ПРОЦЕСЪТ СРЕЩУ СОКРАТ И ПРОЦЕСЪТ СРЕЩУ ХРИСТОС

В историята на правото и познанието се открояват два съдебни процеса, които възбуждат духовете и до днес- тези срещу Сократ и Христос. Плод на различни периоди, култури и правни регламенти в тях могат да се открият и много общи черти, които характеризират разбирането за общественото устройство, правната система, културата и начина на мислене в древна Елада и в провинция Юдея на Римската империя.Говорим за две личности- месии, божии пратеници, както самите те твърдят, които оставят значима диря в съзнанието и мислите на бъдещите поколения.
За двата процеса има достатъчно достоверна информация, върху която може да бъде изградена обективна картина на тяхното протичане и финал.
Обвинителите в процеса срещу Сократ са трима- главния- Мелет, съчинител на трагедии и посредствен стихоплетец, Ликон-ритор и оратор, Анит-богат собственик на кожарски работилници и изключително влиятелна обществена фигура / „Суд над Сократом“, „Алейтея“,С.Петербург,2000г. с.9/.
Мелет връчва на най-многолюдното място в Атина- агората на архонта-базилевс восъчна дъска с обвинително изявление:
       „1.Сократ не признава боговете, почитани от града и неговите граждани и въвежда собствени;
        2.Сократ развращава младите хора, младежта;
        3.Недостатъчно уважение и даже критика на великите поети на Гърция;
        4.Сократ е враг на демокрацията и лош гражданин.“ /пак там,с.22-36/
Архонтът-базилевс води делата за религиозно безчестие и против моралните устои. Той внася делото в съда на съдебните заседатели- гелиеа, който се избира по жребий от 10 фили/рода/ по 500 от всяка с 1000 запасни.Във всяко заседание участват 501 заседатели, представители на 1 фила, за да няма патова ситуация.Съставът се определя в деня на съдебното заседание по жребий, като той е на заплата.Всеки съдебен заседател произнася клетва.Процесът срещу Сократ трае цял ден.
Процесът срещу Христос започва пред така наречения „малък синедрион“- 5 членен еврейски съд, където е обвинен в богохулство- най- тежкото престъпление, което се наказва със смърт.По- горната духовна инстанция е „средният синедрион“-23 членен състав с председател титулярния първосвещенник Йосиф бен Кайяфа.Следва „висшият синедрион“-71 члена.Думата след това има прокураторът на Юдея Понтий Пилат за ефективна присъда и изпълнение /Журналов М.-„Съдебният процес над Исус Христос“ сп. „Общество и право“ бр.1/1990г. с.33/.
По първия пункт на обвинението срещу Сократ, като основен, движещ субективен елемент се налага „божествения глас“, „демонът“ на Сократ. Както посочва неговия защитник и велик мислител и философ Платон, говорещ от негово име „Тази своя известност о,мъже, атиняни аз съм получил не иначе, а благодарение на някаква мъдрост, а що се отнася до мен, аз тази мъдрост не я разбирам, а който твърди обратното лъже“ / „Суд над Сократом“, „Алейтея“, С.Петербург,2000г. с.51/.
Сократ използва трибуната на съда да защити не толкова себе си, колкото своя мироглед.Такъв подход  не дава възможност за ефективна защита на отделната човешка личност, защото е насочена към нещо друго, по-високо от човека. Както посочва Платон, младите хора го следват, защото намират много хора, които мислят, че нещо знаят,а всъщност нищо не знаят или знаят само глупости. Поведението на Сократ затруднява и обвинението- възможно ли е да твърдиш, че някой не признава боговете, които почиташ, щом ти самия не можеш да бъдеш сигурен за техните действителни намерения.
По второто обвинение „за развращаване на младите хора“ следва да се подчертае разликата във възрастта на младите хора- до 30 години и тази на съдебните заседатели-40-50 години.Мъдрият Сократ не може със силови средства да наложи своето учение. Един от другите му защитници- ритора Либаний посочва: „Но тук той ви говори, като че ли е на площада и се боя, че със своята реч той може да ви убеди само в един пункт, че той не е владика на софистите“ / „Суд над Сократом“, „Алейтея“, С.Петербург,2000г. с.157/.
Комуникацията с младите на гръцкия философ има следната парафраза в хода на процеса „А съветваше младите по-често да се гледат в огледалото:красивите-за да не срамят своята красота, грозните-за да прикрият, чрез възпитание, своята грозота“.
Това са двете основни обвинения, като процеса се явява сблъсък на две идеологии, представени от двамата основни противници Анит и Сократ.
Самоценността, независимостта на вътрешния свят на човека от микрокосмоса от външни обстоятелства и твърдениета, защитавани от Сократ срещу тезата на Анит,че такава независимост не трябва да има, че отделната личност трябва не само да уважава обществения строй, но и да съобразява с него своето мирозрение.
При първото гласуване Сократ е признат за виновен от 281 гласа, 220 са против.За оправдание не достигат 31 гласа. Вместо да противопостави свое основание срещу обвинението, елинския мислител пожелава на съдебния състав „безплатен обяд в Притания“- кръглото здание на агората, където дежури съвета на 500 те, управляващ Атина. Вторият резултат- 360 гласа за смъртна присъда, 140 гласа против. Великият философ спокойно приема присъдата и смъртта.
„Малкият синедрион“ оправдава Христос по обвинението в богохулство, „средният“ и „висшият синедрион“ потвърждава обвинението, което означава смърт.
При процеса срещу Сократ са спазени всички формални процедури, при този срещу Христос има редица нарушения- задържан е под стража, преди да му е предявено обвинение,подложен е на разпит, без да бъдат призовани свидетели обвинители, процеса се провежда през нощта, на Христос не е дадено право на защита.
Христос по примера на Сократ защитава своите идеи, а не се противопоставя на конкретното обвинение. Най- добрата възможна защита при толкова абстрактно обвинение. Прокураторът Понтий Пилат не приема обвинението в богохулство и обявява Исус за невинен. Първосвещенниците сменят обвинението- „че бунтува народа и забранява да се дава данък на кесаря“.Пилат отново го оправдава и изпраща делото на управителя на Галилея Ирод Антика.Накрая все пак Понтий Пилат потвърждава обвиненията- „че вдига бунт и смущения в Юдея,като  се прави на син Божи и цар на Йерусалим и отказва данък на кесаря“ и смъртната присъда на Исус- чрез разпъване на кръст.
Двата процеса не са просто наказателни производства, а възможност за сблъсък на различни възгледи, философии и разбирания за света и ролята на човека в него. Подсъдимите Сократ и Христос ги използват, за да защитят и популяризират своите учения.Стремежът им е не толкова да убедят съдебните състави в своята правота, колкото да отправят своите послания към елитите на Древна Елада и Римската империя, както и към историята.
Те осъзнават малкия шанс да бъдат оправдани и затова се стремят да запазят неопетнено своето име и да защитят по най- добрия начин своите убеждения. Техните послания остават за идните поколения, които могат по-добре да ги разбере.
Би трябвало да бъдем по-снизходителни  към техните съдници.Във време на тежки идеологически, етнически, икономически противопоставяния е било много трудно да се вземе добре обосновано и балансирано решение. Идеите на Сократ и Христо са толкова новаторски и необичайни за техните съвременници, че мнозина от тях не само не ги разбират, но се чувстват объркани, дори уплашени от тях. А, както знаем, страха не е най- добрия съветник.
В края на краищата историята се отблагодарява на Сократ и Христос- те остават в нея, за разлика от своите обвинители.
 Георги Караджов

   

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>