Българите са народът с най-дълга връзка чрез древностите и гените с културите на света. Този народ се е развивал в почти една и съща генетична картина, чрез различни названия на родовете и племената, които го съставляват, но с едно и също народностно име, което поради езиковите обстоятелства е звучало в някои земи по-различно, но смислово е било с все едно и също значение. Когато хората знаят смисълът, произходът и развитието на името България, както и някои събития около него ще добият една по-всеобхватна картина за част от историята на този велик народ и тази древна страна.Най-ранната форма на името може да се открие още с навлизането в неолита на Балканите. За по-ранен период изворови сведения по принцип липсват, затова рядко може да се пише коректно за неща свързани с езика.В научните среди след 2000 г. се появиха много варианти на разчитане на името България, които се движат върху най-различна смислова (семантична) линия. В случая няма да подходим с критика към тях, а ще поднесем своя възглед, върху който в ИЗ „Корени” работим от 1992г., но не сме разгледали подробно досега, поради липса на необходимост. Още в „Небето помни древнобългарската история” (1997г.) предложихме синтезирано представяне на виждането си. През 1999г. в „Небето помни – протобългарската история” бе предложен по-обстоен анализ на въпроса, но поради необходимостта той беше предложен научно-популярно. Случи се така, че досега отпадаше въпроса за една от най-древните форми на етнонима, известна като ПЕРКЕ и възприемана от други колеги все още само като форма на ранното име на траките. Семантиката му означава ДУХОВНОИЗДИГНАТ, в каквато семантика се е запазила лексемата БЪЛГ.В хилядолетията преди Черноморския потоп и малко след него (прото-) траките преминават към консонантното писмо. Открива се също, че в началото работят с малък брой фонеми, които впоследствие се разфонетизират и от една буква (звук) се разделят на поне три. Прави впечатление, че първоначално съгласните (консонантите) не се делят на звучни-беззвучни и на твърди-меки. Още в началото винаги са използвани и сонорите, които са М, Н, Л, Р, Й. Също доста важно е да се отбележи, че средноезичните съгласните винаги се използват първи и от тях възникват поне още две. Така могат да се проследят консонантните линии:Б, П, Ф, от която първично се използва П,Г, К, Х, от която първично се използва К,З, С, Ш, от която първично се използва С.Целият този закон все още не е в цялост доказан, поради което продължаваме да го водим в групата на хипотезите и да работим върху него с малкото налични сведения за езика от времето на неолита, с текстовете от античността, както и със сведенията за езика от по-късните епохи.В ИЗ „Корени” по-изследвана бе фонемата П, която е една от най-ранните при (прото-) траките и е налична в етническото им име. Нейното разфонетизиране довежда до появата на Б. При развоя на езика се появяват след това и фонемите В и Ф, като от В се появява и вокалът У, а от него се достига до И. При развоя на тази линия от консонанти се достига и до доста важните също за изследването ни Т и Д. За развитието на тази промяна са се случвали и вокални промени и премятания в думите, вследствие на което са се изменяли и консонантите.Тук е мястото да отбележим, че терминът България се състои от три лексеми. Това са БЪЛГ, АР, и ИЯ. Първично етническото име е само БЪЛГ. АР е вторична дума, показваща благородство от времето на арийския период през III-то хил. пр. Хр. Докато ИЯ е дума показваща държавност, територия и характерна най-вече за българите. Както и АР, тя почти не се среща при други народи. Като обща лексема АРИЯ не може да се открие в съвремието при друга народност и държава.Въз основа на поднесеното дотук за първото название ПЕРКЕ, ще отбележим, че то е първично, както за ТРАКИ, така и за БРИГИ, а също и за БЪЛГИ. Във всички варианти значението му е ДУХОВНОИЗДИГНАТ. За да обосновем тезата си ще направим Кратка разходка върху версиите и значението на името българи.Нататък ще разгледаме само версиите, спрели се върху появата на БЪЛГ, хилядолетия след ПЕРКЕ. Има изказани най-различни хипотези, като в по-голямата си част досега те се базираха на тюркския произход на нашия народ. В неедно свое изследване сме отбелязали, че застъпвахме индоевропейския езиков корен на българите и затова търсихме смисъла на родовия етноним в не-тюркски езикови източници. Независимо от това сме длъжни да представим и виждането по въпроса на другата страна.