Археолозите са открили глинени плочки със специфична писменост, досега неразчетена, независимо от многото появили се спекулативни преводи. Намерени са цели селища, които обаче не можем да наречем градове заради все още странните определения за това какво е град, налагани предимно от три школи в историографията. Това обаче са типични градове на херметици, при които не е необходимо да се изграждат крепостни стени, защото реално няма кой да ги напада. Именно в тези центрове се заражда сърцевината на духовната част в цялата съвременна култура. Тези херметици малко по-малко концентрират основните схеми на своето развитие в пределите на днешна България. Начинът им на съществуване е под формата на много племенни съюзи без да се създава държава. Има открити от археолозите разработени рудници, преработени огромно количество златоносни пясъци и чакъл, а освен бронз и мед са могли да обработват минералите малахит и лазурит. Жилищните им сгради са били едни от най-безопасните за живеене на хора и животни, за разлика от съвременните при тях няма вредни излъчвания. Правени са от дъбови стълбове, преплетени с пръчки и измазани с глина. Открити са много пещи за отливане на метали. Долмени, менхири и кромлехиизграждани от тях са свързани с херметичната им култура. Именно този им начин на подредба на обществото е изисквал да не се записва нищо свързано с науката, културата и най-вече разбирането им за Господ-Бог. Подреждайки сведения от по-късни автори като Херодот, Страбон, Плиний Стари, Йордан, както и различни китайски автори от античността, анонимни хроники и свещени текстове, археологически артефакти и логически разсъждения успяхме да разберем формата и смисъла на херметизма. Херметиците са знаели повече от 60 множества в математиката. Правили са огледални образи из нивите на съзвездия, някои от които астрономите откриха едва в последните години. Винаги са обвързвали знака с музикална тоналност, звук и число. По-вероятно е към тази обвързаност да е имало и други символи, които все още не сме открили. Знаели са структурата на Вселената и как е произлезла тя. В съвременната астрономия най-близко до познанията им са учените Хътън и Пенроуз. Все още в българското народно творчество са съхранени доста от сведенията им, но тъй като по-голямата част от изследователите са към мисленето на съвременния прагматизъм и еволюционния начин на разсъждение, трудно достигат до тях. Безспорно най-голямото им познание е това за Господ-Бог.

Условното название дадено от учените, изследващи това население е (прото-)траки. (Прото-) се поставя в скоби, защото не означава пред в буквалния смисъл, а само определя времевата граница от няколко хилядолетия.  През този период населението не се променя генетически и остава едно и също до обозначаването с етнонима траки. Това е и причината, поради която предлагам да няма различни форми на този етноним, а тези индоевропейски племена да бъдат назовавани с термина траки. От тях се отделят много групи, които се заселват в други части на света при автохтонни племена, предавайки им своята култура. По този начин между ІV и І хил. пр.н.е. почти всички племена по света се преструктурират в преднародностни съюзи и достигат високо културно ниво. Края на тази епоха е времето, от което започва пътя си сегашното човечество.

Тъй като отбелязах, че траките не са създали своя държава, поради херметичната култура, която са спазвали, то трябва да изясня и кои са основните им племенни групи, а именно Мизи, Витини и Пеласги. Разделението е условно, но е едно от най-добрите засега. Тези големи племенни общности са съставени от подплемена. Така към Мизите принадлежат Бриги, Сатри, Серди, Одриси, Даки. Към Витините и Пеласгите подплемената са повече и затова няма да ги споменавам поотделно, а ще отбележа, че Витините са обхващали земите на днешна северна България, докато Пеласгите са се разпространили по крайбрежието на Беломорието и островите в Егейско море.

Независимо, че почти не ни оставят писмени сведения, траките не са били безписмени. Един от техните най-известни представители е княза-жрец Орфей. За съжаление съвременната историография все още е доста назад във вижданията си за тази личност от световен мащаб. Накратко ще отбележа, че първият човек носещ името Орфей, който е бил и херметична, духовна личност е живял или в последните години от съществуването на княжество Ману – част от Атлантида, или в първите векове, когато са възникнали траките. След него Орфей се превръща в титла за всеки, който е пряк ученик, носещ неговото познание. Така се е стигнало и до Орфей участвал в Аргонавтика, и до Орфей посетил Египет, и до Орфей слязал в Подземното царство за да измоли своята Евредика. За последната ситуация съм длъжен да направя едно важно уточнение:

В тракийския отворен херметизъм (разбирай и орфизъм) няма понятие за Подземно царство, Подземен свят, Онзи свят и Ад, защото те не съществуват (това се среща във всяко едно вероизповедание от пренесените им култури). Следователно Елинското писание за слизане в подземен свят, за да се измоли връщането на любимата му Евредика, е некоректно.

При траките – херметици и техните учители орфици, не е имало брак, както и жена, с която се споделя живота. Следователно в термина Евредика трябва да се търси друго значение. Така достигнах и до откритието, че някои от тракийските племена с втори термин от многосъставната лексема – ДИКА, се отбелязва Бог (равно на Ангел). В новосъздадения от траките старогръцки език Еврика е познание, откритие. Той възниква от по-древната тракийска лексема „евр”. И тъй като в многосъставните лексеми терминът се разчита от последната към първата, то това което е искал да измоли Орфей е най-вероятнобожественото познание. Предполагам, че това е бил Орфей, който без време е получил своята титла, тъй като е възможно учителят да почине скоропостижно, без да му е завещал цялото познание. От елинския вариант разбираме, че опитът, да се вгледа назад във времето и да установи какво точно му е убягнало, не се е получил. Има вероятност този Орфей да е живял в годините, когато се е зародила древноелинската прагматична мисловност и отвореният херметизъм на траките е започнал да загива.

Особеностите, по които се разграничава отвореният херметизъм са:

   1. Не се прави нещо, което не е от необходимост за обществото – градовете са без защитни стени, дворците и храмовете са без зидове, а само с ритуално съоръжение.

   2. Обществото е разделено на кастови задруги, базирани на кръгова форма на обучение. В центъра е учителят, поднасящ познанието на напредналите от първия кръг, а те на хората от следващия с по-малко познание. Кръговете най-често са шест. При елинският прагматизъм сентенцията за познанието гласи, че увеличавайки кръга на познанието, увеличаваме и допирните точки с незнанието. При траките–херметици след шестия кръг няма други ученици и познание не се предава на никого. По този начин сентенцията се обръща във формулата – увеличавайки кръга на незнанието, се съхранява познанието.

   3. Не се записва знанието, предава се устно и не е за хора извън кастата. Само учителят познава учениците си. Когато, трябва да се вземе важно решение за обществото, тогава представители на различните касти дават есенция от своето учение. По този начин се структурира израза за самото решение. От елинският прагматизъм започва идеята за съзидаване чрез принципа на опита и грешката и се налага възгледа за задължително доказване на теорията чрез експеримент и премахване на логическия принцип като се замества с емпиричен.

За да завършим с въпроса за отворения херметизъм ще споменем   другата голяма духовна фигура Дионисий, който в прагматичните елински писания е преиначен в божество. Терминът за всеки княз-жрец при траките е бил „божествен”. Това е създало объркване у много от античните автори, които са го вписали направо като божество. Следващите персонажи са Залмоксис и Декеней, които са траки – подгрупа Гети. По-подробно за тях пишат Платон и Херодот.

автор: Константин Каменов

Следва продължение

 тагове: генезис, Атлантида, през Шумер, арийците, будистите, до днешна България.