башмаклъ“. Така е вписан и в списъка на изкупените храни през 1877 – 1878 година- сал 33 килета ечемик.В последствие,„Башмаклъ“ се транскрибира в „Пашмаклъ“ и по- късно в „Пашмакли“.
Но какво значи „Пащмакли“? И тук отговорите на нашите езиковеди са различни: че Пашмакли получава името си от юруците- от паша и махле, т. е. селище, дето е живял някой първенец, паша. Други тълкуват името Пашмакли от думата помохамедачен българин. Трети, от башмак специални върви за юрушки обуща. Четвърти от басамак т. е. от стъпаловидна повърхност на сграда и т. н. Както виждаме – тълкуванията са съвсем противоречиви. И в основата си- неправилни. Най- правдоподобно е обяснението, че „Пашмакли“ произлиза от „башмаклък“, което значи султанска издръжка, цивилна листа,сума определена за лични разноски на султана и семейството му. От там иде Башмаклъ и Пашмаклъ ( Пашмакли), т. е. населено място, жителите на което са плащали данъци, предназначени за султанската каса. В Смолян ще да е било управлението на пашмаклъка, а неговите околности- селища, твърдини, земи са съставлявали самия хас- пашмаклък.
Друго известно нам сведение от ранните писмени извори за днешния квартал Смолян е писано през 1706 година от френския лекар и пътешественик Пол Люкас.
Едно от нй- ранните известия за Пашмакли са и вградените мраморни надписи от 1716 година, на един от старите сводести мостове в града, в който се говори за общоселска взаимопомощ в миналото, както и за голямо наводнени станало по това време.
Пашмакли- с това име квартал Смолят остава много врме.
През 1924 година се прави предложение, Пашмакли да се назовава Смолян. В 1931 година – Красногор. Започват спорове защо да е Смолян, а не Красногор, защо Красногор, а не Красенград или Каменград, та дори Стъпалово.
И така до 1934 година, когато Пашмакли добива звучното „Смолян“- на името на отците населявали Средногорието- прочутото славянско име „смоляни“. С указ № 227 от 18 юни 1960 година на Президиума на Народното събрание се постанови: „Слива градовете Смолян и Устово и село Райково от Смолянски окръг в един град, с наименованието град Смолян.
Представи Мария Герасова от книгата на Никола Коюмджиев „Смолян“
тагове: Смолян