Една италианска пословица гласи: „Който стъпва бавно, стъпва сигурно, а който стъпва сигурно, стига надалеч“. В нашият забързан свят не е лесно да запазиш самообладание. Всички бързат, често без посока и ориентири, и накрая се ядосват, когато не достигнат поставената цел.
Думите „сега“ и „тук“ са на днешното време. Искаме веднага да успеем, бързо да натрупаме пари, без усилие да осъществим мечтите си. Но установяваме, че усилието все пак е необходимо, а бързината често води до катастрофа.Когато тръгнем по трудния път разбираме, че основата, стабилността и търпението са от голямо значение. Дългият път изисква сериозна физическа и психическа качествена подготовка. Големите цели се постигат най- вече от търпеливите. За да стъпваме здраво и сигурно, ни е необходим солиден фундамент.
Ервин Шрьодингер/1887-1961/ е велик австрийски физик и философ на науката. През 1921 година става професор в прочутото Висше техническо училище – Цюрих, Швейцария. След идването на Хитлер на власт, той бяга от Германия. През 1941- 55 година е директор на Института за перспективни изследвания в Дъблин- Ирландия. От 1956 до смъртта си е професор по теоретична физика, във Виенския университет.
Шрьодингер е не само физик, а и преводач. Превежда Омир от старогръцки на английски, също така провансалски поети на немски език.Той е скулптор,турист, професионален алпинист и запален любител на театъра. Интереса му към изкуството води до първото му сериозно научно постижение- създава метрична теория на цветовете. Тя е в основата на съвременното ни разбиране за тях.
Истинският му пробив обаче предстои. През 1926 година, в серия от шест публикации разработва вълновата механика- едно от най- забележителните интелектуални постижения в историята на физиката.
Съвременното развитие на науката и технологията е немислимо без постиженията на вълновата механика, която е един от вариантите на квантовата механика.
През 1947 година в Дъблин, публикува книгата си „Какво е животът?“. С нея, той предизвиква истинска интелектуална революция в биологията и генетиката. Откривателите на структурата на ДНК- Крик и Уотсън признават, че вдъхновението за това епохално постижение дължат на Шрьодингер.
Здравият интелектуален „фундамент“ на Ервин Шрьодингер изгражда, голяма част от фундамента на съвременната наука.
Автор: Георги Караджов
тагове: фундамент