Като един от най-изявените езиковеди, поддържащи тюркския произход на прабългарите, се е очертал покойният вече проф. Борис Симеонов. Според него етнонимната практика при първобитните народи била те да се назовават с името на свещеното животно – закрилник на рода или племето. Използваният термин за този вид етноним е „ТОТЕМ“. Наименованието по тотемен признак е широкоразпространено сред тюркските народи на Азия, поради което и името прабългари най-вероятно би било тотемно, ако бе от тази езикова среда. Като се базира на факта, че в най-добрите етимологически речници на тюркските езици думата „БУЛГАР“ е означавала „животно с красива и скъпа козина или кожа от рода на златката или бялката“, езиковедът изказва предположението, че името на това прекрасно и пъргаво животинче е станало тотемно название на прабългарите.Хипотезата на проф. Б. Симеонов се възхвалява и приема от почти всички тюрколози като едно от най-достоверните предположения за името БЪЛГАРИ. Нека не забравяме как той продължава своята версия, като изказва становището, че в китайския език името БЪЛГАРИ е звучало ПУ-КУ, БУ-КУ, откъдето по-късно идва едно от названията им – ПУГУРИ. Трябва да се отбележи обаче, че китайският език е доста по-ранен от тюркските и че ако следваме разсъжденията на Б. Симеонов, то трябва да търсим първообраза на БЪЛГАРИ в китайския, а не в тюркските езици. Езиковедът сам си противоречи и в друга насока: не може по етнонимната практика един народ да назовава себе си според това как е бил наричан от друг народ или използвайки за това думи от други езици. Освен това нито ПУ-КУ, нито БУ-КУ е свързано с име на животно, което да бъде като тотем на прабългарите и по тази причина те да приемат това самоназвание.Най-големият недостатък в хипотезата на Б. Симеонов за родовото име обаче е, че той търси произхода на думата „БУЛГАР“, а не на „БАЛХАР“. Това наименование на народа е използвано само от етноси, в чиято фонетика липсва звукът Ъ и той се замества с У, О, Ы и др.Ще оспорим и в още един пункт становището за ПУ-КУ, БУ-КУ. Тези етноними се срещат в старокитайските източници успоредно с названието БОЛО, с което е отбелязана съществувалата по това време БЪЛГАРИЯ-БАКТРИЯ. Създадената впоследствие от българи бактрийци още една държава в Северна Индия китайците също назовават БОЛО. Това показва, че в Поднебесната империя за (прото-) бъл-гарските държави наименованието е било БОЛО, а ПУ-КУ и БУ-КУ са етноними на успоредно съществували с тези държави, родствени техни племена, чиито владения са носили названията им.Тук е мястото да се противопоставим и на становището на Веселин Бешевлиев и Александър Бурмов, че българите са тюрки, защото при едно от наименованията им – УНОГОНДУРИ, етнонимът завършвал на НДУР. Това е частица, която се среща само при тюркските племена. Считаме, че лексемата е УР със значение „племе“ и че това е най-вероятният суфикс. Последното се потвърждава от наименованията и на другите древнобългарски племена – КУТРИГУРИ, УТИГУРИ, БАРДУРИ, УЛТИЗУРИ и др., при които липсва не само окончанието НДУР, но при повечето от тях и суфиксът ГУР. По този начин отпада и възможността етнонимите да завършват на споменатото окончание, което означава „УЧИТЕЛ“.Един от известните езиковеди, Н. Я. Map, разглежда името БЪЛГАРИ през призмата на йафетическите езици. Ние считаме, че българският език принадлежи към Симовата група езици, но това не означава, че някои думи от тази група, най-вече етнически наименования, не са имали възможност да се препокриват и с термини от йафетическите езици, както и обратния процес на въздействие. Затова се спираме на твърдението на споменатия езиковед, че в йафетическите езици думите „ГЛАВА“, „ПЛАНИНА“, „ВРЪХ“, „НЕБЕ“ се предават все чрез корена BUL. БАЛХ в индоиранските езици означава „ВИСОКОПЛАНИНСКИ“ в смисъл на ДУХОВНО ИЗДИГНАТ. В семантиката (значението) на това понятие влизат и четирите йафетически думи, произхождащи от корена BUL – ГЛАВАТА, със значение „разум“; ПЛАНИНАТА, в смисъл „големина“; ВЪРХЪТ – „най-високото“; и НЕБЕТО с аналогия за Св. Дух.