ДОБРОТА
Дори да ме преследват, аз пак ще ги обичам,
Дори да ме удавят във блатна клевета,
Аз пак ще им простя- усмихната и тичинкова,
А коренът ми смазан ще ражда пак цветя.
Дори да ме замерват със завист безпричинна,
Дори да отсекат крилете ми със злост
Аз пак ще полетя с мечтите си невинни
И с болка ще градя от тях към мене мост.
Дори да давят в мъка утехи и стремежи
Дори от мен да крият оазиса- живот,
Аз пак ще напоя пустинята с надежди
И тяхната неправда ще стане мир и плод.
Дори да ме прогонват от пристани любими,
Дори да ми захлопват врата подир врата
Аз пак ще ги посрещам пред граница незрима
На моята държава със име Доброта.
Стефана Цанкова- Велико Търново
ПОЗДРАВИТЕЛНА
Не спадам към нововерците
обожествените взимаха превес.
поклоняваха се, постиха,
на църквата се отдадоха и само жертвено се ожениха.
При кума, който те е кръстил от незапомнени времена на
празник се е ходило,
пътуваше се по света… Вероятно повече в него, отколкото
във вярата.
От дома нямаше много принуда
и песни са писани малко, да не споменавам терапефтите.
Други времена маршируват, стълбищата и без това наддаваме
лед са хлъзгави
Поздравления оцеляват.
Дарко Хабазин Дакс, Белград Сърбия
МАЕСТРО
Прекрасна музика звучи,
на сцената проблясват хиляди звезди…
Вълшебни пръсти, топъл глас…
Искрят очите в ритъма на валс.
Какво ми казваш с погледа си нежен?
Потъвам в него- океан безбрежен.
Разпръсквам се на малки кахчици- сълзи,
Магична тръпка- по тялото пълзи.
Разтварям се в магията на твойта песен,
топла като пролет, вълшебна като есен…
Пулсира в мен сърцето ти горещо…
Прекланям се, притихвам пред теб, Маестро!
Виолета Жекова Петкова, Димитровград, България
МАЙКА
Коя тихо те буди със изгрева на зората
Като петлите нетърпеливо обявяват деня?
На кого погледа лута право в прозореца,
На своето първородче да не нарушат съня.
Кой грижливо те пази от страха и зимата,
пуловер плете и увива шал около врата?
И когато си далече вика те по име,
И на кого се най- драгоценен от най- хубавото злато.
Кой над тебе бди и ден и нощ,
Във времена тежки като вятър духа?
Кой с теб дели и добро и самота?
Кой те целува, милува и пази?
Това е твойта майка, която винаги те следва,
която сили ти дава и звезди от небето ти сваля.
Това е тази жена, която надеждата връща,
Която винаги е с теб , тук е когато трябва
Светла Матич Беч, Австрия
ОТКРИТИЕ
Открих те в облаците
докато дъжда валеше
по бузите и косата ми,
открих те в цветето.
Докато жадно изпиваше утринната роса,
открих те в моята рошава кукличка с лунички по носа.
Намерих те в моите стихове
в моите очи видях твоите,
видях те в реката
в боровете,
които край моя прозорец стоят.
Съзрях те в тревичките,
в птицата докато прелиташе през дъгата,
в стиховете, които носеха
красота, щастие и тъга
Намерих те навсякъде,
беше във всичко, което обичах.
И много се радвах за това,
но едва вчера
те открих и в сърцето свое…
Биляна Попович Крагуевац, Сърбия