Първите си уроци по строителство Никола получава при дряновски майстори, като обикаля обектите из България и Влашко През 1823 г. работи вече в Търново, но се връща в Дряново при създаденото през 1824 г. свое семейство.

През 1830 г. Колю Фичето окончателно се премества в старата столица. Там работи заедно с Димитър Софиялията на Преображенския манастир и участва във Велчовата завера през 1835 г. Става самостоятелен майстор при Иван Давдата, като довършва започната от него църква ”Свети Никола” през 1836 г. и получава признанието на търновци.

През периода 1837-1840 г. Колю Фичето работи с брациговци в Тракия, Одрин и Истанбул и овладява архитектурните възрожденски похвати и бароковия стил, проникнал от Италия и Далмация.

Майстора се връща отново в Търново и през 50-те и 60-те години на ХІХ век строи едни от най-хубавите си сгради и църкви там: Къщата с маймунката (1848), Ханът на Хаджи Минчо Цачев (1850), Ханът на Хаджи Николи (1858), Църквата “Св. Спас” (1859), църквата „Св. св. Кирил и Методий” (1861), камбанариите на Преображенския (1861) и на Плаковския манастир (1865) и др. В периода 1865-1867 строи уникалната църква „Св. Троица” в Свищов – изключителен образец на българското възраждане. В Дряново Колю Фичето строи църквата “Св.Никола” (1852), Попикономовата къща (1858) и мостът на Боюв яз (1861).

Около 1856 г. Колю Фичето се запознава с Мидхат паша и става негов съветник по строителните и архитектурни въпроси. През 1865–1867 г. изгражда моста над р. Янтра при Бяла, след като е предпочетен пред дипломирания инженер чужденец. Мостът на Бяла по това време е едно от най-красивите и монументални съоръжения на Балканите по оценката на Феликс Каниц. За него Колю Фичето получава ордена “Меджидие”, 50 х. гроша и парцел в Търново.

През 70-те години на XIX век, въпреки напредналата си възраст Колю Фичето проектира и строи едни от най-мащабните си проекти – Конака във Велико Търново (1873-1874) и Покрития мост в Ловеч (1872-1874).

Като майстор и архитект Никола Фичев се отличава с изящните си леки конструкции и елементи с тъй наречената „фичевска кобилица”. В сградите си въвежда барокови черти и собствен стил – колонки, еркери и каменни релефи с народна символика: нимфи, грифони, лъвове, орли и други фигури с възрожденската знаковост. Със своя монументален стил и извисеност на храмовете и камбанариите изразява порива на българите към свобода, независимост и духовен напредък.

След Освобождението Никола Фичев е назначен за градски архитект в Търново и извършва строителни експертизи и надзор.

Колю Фичето умира на 15.11.1881 г. във Велико Търново, като оставя много последователи, които продължават неговото дело и го прославят с признателност като ненадминат майстор.

http://istoria.bg/1440/kolyu-ficheto-velik-vazrozhdenski-maystor

 тагове: Колю Фичето, възрожденски, майстор