В един от стиховете на „Ведите“ се споменава, че арийците в Индия имали 3399 божества. Тази цифра се стори невероятна за много учени, които предположиха, че в древния ръкопис е допусната грешка и че става въпрос само за 33 божества, което също говори за политеизъм при арийците. Споменаваме тези факти, защото към източноарийската група индоиранци са принадлежали и (прото-) българите. Не можем да се съмняваме в упоменатата цифра във ведическия стих само защото тя ни изглежда прекалено голяма. Обяснение за многото богове може да се потърси в разсъжденията на известния германски изследовател в тази област М. Мюлер. Според него (мнение, което приемаме) тези богове са били преди това племенни божества, а още по-рано – семейни. Или казано по-опростено, в случая става въпрос за система на генотеизъм, която в процеса на времето с отпадането си не е стигнала дотам, че да заличи и името на домашния бог.Както споменават древните историци, (прото-) българите са съхранявали обичая си във всеки дом да има дух – покровител на семейното огнище, или един вид божество на дома.Включихме този пасаж, за да опонираме и чрез него на Б. Симеонов. Нищо чудно БУЛГА да е бил дух – покровител на някои от семейните огнища, но в никакъв случай той не е бил тотем на българите, откъдето идва и името им. Тази наша теза отново се потвърждава в „Атхарваведа“, където са изброени много (прото-) български племена, между които БУЛИНГИТЕ. Те най-вероятно са носители на тотема, за който пише Б. Симеонов, – БУЛГА, само че в (прото-) българския му вариант – БУЛИНГ. Първоначално може би той е бил тотем на един род, след което става и тотемно название на племе, водено от този род.Нелепо е твърдението, което навлиза в популярната българска историография, въведено главно от проф. Иван Шишманов, че името на народа произлиза от названието на река Волга – Болга, и от татарско-турската дума ЕР със значение „юнак, мъж“, откъдето думата „БЪЛГАРИН“ се превежда като „човек (мъж, юнак) от Волга, ВОЛЖАНИН“. Отбелязваме като „нелепо“ това твърдение, защото по времето, когато се появява името БЪЛГАРИ, реката се е наричала РА, а по-сетнешното ѝ наименование, когато част от (древно-) българите се заселват край нея, е било ИТИЛ (АТЕЛ). По-скоро народът е дал народностното си име за днешното название на реката, отколкото обратното. В хипотезата на Ив. Шишманов е допусната също грешката, която се среща и при Б. Симеонов, а както ще видим и по-нататък, тя присъства и при други историци, занимаващи се с народностното име. Вместо да изхожда от думата „БЪЛГАРИН“, професорът поставя за основа на търсенията си „ВОЛГАРИН (БОЛГАРИН)“. Както обаче вече отбелязахме, (прото-) българите са използвали в наименованието си типичното за индоиранските народи звукосъчетание ЪЛ, а не ОЛ, както го предава Ив. Шишманов.Не можем да пренебрегнем и добилата голяма популярност сред историческия елит хипотеза на полския учен езиковед В. Томашек. Той свързва етнонима БЪЛГАРИ с тюркско-монголския глагол БУЛГА, който означава „РАЗМЕСВАМ, РАЗБЪРКВАМ“. Оттук следвало, че българите били смесен народ. Васил Златарски предполага, че смесването е между БЪЛГАРИ, КУТРИГУРИ и УТИГУРИ, което схващане бе подложено на критика от Александър Бурмов.Ние не поддържаме нито едно от тези виждания, като считаме, че не е коректно да търсим корена на името на българите сред тюркските езици, след като вече уточнихме, че те са носещите етнонима и са от индоиранския клон на индоевропейците. От своя страна индоевропейци отдавна трябваше да бъде заместено с по-коректното от научна гледна точка термин (прото-) траки.Тук ще предложим тезата си, която смятаме, че е подплатена с достатъчно доказателства, открити сред най-различни народи и през различни епохи. Считаме, че името БЪЛГАРИ означава „ВИСОКОПЛАНИНЦИ“. Тъй като в древността високопланинците са били считани за посредници между хората и боговете, смятаме, че ВИСОКОПЛАНИНЦИ трябва да се разчита в смисъл на ВИСОКОИЗДИГНАТИ, ДУХОВНО ИЗДИГНАТИ, ВИСОКОПОСТАВЕНИ.Отбелязали сме в различни свои изследвания, че БРАХМАНИТЕ са били част от (прото-) българите и за да отговорим предварително на опонентите, които ще твърдят, че става въпрос за народ, наречен БАЛХАРА, а не БЪЛГАРИ, ще кажем, че наименованието БАЛХАРА е според санскритската фонетична система (Приложение 1), която е една от писменостите, използвани от арийските племена, и чрез която се получава променен вариант на името БЪЛГАРИ и отново тяхно самоназвание.