Меренге е национален танц на Доминиканската република от 1930 година, както и до известна степен, на Хаити, съседната страна на острова. Възможно е да е получил името си от сладки, направени от захар и яйчен белтък, поради лекият и жизнерадостен характер на танца или поради неговия кратък и точен ритъм.
Има две популярни легенди за появата и спецификата на този танц. Първата свързва меренгето с робите, които били оковавани заедно и по този начин били принудени да влачат единия си крак, докато режат захарна тръстика под ритъма на барабани. Втората легенда разказва за велик герой, който бил ранен в крака при една от многото революции в Доминиканската Република. В родното му село го посрещнали, празнувайки победата. Понеже героят от войната бил ранен, танцувал накуцвайки. Съселяните му останали солидарни с него и последвали движенията му.
Меренге съществува от ранните години на Доминиканската република (в Хаити, подобен танц се нарича Меринге). До средата на ХIХ век, Меренге е много популярен в Доминиканската република. Не само, че е танцът, използван за всеки повод в републиката, но е много популярен и в целия Карибски басейн и Южна Америка, и е един от стандартните латиноамериканските танци в САЩ.
Музиката меренге е много разнообразна. Темпото се различава много и доминиканците се радват на рязко ускоряващото се темпо към края на танца. Най-любимата мелодия в клубовете и ресторантите, които имат дансинг, започва като бавно Болеро, преминава в Меренге и завършва в ритъма на Джайв. В стандартните латиноамерикански танци Меренге е по-бавно и има различни движения в ханша.
Меренге съществува в натуралния си вид само в някои части на Доминиканската република. Танцът се състои от „paseo” (походка), тяло и „jaleo”. С течение на времето походката изчезнала, телата се раздалечили, а jaleo постепенно е изместен от нови екзотични ритми.
Меренге е представено в Съединените щати в района на Ню Йорк, въпреки това, то става известно едва няколко години по-късно. Този танц по същество се изпълнява за забавление.
