Много от новите идеи, теории и следствия, всъщност са стари такива, преоткрити със силата на научния метод.

Вднешно време все по-често се говори, че всички ние сме свързани, че сме част от една система, от едно цяло. Но как ще реагирате, ако ви кажем, че тези модерни и нови идеи, както и следствията им, са развивани много преди модерната наука да започне да говори за тях. Често двете теми имат различно послание и се целят в коренно различна аудитория. Но дали принципите и изводите им не са доста близки? Преценете сами.

С тази първа статия от поредица бъдещи подобни, ще се опитаме да съпоставим някои древни твърдения, изводи и принципи за света, със съвременни научни такива, за да проверим до колко те се разминават, и до колко точно си пасват. Защото вярваме, че независимо от начините и методите – дали чрез физически експерименти, чрез мисловни такива или чрез чисто философски разсъждения, в същината на човек е заложен стремежа да търси смисъл на живота, съществуването на вселената и всичко останало. И както ще се убедите, много от новите идеи, теории и следствия, всъщност са стари такива, преоткрити със силата на научния метод.

[…] Някои казват, че светът е лош. Това е неразбиране на Живота. Те разглеждат частично нещата. Щом се откаже ръката от тялото, тя е грозна, разлага се. Ако разглеждаме света като цяло, той е красив.Човек трябва да схване целокупния Живот. Той трябва да гледа на всяко явление като част от цялото. Светът ни изглежда разхвърлян, защото го разглеждаме не като цяло, а като части. Между всички неща съществува вътрешна връзка. Всеки въпрос трябва да се изяснява от гледището на цялото човечество. То е велик организъм, държавите са негови системи, обществата – органи на тези системи.

Човек трябва да разбира своето предназначение като част от общия организъм и там да намира своето място. Какво ще стане с организма, ако всяка клетка иска да живее самостоятелно? Ще се разпадне. Тази идея е прокарана в Писанието с думите, че всички хора представляват тялото Христово. Ако един лист падне от дървото, ще има ли същите отношения каквито имат другите, които са на дървото? Цялото човечество представлява едно дърво и всеки човек е лист от това дърво. Всяка промяна, която става в цялото, се отразява и върху частите и обратно. Много от страданията и радостите на хората се дължат на някаква промяна във Всемира или на страданията и радостите, които другите Същества преживяват и те ги възприемат.

Всеки човек трябва да се съзнава като част от общия организъм и да работи за благото на последния.

Личният живот дава условия за злото. Ако само един пръст на ръката иска да вземе участие в една работа без участието на другите пръсти, той не може да свърши нищо. Знаете ли какво нещо е самотията? Няма по-страшно нещо в света от нея. Самотния човек може да се уподоби на пръст, отрязан от ръката и захвърлен далече някъде. Няма по-голямо нещастие за този пръст. И няма по-голямо щастие за пръста от това да седи на ръката и да върши своята служба в цялото.

Туриш ли мисълта да живееш за себе си, турил си началото на своята смърт.

Хубавите дрехи са направени от тънки влакна. Ако ги отделиш, те не представляват нищо. Ако влакната са съчетани добре, образуват хубава дреха. Всяко Същество има смисъл само в живота на цялото. Вие трябва да живеете за цялото човечество, за Вселената. Значи, има по-висок идеал от този, за който сега живеете. Тогава човек ще бъде ценен за всички. Отклони ли се от пътя си, всички го изоставят, всички го забравят. Който иска да стане ценен, нека вложи енергията си за повдигане на цялото човечество, т.е. за общото благо. Така ще се свържете с Разумните Същества, които ви помагат.

И така, пишете, свирете, работете не за себе си, не за своята слава, а за славата на Онзи, който ви е дал условия да се проявите. Не работите ли с това съзнание, всичко ще изгубите. Вие очаквате като свършите една работа да получите голяма заплата, да се прочуете. Това е обикновеният живот.

Като раздаваш ябълки, най-малката остави за себе си. Ако оставиш за себе си най- хубавата, най-голямата ябълка, след хиляди години макар, ще ти дойде едно голямо нещастие. […] –

Из „Изворът на Доброто“ – Беседи с Петър Дънов

„Разберете, че всяка една молекула изграждаща тялото ви, както и атомите съставляващи същите молекули, могат да бъдат проследени до момента в който са започнали началото си, в ядрото на масивна звезда, експлодирала за да даде началото на съществуването на елементите на живота. Така, че всички ние помежду си сме свързани биологично, химически със земята, и на атомно ниво с всяка част от Вселената. Доста яко! Това ме кара да се усмихвам, и да се чувствам доста голям в крайна сметка. Но това не означава, че сме нещо повече от Вселената, ние сме част от нея. Ние сме във Вселената и тя е вътре в нас.“ – Нийл деГрас Тайсън

http://fresh-science.com/zakona-za-chastite-i-zakona-za-tsyaloto/

 тагове:закон, части, цяло