Един от първите древни историци, спиращи се на името и произхода на българите, е Херодот. Той твърди, че Александър Македонски е преселил ФРИГИТЕ от Мала Азия чак в областта на България-Бактрия. Първото поселище на ФРИГИТЕ е по долината на река Струма, където все още са се наричали БРИГИ (33; 32; 172). От установената промяна на индоевропейското РИ в ЪЛ според някои български учени се получава етнонимът БАЛХИ. Засега не можем да допуснем, че Херодот е представил неточни данни. Но можем да приемем и мнението на тези историци, защото е факт, че името БЪЛГАРИ (предавано от различни народи по начин, характерен за тяхната фонетична система) присъства в района на Средна Азия от много по-ранен период.Както вече споменахме, считаме, че БЪЛГАРИ означава ВИСОКОИЗДИГНАТ НАРОД. Тази наша теза може да се докаже, като проверим какво означава думата, с която ни наименуват другите народи.В древните латински извори вместо БЪЛГАРИ се използва САКРАМОНТИЗИИ. Като прегледаме латинския език, ще забележим, че САКРА се превежда като „СВЕЩЕН“, а МОНТИЗИИ е форма за множествено число на българската дума „ПЛАНИНЕЦ“, откъдето се получава словосъчетанието със значение „СВЕЩЕНОПЛАНИНЦИ“.Подобен е преводът и в един от арменските източници, където името ни е представено като ХАЙЛАНДУР (ХАЙКЛАНДУР), равнозначно на ВИСОКОПЛАНИНСКИ НАРОД. Във варианта ХАЙЛЕНДЪР този етноним се среща сред други народи със същата семантика и почти същия фонетичен строеж. Така например при древните китайци се използва думата ХАЙЛЯНДИ със значение „ВИСОКОИЗДИГНАТ“. При келтите ВИСОКОИЗДИГНАТ е именно ХАЙЛЕНДЪР, както впрочем е и в английския език и за което пише Гай Юлий Цезар. Тук е мястото да споменем, че арменците, които според нас произхождат от (прото-) български племена, са назовали себе си ХАЙК, което буквално преведено означава „ВИСОК“. Нека си спомним и за племето от ХУНСКАТА (прото-) българска група, че носи етнонима ДИ, означаващ също „ВИСОК“. Според нас почти всички народи, при сформирането на които е участвал (прото-) български елемент, са съхранили в названието си семантиката на думата „ВИСОК“.Умението на (прото-) българите от всички групи да се обезсмъртяват, в смисъл да придобиват дълговечен живот, е описано от различни автори, живеещи в различни райони на света (166). За едно от племената дори се дават сведения, че хората му „си живеели, докато си искат“. Когато вече не им се живеело, отивали при владетеля и старейшините с молба да бъдат убити и предадени на боговете. Може би това умение стои в основата на етнонима със значение „ДУХОВНО ИЗДИГНАТ“.Интерес представлява и титлата на хунския владетел – ШАН-ЮЙ. Сведения за нея имаме отново от древните китайски хронисти, но най-вероятно те са я предали така, както тя е звучала и при (прото-) българите. В подкрепа на тези разсъждения се явяват фактите от волжко-български епос „Шан къзъ дастанъ“ („Сказание за дъщерята на Шан“). Значението на ШАН е равнозначно на ПЛАНИНА. И до днес там, където са обитавали (прото-) българите от хунската група, повечето от планините (и високопланинските реки), освен наименованието, съдържат и индоевропейската лексема ШАН = ПЛАНИНА. От този порядък са названията Тян-шан, Нан-шан, Зарев-шан и др.ВИСОКОИЗДИГНАТИ е и значението в унгарския език на името БЪЛГАРИ, което звучи НАНДОРФ. Тук е интересно да споменем, че преселението на (прото-) българите в Индия се извършва в район, където по-късно се появява град с името НАНДЕР. Разселването им в други области на Евразия също оставя родовия им етноним (според езика на съответния народ, а понякога дори и според (древно-) българския език), който на много места е запазен и досега.НАНДОР в угорския език (говора на народ от последните останки на ХУН-НУ групата в Централна Азия) се превежда като „СТАРШИ, ГЛАВЕН, ВИСОК“. Така тази дума също се свързва с етнонима БЪЛГАРИ, предлагайки част от семантичното значение на името.В сведенията на византийския патриарх Никифор Григора (XIV в.) за българите се говори ту като за БЪЛГАРИ, ту като за ПЛАНИНСКИ НАРОД. Това показва, че дори прахът на вековете не е успял да скрие значението на народното название сред кръга на посветените в историческите знания.