Хилядолетия минават и денят се сменя с нощта.Зимата дава място на пролетта, тя на лятото и  накрая  идва есента.Планетите неотклонно следват своите орбити, а ние израстваме, като преминаваме през детството, младостта, зрелостта, докато стигнем старостта.

Най- хубавите музикални произведения постигат баланс между бързите и бавни мелодии.Материята и духът живеят в свой строго определен ритъм.

В науката, периодите на велики открития се редуват с известно затишие,след което следват изключителни научни постижения.Велики империи достигат своя зенит и после се срутват, за да бъдат заместени от други.Дори икономиката следва своите цикли на растеж и бурно развитие, които прерастват в застой, стагнация и упадък.Сякаш целия ни живот се управлява от поредица от заложени ритмични колебания. Дори сърдечния ни ритъм има своите закономерности, възходи и падения. Астрономите наричат цял тип звездни обекти „пулсари“, заради „пулсиращото“ им поведение.

Всеки човек притежава индивидуален ритмичен код и е необходимо  да може да го управлява

Давид Фабриций /1564-1617/ е немски свещеник и астроном, личен приятел на великия учен Тихо Брахе. Представя наблюденията си на Марс на друг „великан“ Йохан Кеплер, който ги използва, наред с тези на Брахе, за установяване на законите на движение на планетите, което е революция в естествознанието.

През 1596 година открива звезда в съзвездието Кит, която скоро изчезва.Това е първото наблюдение на променлива звезда. През 1604 година независимо един от друг Галилей, Кеплер и Фабриций наблюдават появяването на нова звезда в съзвездието Змиеносец.Звездата постепенно загасва, след като е постигнала максимума на своя блясък, когато е по- ярка от планетата Юпитер, а в края на 1605 година  става невидима.

Синът на Фабриций- Йохан /1587-1615/, въпреки медицинското си образование се занимава главно с астрономия.През 1611 година  независимо от Галилей и Щайнер открива слънчевите петна и по тяхното преместване по диска на слънцето, установява неговото въртене. Едно от най- забележителните исторически постижения на наблюдателната астрономия.

Земният ритъм е по- достъпен за нас, жителите на земята,за разлика от „космическата ритмика“.Трябва не само да наблюдаваш Космоса, но и да анализираш своите наблюдения, като отделиш спорните от безспорните, и основаваш върху последните своите изводи.

Баща и син Фабриций, са истински пионери в разшифроването на ритъма на Космоса.

Автор: Георги Караджов

тагове: ритъм