Експедиция “Марица” и Дион

За родното място на Орфей няма археологически доказателства,ето защо до сега цялата информация е на базата само на литературни източници.
Легендите,както знаем са повече измислица,но и в тях има доза истина.Повече от двадесет години издирвам материали и търся доказателства в резултат на което имам свое виждане за живота на Орфей,която искам да предам.Това не означава,че не могат да бъдат намерени и други литературни и археологически доказателства. Изнесеното може да породи търсения в местата,които смятам,че са свързани с родното място на Орфей и селищата,където е прекарал по-голяма част от живота си.
Проведената през 1998г експедиция “Марица” в търсене на мястото,където би могло да се извърши убийството на Орфей в участъка Белово-Септември(между устието на р.Елидерска (Чепинска)и река Яденица ме насочи към Дион.
Това име бе причина да извърша задълбочени изследвания на античните автори,а също и да започна изучаване на Библията.В резултат на проучванията разбрах от “География”на Страбон ,че Орфей е живял в малкото селище Пинплея-намиращо се близо до Дион,който се намирал в близост до Олимп. Установих,че по времето по което е живял и творил Страбон,а именно края на старата ера и началото на новата е имало известни осем Олимпа.
Следователно гръцкия Олимп не е бил единствен,както сега и че Дион и Пинплея не са обвързани с днешния Олимп.Същото се отнася и със седалището на боговете описани в Илиада от Омир.То може и да е било на друго място…Във времето на Орфей и на Троянската война е имало пристанищен град Евбейски Дион,но дори Страбон отбелязва ,че има разлика в описанията на остров Евбея в Гърция и на Евбейския Дион.След като разкрих съществуването на съзвездия от твърд на територията на България,установих,че зад Дион се крие съзвездието Орион от твърд…Старото му име е Кесил,което е Хелис или Слънце.
Платон го нарича Орония. В някои стари карти неговото име е Орбел,едно от имената на съзвездието е Ралиц.Звездата бета се нарича Ракел.За да се досетя ми помогна експедиция “Марица”,а също познанията ми по география.По време на споменатата експедиция освен по р.Марица бяхме на рида Алабак,в Чепинското корито и на яз.”Батак”.Не по-малко значение има петгодишното ми пребиваване на яз.”Батак”,където бях със семейството си както и дипломната ми работа,която защитих на тема”Геоморфология на Баташката котловина и язовир “Батак” ”.
Признавам си ,че не бих могла да обходя всички заобикалящи я ридове без подкрепата на съпругът ми,който беше хидролог на язовира и ми помагаше всеотдайно.Ето защо мога да кажа,че познавам добре този район и особеностите на релефа.
Съзвездието Орион съвпада с Чепинската котловина по известно като Чепинското корито,което е било построено от Бог в четвъртия ден на сътворението.В шестия ден то е било изменено и то в неговата източна част,където се намира Райската градина. Всичко това го заявявам,не защото мисля,че е така ,а въз основа на изследванията на преподавателя ми по геоморфология и автор на много статии и книги проф.Диню Канев,вече покойник.В неговата забележителна книга “Към тайните на релефа на България” той разкрива релефни аномалии в Чепинската котловина,които не могат да бъдат обяснени по научен път…Същото се отнася и за Баташката котловина.Благодарение на задълбочените геоложки проучвания, които са направени по повод строителството на язовирната стена и язовир “Батак”разбрах,че много преди заблатяването му тук е имало езеро,чиято дълбочина е достигала до 20метра.Вече е възстановена първоначалната форма на язовирната чаша и формата на езерото наподобява на бременна жена,чиято глава е обърната на север и е по меридиана.Картината,която се наблюдава е част от т.н. Дърво на живота в Райската градина.
 Много от нас ще бъдат разочаровани след като научат,че под “дърво”се крие Рътво или рид-понятие което ни е известно.Тази жена е била известна с името Дена и е наричана Небесната майка или Майката на всички богове и хора.В Орфеевите химни е Мена.
Днес е запазено името и Дъно.Реката,която изтича от езерото(язовира)се нарича Мат Ница или Мътница.От изображението на Дена са произлезли имената на богините Бендида,Деметра и Артемида.