За ранното присъствие на ВИСОКОПЛАНИНЦИТЕ в района на Северозападна Древна Индия се откриват сведения и в надпис, направен в чест на завладените от Дарий територии (92; 93; 94). Така научаваме за племето ГАНДАХАРА (ГАНДХ = ВИСОКА ПЛАНИНА; АР = БЛАГОРОДЕН НАРОД), което е било покорено още от Кир. Известно е като индийско племе (вероятно от преселилите се в Индия (прото-) бъл¬гари) (6; 7), населяващо долината на Кабул край ХИНДУКУШ. Този район днес се пада в най-североизточните части на Афганистан, където и досега живеят хора, наричащи себе си българи и настояващи при преброяване да бъдат записвани като българи. Сред цялото население на Афганистан като най-голяма похвала за физическа красота и до днес се използва изразът „КРАСИВ КАТО БЪЛГАРИН“. Успоредно с него се използва и похвалата „РАБОТЛИВ КATO БЪЛГАРИН“, а едно от най-стойностните благоухания още се назовава „БЪЛГАРСКИ МЕХЛЕМ“. В речника си Томазео пък дава цял етнографски обичай, носещ името Bulgaro (224).Сходна е и семантиката на името в мумджанския език, в който БАЛХ има значение „ВИСОК“. БУЛЕНЗИИ е другото название на българите в угорския език, значещо „ВИСОК, ГЛАВЕН“. БУЛЕНЗИИ е и едно от названията на българите, което използват арабите. Думата обаче е от индоиранска двусъставна лексема. Още в географията на Птоломей от II в., много векове преди арабските сведения за българите, на мястото, където готският историк Йордан поставя преселилите се в Европа БЪЛГАРИ, са посочени БУЛЕНЗИИТЕ.Друго интересно сведение за етнонима предлага А. Б. Кук. Според него Дионис, след като се връща от Индия, е наречен Дионис Загрей в Тракия. Неговият възглед е, че терминът „Загрей в Тракия“ съдържа индоирански реликтов корен със значение „ПЛАНИНА“. Всъщност след самообожествяването си Дионис приема и българския етноним като свое етническо самоопределение. Затова няма защо гърците да настояват, че Дионис е персонаж от тяхната митология. И той е от (прото-) българската група, както и Херакъл (73), Орфей (53), Заратушуа (27), Буда (60), Залмоксис (166), който, особено в ранните преписи на Херодот, е наричан Белейзин или Гебелейзин. В първия вариант името е разновидност на споменатото вече БУЛЕНЗИИ, а преводът му буквално е „СВЕЩЕНОПЛАНИНЕЦ“. По този начин, чрез името си, Залмоксис също показва родовия си произход.Подобно на централноазиатския угорски език, и в арабския се срещат няколко наименования на българите, но всички те са с една семантика. Така например БУРДЖАНИ се превежда като ВИСОК, ВИСОКОПОСТАВЕН. И като стана въпрос за наименованието БУРДЖАНИ, трябва да споменем, че днес един от градовете в Мервския (Унагурския) оазис на северозапад от Памир се нарича Бурзан-джирт. Преведено от арабски, името означава „българско селище (град)“.Ако разгледаме и името на главното племе, взело участие при създаването на Авитохолова България, известно ни като ОНОГОНДУРИ, а в древни гръцки, латински и източници от други народи – като ХУНОГОНДУРИ, УНУГОНДУРИ и т.н., ще видим, че смисълът при превода на книжовен български език е отново в същата посока: ГОНД е ВИСОК, УР е ПЛЕМЕ. Началото ХУНО само потвърждава към кой кръг са принадлежали дедите ни. ХУНОГОНДУРИ е със значение „ПЛЕМЕ ВИСОКОПОСТАВЕНО (сред) ХУНИТЕ“.Говорейки за хуните, ще трябва отново да отбележим споменатото в „НЕБЕТО ПОМНИ”, че в много писмени паметници, оставени от тях, те се самоназовават народа ХООНО (т.е. ХОН). На други места дословно превеждат значението на етнонима, използвайки вместо него като тъждествено понятие изразите „НАЙ-СТАРИЯТ НАРОД“ и „НАЙ-ВИСОКОПОСТАВЕНИЯТ НАРОД В СВЕТА“ (173).Вече говорихме за едно от хунските племена, което китайците назовават ДИ, а преводът му на съвременен български език означава „ВИСОКИТЕ“. В случая най-вероятно не става въпрос за ръст, а отново за една от семантичните особености на етническото име на група племена от (прото-) българите.За да се разбере какво значение е имала високата планина в древността и защо отъждествяваме в нашето изложение ВИСОКОПЛАНИНЦИ със СВЕЩЕНОПЛАНИНЦИ или ДУХОВНО ИЗДИГНАТИ, ВИСОКИ, ще предложим един пример от свещената за персийците книга „Зенд-Авеста“. В нея е запазено славословие с изброяване на свещените планини (27). От текста на Херодот дори можем да разберем, че персите, а също и траките и други (прото-) българи, принасяли жертви на най-високите планини (63; 62; 83; 104; 105; 108; 144; 147).