Из разговор със семейство Чолчеви Людмила Хр. Малинова , Росица Черноко жева
Студен следобед. Топло и уютно е в дома на Атанас и Анна Чолчеви – сина и снахата на Христо и Пенка Чолчеви. Тук са и техните син и дъщеря – Александър и Антония. В хола, одухотворен от картини и книги, разговаряме с приветливите домакини. Идваме за интервю, а разговорът е така непринуден, домакините –така сърдечни, че официалността се забравя и „работната среща“ се проваля –ароматният дим на кафето сякаш ни пренася в друг свят – света на спомените, които текат естествено и ни докосват до…„Вестник на жената“: Атанас Чолчев: Аз съм, така да секаже, израсъл сред този вестник. Редакцията се намираше на „Леге“, в нещо като магазин. Цялата работа се вършеше втози магазин. Долу бяха 3 бюра, там седяха баща ми, спомням си – Стойко Божков му помагаше – те са от едно село, Свежен,баща ми го издържа, докато следваше,видял, че е кадърно момче и после, катозавърши Университета, беше на научна работа. А горе, като се качим по стълбата, на втория етаж, още две бюра – там беше експедицията. Баща ми беше купил от изложба една количка метър и половина, с която се караха вестниците до пощата. Експедиторът, младо момче, го беше срам, и аз с количката извършвах това.Баща ми е почнал като словослагател,след това отива в Германия, във Виена, кой го е пратил – не зная, после става воененкореспондент. Издаде вечен календар –тъй като е бил във Виена, имал е там подготовка, научил е повече за издателската работа. И през 1921 започва да издава този вестник. Спомням си – един път седмично сядаше на бюрото и от вечерта до сутринта коригираше целия вестник. Атанас и Анна Чолчеви
Биб лиотека 1’2015 „Вестник на жена та“ (1921–1944). Ракурси към женското“ Сто къса цигари изпушваше той тази нощ, пуши и коригира. Държал е всичко прецизно да провери. На разсъмване е готов с вестника.На първа страница бяха фотоси – често на социални теми, спомням си картини на Кете Колвиц. Обичаше много да фотографира. Мисля, че на първа страница беше сложил веднъж и фотография на майка си, която той издържаше. Той, още като се жени за майка ми, каза: „Пенка, аз имам сестра, имам и майка. Докато те са живи, докато аз съм жив, аз ще ги поддържам. Няма да кажеш дума защо пращаш пари… защо отиваш…“. Купуваше им също дърва за зимата. Имаше много сътрудници. От писателките харесваше как пишат Фани Попова- Мутафова, Мария Грубешлиева. Имаше пристрастие към Г. П. Стаматов – майка ми не го обичаше, защото баща ми като излезе с него, се бавеше. Той живееше на ул. „Венелин“, ние – на „Гурко“. Стаматов беше интересен човек, интересна личност. Баща ми се отбиваше и в ресторант „Втора шуменска бирария“, казваше:„Пенка, аз там намирам автори, там събирам сътрудници“. И плаща сметките им, отворен, широк човек беше. Той купи едно място в Обзор, след това получи писмо – то пропаднало в морето… Не беше особено практичен. Имаше една печатарска машина. Словослагателите бяха много ерудирани работници, интелигентни хора. Редакцията изгоря при голямата бомбардировка през 1944 г., после книгите на баща ми ги национализираха. Майка ми беше много близка с Дора Габе. Тя нещо вътрешно не харесваше Багряна. Смята се, че поетесата е харесвала Христо Чолчев. Има го в пиесата, която се игра в театър „Възраждане“ на пл. „Славейков“ – Виолета Донева играе в пиесата – за живота на Багряна, за мъжете в нейната съдба, та там говорят за съпруга ѝ – офицер Иван Шапкарев, за Христо Чолчев, за Боян Пенев. Анна Чолчева: Отива през 1924 г. Багряна на рожден ден на свекър ми и му носи търлъчки, красиви, незашити, маркирани с бродерия, пристига и вижда, че домакиня е Пенка. Остава търлъчките и си тръгва. Изненадана е, че той вече има сериозна връзка. Атанас Чолчев: Някои предполагат, че стихотворенията „Отплата“ и „Интериор“ са свързани с него. Тя е голяма поетеса. Но после пише за китоловен кораб…това Багряна ли е? Ама какво да се прави! Анна Чолчева: Няма да забравя моята свекърва, когато Багряна получи голяма държавна награда, се обръща към свекър ми: „Хитьо, изпрати ли телеграма на Багряна?“ – „Да“ – „А от двамата ли или само от теб?“ Той казва: „От двамата, разбира се“. Багряна подари на мъжа ми книга с много хубаво посвещение. Атанас Чолчев: Багряна в началото на пътя си много сътрудничи на „Вестник на жената“, после – в „Златорог“ на Владимир Василев. Аз съм работил с Вл.Василев. Тоя човек, страшен ерудит, беше в Съюза на писателите, на последния етаж бяха му отредили една малка стаичка, пишеше за книгите на писателите,той беше суров, не допускаше близост. Ние се събирахме, той – не идваше, беше самостоятелен. Но знам какви книги минаха през ръцете му. Той веднага можеше да ти каже кое е стойностно, кое – не.