 Именно около Дион-Орион се е намирало селището Пинплея,а може и Пинпела, Пинбела и Чан Бела,като се вземе предвид видоизменението на имената с течение на времето.Някъде тук е живял Орфей,но за родното му място няма следи.Чепинското корито е трудно достъпно,защото е заобиколено от Ридовете Алабак и Къркария които я отделят от Горнотракийската низина и са на север.
От юг са Баташка планина и Сютка .Между Алабак и Сютка е част от плоския рид Велица или още Виденица,който започва от Аврамова седловина и Юндола.Трудно е да се определи селището Пинплея,но трябва да се знае,че в северните склонове на рида Алабак има местности и селища с името Белово, Белмекен и Сеичиново.
Същото се отнася и за двете звезди от съзвездието Орион-алфа-Бетелгейзе и Бела Трикс означава Хела и Фрикс,които са известни от легендата за златното руно(Аргонавтика).Мястото на Пинплея или Пинбела може да се търси по склоновете на ридовете Алабак и Къркария или по тяхното заравнено било.
В долината на р.Елидере или Чепинска и недалеч от Велинград се намира село Драгиново.Старото му име беше Корово. Превода на старото име е Кесилско Орфо и това означава,че е кръстено на Орфей. От Корово- К.Орфо Стефан Веркович е събрал стихове за Орфей и те са известни като “Орфеево слово”. Босненският краевед ги е получил от посредник,когато е написал ”Веда Словена”и я публикувал много видни по онова време писатели и културолози го обвиняват в измама,фалшификация и художествена измислица.Един от критикуващите го е Петко Славейков и Веркович е дълбоко засегнат.
За да докаже истинността на труда си ,той заминава за Велинград с идеята да се увери сам ,че материалите са доставени от село Корово.Когато отишъл в селото и започнал да разпитва местното население,никой от тях не си признавал за доставените Орфееви слова.Веркович останал много разочарован.По това време Иван Вазов се намирал в Чепино и пише за срещата си с Веркович и за неговите проблеми и разочарования.
Причината,никой от селяните да не признае,че е дал “Орфеево слово” се дължи на страхът да не се узнае,че словата са взети от манастир,който в древността навярно е бил светилище.И това е станало през турско робство,когато са разрушени всички манастири в яката на Родопите от Костенец до Станимъка(Асеновград).По онова смутно време са били избити и много монаси,които са присъствали в обителите…
Манастирите,които са в близост до с.Корово или Орфо са “Св.Спас” над с.Голямо Белово,Еленски манастир над Топлата вода край с.Малко Белово и те са в рида Алабак-северно подножие.В рида Къркария-северно подножие е манастирът “Св.равноапостоли Петър и Павел”с.Баткун -днес Паталеница.
Манастирът “Св.Спас” е изследван от историка Атанас Хрисчев от гара Белово,вече покойник.Намерените там археологически находки и артефакти изчезнаха от сейфа му.Баткунският  манастир също е изследван.Оказа се ,че там е имало светилище на Юпитер или Зевс.Най -интересно е находището открито до стените на манастира-находки на мраморни плочи черни на цвят. Те били обиколени от злато.Върху тях имало изписан текст със следното съдържание:
“Аз съм рожба на Земята и на Звездното небе,но моят род произхожда от небесните жители”
Текста е взет от книгата на Димитър Чиликов “Тракийски тайни и загадки”.
Еленският  манастир все още не е проучен. Опитите да бъде възстановен по време на комунизма бяха осуетени.Построеният малък параклис от свещенника на Малко Белово Иоан Кирилов със средсвата на вярващи християни беше разрушен по решение на Беловския партиен комитет.
По време на “Експедиция Марица”посетихме тази местност и видяхме с очите си разрушения параклис.Беше месец април и мястото беше разорано.По повърхността се виждаха много парчета от керамика.С нас беше Димитър Чиликов-той определи възрастта на керамиката и по-голямата част от нея се оказа че на възраст  датираща от времето на Орфей.Селището край манастира не е  проучено. Всичко е обрасло с дървета и храсти.В близост е намерена плоча с лика на Асклепий,много монети и други находки ,които са изкопани от иманяри.Ако започне археологическо проучване на Еленският манастир и неговите околности може да се докаже,че тук се е намирало важно селище и пристанище известно в митологията с името Авлида и светилището на Нептун,където са извършвани жертвоприношения.Днес на мястото на разрушения параклис е издигнат скромен храм,както и навеси,за което заслугата е на свещенник Малин Малинов,който вече не е сред нас.