Интерес представлява също, че в района на Тибет, където се заселва един от (прото-) българските посветени – Буда, се е запазила и досега думата БЛОКАР, която се превежда на български език като „МЪДЪР, ДУХОВНО ИЗДИГНАТ“. Коренът на тази дума (БЛО) отново в Тибет означава „ПАМЕТ“. Предполагаме, че тези лексеми присъстват в споменатия район благодарение на учението, което Буда създава там. Любопитни са и сведенията, в които се споменава, че през VI – VII в. в района на бившето владение Булгар живеела народност, наричана тогчи. Тя се славела с необикновена красота на населението си. Сред съседните памирски народи се разпространявали легенди, че родът тогчи произлизал от добрите горски вълшебници, наричани в този район ПЕРИ. Името на тази народност според езика на най-късните пришълци в Памир – тюрките, означава буквално „ПЛАНИНЦИ“, докато самите те се назовават БОЛОР или БУЛХОР, т.е. БЪЛГАРИ. Така може да се проследи как още (прото-) тракийското ПЕРКЕ е носило в себе си духовните категории прехвърлени впоследствие на нимфата Траке, която е и баятелка и вълшебница, а и бая. По този начин семантиката, която в древни думи винаги остава на по-заден план, защото тези думи са многопластови смислово, се съхранява като най-мистичната още при разделянето на ПЕРКЕ в ТРАКИ и БЪЛГАРИ. Същевременно в индоевропейските езици от иранската група съгласната К в края на думата понякога е форма за множествено число. Заради това в етнически и родови имена за единствено число тя може да се премахне, но значението се запазва. В руския речник думата БУГОР = ВЪЗВИШЕНИЕ, ХЪЛМ също се свързва семантично и частично фонетично с етнонима БЪЛГАРИ.Рядко, но все пак у някои народи коренът БЛГ (БЪЛГ) има друго значение. Например осетините с БЛГ означават КРАЙ в смисъл на място. При талъшкия език БАЛХ означава БЛЯСЪК, а в ишкамския същата дума има смисъл на ПРЕСЕЛВАМ СЕ.Различието с представените по-горе значения на името БЪЛГАРИ сред отделните народи не опровергава тезата ни за значението ДУХОВНО ИЗДИГНАТ, ВИСОКОИЗДИГНАТ. Това е така, защото сред посочените последни три езика думата за българин не е свързана с корена БАЛХ.И накрая, за да преведем името БЪЛГАРИЯ на съвременен български език, ще отбележим, че България е единствената държава, която и до днес се самоназовава АРИЯ. Както отбелязва В. Авдиев: „Самата дума „ария“ в езиците от групата на определяните за древноиндийски, както и думата „айрия“ в древноперсийския език,познат като езика парси (фарси), означава „благороден, знатен аристократ от добро семейство“, като по този начин думата се възприема като социален термин. Така наричат себе си отначало завоевателите, навлезли в Индия и покорили местното население. В „Ригведа“ местните племена са наречени „млечхаса“ (варвари) и „даса“ (враг). По-късно „даса“ служи за означаване на роб; това подсказва, че завоевателите превръщат в роби част от трудовото население на покорените местни племена.” В цялост обаче АРИЯ се обяснява като държавното название на СТРАНАТА НА ДУХОВНО ИЗДИГНАТИТЕ (ВИСОКОИЗДИГНАТИТЕ) БЛАГОРОДНИЦИ. А това, че терминът „ария“ присъства в името на държавата, отново може да ни посочи в кой район на света са били (прото-) българите (164; 27; 95; 96) или поне тези, носещи днешния етноним, преди да се завърнат обратно в Европа.Друга група думи на сродни по езиков признак народи, които по различни пътища са свързвали на определен етап от развитието си своята история с тази на (прото-) българите, дават сведения за царствената природа на последните. Така например акадската дума ПАЛКУ означава „СВЕТЪЛ, МЪДЪР, ЦАРСТВЕН“. Египетската БЛКА се превежда като „ТРОН“, санскритската БАЛХАРА на български език значи „ЦАР“. Тибетската БЛОКАР е равнозначна на „МЪДЪР, ДУХОВНО ИЗДИГНАТ“. Келтската БЛОГАР предлага и една от възможностите, според които, както твърдят древните историци, (прото-) българите са бръснели главите си. А преводът на посочената по-горе дума означава „СВЕЩЕНА ГЛАВА“ („БРЪСНАТА ГЛАВА“).Група думи, които отново се свързват чрез корена си с етнонима БЪЛГАРИ, насочва пряко към една от хипотезите ни, а именно родствеността на (прото-) българите с някои етноси. Така например в келтския език лексемата БЛЪГУР означава „РОДНИНА“, а БЛО – „РОДНА ЗЕМЯ“. Подобно е положението и при адъгския език, където БЛЪ е „СТРАНА, РОДЕН КРАЙ“, а БЛЪГЪР се превежда като „РОДНИНА, СЪПЛЕМЕННИК“.Най-често срещаното название на дедите ни от арабите е БЕЛЕНДЖЕР (БАЛАНДЖАР). И двете съставки на думата са с индоирански произход. БОЛАНД = ВИСОК, ДЪЛЪГ, а ДЖОР = ПЛАНИНА, ЦЕПНАТИНА, ТЕСНИНА. Така и това двусъставно прилагателно добива значението на ВИСОКОПЛАНИНЦИ. Този етноним се среща при съобщението на арабския историк Ал Табари, който пише: „…зад Дербент (северно от прохода, Североизточен Кавказ) се намира цяло царство и много градове, които се наричат беленджер“. От този пасаж се потвърждава отново тезата, че преселвайки се, (прото-) бъл¬гарите пренасят със себе си и топонимиката и етнонимията на района, от който идват.Интересни сведения за народностното име се откриват и при друг арабски книжовник – Ал Масуди (6). Като пратеник в страната, управлявана от Бат Бай (Бат Баян), той предлага много данни за историята, бита, вярванията и обичаите на народа. За нашето проучване най-важен е фактът, че Ал Масуди не нарича българите БУРГАР, както би трябвало да звучи името на арабски, нито пък с другата арабска форма – БУРДЖАНИ. Книжовникът предава етнонима така, както той е звучал в устата на описвания от него народ. Арабинът пише, че Бат Бай е оглавявал народа, който нарича себе си БЛЪГАРИ. На друго място в текста той използва вместо БЛЪГАРИ названието СЕДЕМТЕ ПЛЕМЕНА. На пръв поглед това значение на етнонима е доста различно от предложения от нас ВИСОКОИЗДИГНАТИ. Ако се вгледаме в езика на адъгците, които по времето на Бат Бай са били съседи на българите, ще забележим, че в него присъства думата БЛЪГЕР, която означава „ЦЯЛО, СЪЗДАДЕНО ОТ СЕДЕМ ЧАСТИ“. Спряхме се на адъгците, защото самият Ал Масуди пише, че съседите на българите са превеждали името им като „СЕДЕМТЕ“. Това езиково съпоставяне показва, че арабският книжовник не е допуснал грешка. Според нас вариантът БЛЪГАРИ не се противопоставя на БЪЛГАРИ. В него само можем да открием още сведения за (древните) българи и това, което ни показва етнонимът е, че те са били съставени от седем племена, всяко от които е имало собствено племенно божество, независимо че всички заедно са почитали общият български Бог. Откритата в Плиска седмолъчна розета също насочва към тази хипотеза. Във всеки един от лъчите са поставени инициалите на едно от небесните тела, почитано като божество от отделните племена. В центъра е знакът IYI (ЙУЙ), което според нас е наименованието на общото божество (или названието за Бог). Тук само ще припомним, че ипсилон Y, с двете хасти I I, е свещен божествен символ, открит по Балканите още преди разделението на (прото-) българите. Така той показва безполовостта на Бог и е символ за едновременност на мъжкото и женското начало на света. Това ще рече, още по-древен от VI хил. пр.Хр. Тези открития също говорят за древността на (прото-) българ¬ското племе.Важни са и сведенията на древните китайски извори, които описват преселението на самаркандците и жителите на някои други градове, разположени между реките Аму-даря и Заревшан. Те слизат от по-древните поселища в Памир и в знак на почит към старите си земи владетелите на тези градове приемат титлата ЧЖАОВУ. Тя е предадена чрез китайския език и буквалният ѝ превод е „ПЛАНИНСКИ“ (ЧЖАО е „ПЛАНИНА“), „ДУХОВНО ИЗДИГНАТ“.Друго любопитно, извадено от китайската лексика, е сегашното название на БЪЛГАРИЯ, което се изписва и произнася БАО-ЦЗЯ-ЛИ-Я. Този етноним изключително много напомня на името на първата държава, създадена от (древните) българи край Северен Кавказ, а именно БАРЗАЛИЯ.Този факт оставяме без коментар, защото считаме, че в случая той е излишен.Едно от племената на българо-бактрийската група – масагетите, преселвайки се в Североизточен Кавказ, остава известно под името АЛАНИ. Този етноним се състои от две индоирански думи, първата от които е АЛ, със значение „ЕДИН, ПЪРВИ“, а втората – АН, означава „НЕБЕ“. Така семантиката на цялото наименование означава „ПЪРВО НЕБЕ“, „ВЪРХОВНО НЕБЕ“, което е аналогично по смисъл на „НАЙ-ВИСОКО ИЗДИГНАТ“ или „НАЙ-ДУХОВНО ИЗДИГНАТ“, а това е друг вариант на името БЪЛГАРИ – „НАЙ-ПЪРВИТЕ ОТ ДУХОВНО ИЗДИГНАТИТЕ“. По този начин семантично се покриват имената БЪЛГАРИ, ХОНИ (ХУНИ) и АЛАНИ (МАСАГЕТИ), които пък от древни писмени извори и археологически открития се представят като части на един народ – (прото-) българите от индоиранската група или азиатския клон.Ето и най-често срещаните етноними, с които са били обозначавани БЪЛГАРИТЕ и които фонетично почти не се различават от родовото ни име: БАЛХ, БАЛИ, БАЛХАР, БАЛХИКИ, БАЛАХИ, БАЛАКИ, ВАЛАХИКИ, ВАЛАКИ, ВАЛАХИ, БУГРИ, БУРИ, БОРДЖИ, БУРДЖАНИ, БОЛГИ, БЕЛГИ, БИЛЯРИ, БЪЛГАРИ, БОЛГАРИ, БЛЪГАРЕ, БЪЛГАРИР, БАЛГЕР, БУРГАР, БЕЛЕНДЖЕР, БЪЛГАРИС, БАЛХАРА и др. (Приложение 7 и 6).