Не смея да се произнеса за местоположението на Пинплея, но със сигурност то се е намирало в подножието на ридовете,обърнати към р. Марица,която по онова време е била плавателна и главна пътна артерия свързваща вътрешността на Тракия и крайбрежието на Тракийското море и проливите.Непосредствено след като е напускала планината тя се е разделяла на два ръкава,които са се събирали при с.Синитово Пазарджишко.Между тях е имало наносен остров наричан и известен с името Евбея.Когато изследвахме бреговете на Марица Димитър Чиликов разкри град ,чието име не се знае.Той достигна до този извод от гроб,разкрит от иманяри,който е бил построен с мраморни обли камъни,които бяха разхвърляни около него.И още една важна подробност -цялата местност беше приповдигната ,когато приближавахме,той погледна местността и ми каза : “Тук е имало селище”.Може би това селище да е Евбейски Дион,но това може да се докаже от археолозите.На десетина километра надолу по течението на р.Марица,но на левия и бряг е разкрито античното селище Емпорион Пистирос.Зад Пистир прозира Тир Ниски.Това селище е било изследвано от полския археолог Мечислав Домарадски в продължение на 10 години.Там са намерени много монети с образа на Херкулес известен и с прякора Тиринтиц.
През 1998(годината на нашата експедиция),но в края Домарадски ни напусна,но разкопките продължиха и днес намерените находки и артефакти са изложени в музея в гр.Септември.Най-важното доказателство което е свързано с историята на България е надписа от Пистирос,намерен в околностите му.На него се споменава и съседният ембрион с името “Беланските емпории на прасени”.Зад Прасени се крие Парнас.Парнас или Парнес е мястото,където се спира кораба на Ной. В епоса на Гилгамеш е планината Нисир.Римската станция (мансио)
Сонесио също е в близост до Парнас или Ниса.Тя все още се търси около с.Ветрен.В действителност се е намирала на стария римски път между Костенец и Баткун и мога да посоча дори мястото в местността “Дълбоките ниви” в землището на Малко Белово,там където е имало отклонение за Чепино(Велинград).Името Белански се отнася за района на гр.Белово.В Илиада на Омир Парнас се споменава като “Святата планина на Ниса”.Не на последно място може да посочим,че много от реките в този район  оконцават на Ница.Например:р.Яденица,което ще рече Ида -Ница.
Ниса е планината,където са живяли хеликонските музи.Една от тях е Калиопа-майката на Орфей.На тях е посветил специален химн.Ето как звучи той:
Химн на музите
Жертвено кадене с ливан
Щерки на Мнемосюна и Зевс Гръмовержеца гръмък,
Музи пиерски,които донасяте слава блестяща,
Най-възжелавани вие от смъртните,с образи много,
При възпитание всяко създавате образ без укор,
Душехранителки вие,които внушавате мисли,
Ръководителки властни на много могъщия разум,
И посвещавате смъртни в мистерийни обреди вие:
Талия и Мелпомена,Клио,Ерато и Евтерна,
и Терисихора след нея Полимния и Урания,
И моята майка богиня свещенната Калиопа;
Но многобагри елате при мистите,светли богини
И донесете ни почит и ревност,възславяни в химн.
Калиопа е и аонийска муза.На много места в “Метаморфози” на Овидий може да се срещне това понятие.Аония е синоним на Беотия.Има също Тива в Беотия.Херкулес също е аониец.Той е роден в Беотийска Тива. Тива е имало в Египет , Тесалия и Мизия. Пристанището на Беотийска Тива е било гореспомената Авлида.От знанията,които ни дава митологията за Херкулес се вижда че неговото потекло е свързано с емпорион Пистирос,роден е във района на Чепинското корито и е завършил своя живот в Пловдив на Джендем тепе(звездата Ета).Така,че може да установим,че и Херкулес е българин.
автор: Парашкева Фичева

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>