Работата по (прото-) българската история започнахме през 1992 г. с въпроси тези, а вместо финал към настоящия доклад решихме да завършим с изброяване на неоспорима фактология, част от която дори не успяхме да застъпим като тема в „Небето помни“. Преди това обаче ще предложим няколко изключително важни извода, които са в основата на (ПРОТО-) БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ и въз основа на които може да се разглежда най-коректно въпросът за етническото име българин:Следвайки логиката на фактологията, която поднесохме, независимо че формата на книгата не позволява комуникирането със сведения от повече науки, отбелязваме, че въпреки пренебрегнатите доказателства от областта на археологията, епиграфиката, етнологията, етнографията, металургията и още 14 спомагателни науки убедено можем да твърдим, че:1. Не ИНДОЕВРОПЕЙСКИЯТ, а (ПРОТО-)ТРАКИЙСКИЯТ ЕЗИК и ПИСМЕНОСТ са в основата на древните граматически системи и лексикални разклонения.2. (ПРОТО-) и (ДРЕВНО-)ТРАКИЙСКИТЕ КУЛТУРИ влияят върху духовните и обществените процеси на много племена и народи.3. ТРАКИЙСКИЯТ ЕЛЕМЕНТ е в основата и консолидацията на различни народи.4. (ПРОТО-) и (ДРЕВНО-) ТРАКИТЕ са създали по-голямата част от духовните и материалните постижения, които впоследствие са развити и усъвършенствани по света.5. (ПРОТО-)ТРАКИТЕ са балканските (прото-) българи и те остават засега най-древният културен носител на човечеството от епохата ХОМО САПИЕНС САПИЕНС.- Първа Европа (прото-) траките създават в Странджа-Сакар, след което целият континент е наименован с това название.- Първа Етиопия е създадена в същия регион. (Прото-) българите създават Втора Етиопия в Средна Азия, а Трета Етиопия е пренесена от (прото-) траките фараони и жреци в съградения от тях Древен Египет.- Първа Барзалия е самоназвание на България чрез един от езиците, използвани от (прото-) българите арии в Средна Азия. Втора Барзалия те пренасят в Северен Кавказ.- С термина Иберия (прото-) българите кръщават днешен Кавказ. Втора Иберия пренасят на територията на сегашната държава Албания. При преселението си към Западна Европа една група (древно-) българи именува Иберия района на Пиренеите. Другата група, която се пренася на Британските острови, оставя термина Хиберния за название на Шотландия.- Адамовият потоп, който е Средиземноморско-Черноморски, принуждава една група (прото-) траки да се изтегли на юг, в Африка. Днес те отново живеят в Северна Африка, познати като племената, носещи името тауреги. Поне 82 % от гените им, както доказаха проучванията, са се запазили изцяло като български.- Димитър Чиликов, Харалд Харман и други учени доказаха, че писмо от днешния вид се е зародило при (прото-)траките поне малко преди 5508 г. пр.Хр. Ал. Кобринский безпроблемно представи възгледа си, че санскрит и древен иврит са еднакви писмени системи. Олжас Сулейменов установи лингвистичната връзка между шумерски и тюркски, а Турчанинов предложи изследванията за родствеността между арамейски и кашмири. Още през 70-те години на XX в. проф. Рама Каушик установи, че праезикът, от който са извели началото си почти всички използвани езици днес, а именно санскритът, е създаден в българските земи на (прото-) траките. ИЗ „Корени“ защити тезата как (прото-) българите са връзката между всички тези езици и земите, където писмените им системи стават най-популярни. През 1996 г. с колегите доуточнихме, че подготвената за индуското население граматика на санскрит е дело на брахманина Панини. Отпаднаха остарелите възгледи, че нейни създатели са другите брахмани, сред които бяха Патанджали, както и един от двамата, които първи са записали най-голямото (прото-) българско творение „Махабхарата“, а именно – Вася Дева или Валмики.- (Прото-) българите хуни създават ранната култура на Фунам – държава, която днес е известна като Камбоджа.- Венетите, които са (древно-) траки от мизи, галати, фриги и витини, създават град Венеция. Тяхното подплеме пруси участва при оформянето на част от германската народност, а другото им подплеме белги е основа на белгийската народност.- За възникването на древните баварци основна роля изиграва (прото-) българското арийско племе бавар (бояр). През Средновековието обаче те са избити от франкския крал Дагоберт.- Началото на персийската народност е дадено от (прото-) бълга¬рите арии. Допреди десетилетията.

 автор Константин Каменов