А С НЕОБИЧАЙНО TALL SYNTHRONON В PALMATIS КРЕПОСТ В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ
Иван Диков
Новооткритите руините на 1500-годишно голяма базилика в крепостта Palmatis в Североизточна България с оцелелите стъпките на своя synthronon. Снимка: Дарик Добри
А 5 -ти век AD Раннохристиянска базилика е билаоткрита по време на първите някогаархеологическите разкопки на късноантичната исредновековна крепост Palmatis близо до градОногур, община Тервел, в Североизточна България.
На откриването се казва, че е забележителен не само защото на значителен размер на ранновизантийска базилика, която е дълга 55 метра и 30 метра широк, но и защото изглежда, че са имали изключително уа лл synthronon - най- трон епископа и духовенство сергии, където се проведоха срещи на духовници.
На откриването бяха представени пред медиите от олово археолог Казимир Попконстантинов, съобщава местната новинарски сайт Дарик Добрич .
В руините на Palmatis се намира на плато с естествените защитни сили на древния път от Дуросторум(Durustorum), днешна Силистра на река Дунав, за да Марцианопол (Marcianople), днешния град Девня в близост до Черно море град Варна (древен Одесос ).
Palmatis е и функционира крепост по време на периода на Първата българска държава (632 / 680-1018).
В късната античност (4 -ти -6 -ти век от н.е.), в близост до крепостта Palmatis, в район, наречен Шан кая (да не се бърка с рок светилище на Шан кая в Родопите в Южна България) , имаше една скала манастир, който е свързан с скален манастир в близост до българския град Балик , община Крушари , област Добрич ( която все още е известно днес от неговия пренебрежителен и обидно турско име “Gaiour (Gavur) Evleri” означава ”Homes на неверниците” , тъй като на първоначалното име на святото място остава неизвестна).
Първата по рода си археологически разкопки на Palmatis са водени от археолога проф Kazamir Попконстантинов от Св Университет Кирил и Методий в Велико Търново , който е най-известен за 2010 г. му откритие на мощите на св. Йоан Кръстител в Раннохристиянска манастир на Св Иван остров в Черно море край бреговете на Созопол .
На разкопки край град Оногур са инициирани и организирани съвместно от Община Тервел и Добрич Регионалния исторически музей .
Три от стъпките на synthronon в наскоро открити 1,500-годишният базилика в Palmatis са запазени.
“За първи път в България, а вероятно дори и в Балканския регион, в християнската археология там е откритие на synthronon който се извисяваше на голяма височина – вероятно 2.7-3 метра,” олово археолог Попконстантинов е цитиран да казва.
“[The synthronon] е в централната част на храма , където владиката ще служи по време налитургии, и ще седне на престола си. Това е мястото, където срещи епископи и съвети бяха проведени. Този храм трябва да играе голяма роля в [днес] територии на Североизточна България, “ добавя той.
Оцелелите стъпки на synthronon на базиликата в Palmatis. Снимка: Дарик Добрич
Водещият археолог проф Казимир Попконстантинов показва действителната височина (от около 3 м), че synthronon извисяваше в. Снимка: Дарик Добрич
The раннохристиянска базилика в крепостта Palmatis е построена по времето на византийския император Юстиниан I Голямата (R. 527-565 от н.е.), и е имал “интересен” интериорен дизайн, споредизследователите.
В близост до synthronon, те откриха пиедестал и запазени фрагменти от мраморна маса олтар. Над олтарната маса, имаше богато украсена балдахин .
В цялата базилика трябва да са били богато украсени въз основа на открити сложни столици на колони , които, според Попконстантинов, може да са били произведени в мраморни работилници в Мала Азия.
В археологическия екип се надява да бъде в състояние да открие баптистерията на голяма ранновизантийска базилика в следващите дни.
Следва да се отбележи, че “нито една монета е била намерена на сайта през трите седмици на разкопките досега, защото от набезите на иманяри” , които трябва да имат многократно плячкосаномястото.
В късната античност и средновековната крепост на Palmatis в община на България Тервел имаше територия от около 225 декара (ап. 56 акра), и местните власти се надяват, че тя ще се превърне в място закултурен туризъм, евентуално в комбинация с крепостта Залдапа , друг голяма късната античност град , чиито останки се намират в близост до община Крушари.
Доклади посочват, че един екип от френски и канадски археолози , които помагат на своите български колегис разкопки в Залдапа са посетили сайта Palmatis, и са били “впечатли” с откриването на на раннохристиянска базилика.
Археологът Казимир Попконстантинов и директор на Добрич Регионалния исторически музей Костадин Костадинов са благодари Община Тервел за вземане на решение за финансиране на първия по рода си разкопкив Palmatis с общо 30 000 лева (прибл. 15 000 EUR).
Според Костадинов, Palmatis може да са били мисли като малък римската пътна станция в миналото, но новото откритие осигурява допълнителни доказателства, че това е основен Късноантична и средновековна град.
“Тази година сме имали първотоархеологическо лято с разкопки вкрепостта Palmatis. Нашите планове са да се разшири дейността наобщинския исторически музей, и да показват това, което виждаме вкрепостта , така че община Тервелможе да започне привличане на хора, интересуващи се от такива сайтове и тази област, “ Тервел зам.-кметът Дияна Илиева е цитиран да казва.
Изтеглете ArchaeologyinBulgaria приложение за iPhone и IPAD!
Следвайте ни на Facebook , Twitter , Google+ , Tumblr , Pinterest !
Големият ранновизантийска базилика в Palmatis е богато украсена. Снимка: Дарик Добрич
Декоративните орнаменти, открити в базиликата руините са довели археолозите да се предположи, че архитектурните фрагменти произхождат от Мала Азия. Снимка: Дарик Добрич
В допълнение към разкопките на крепости Palmatis и Залдапа , през 2016 археологически сезон, наРегионалния исторически музей Добрич също ще работят по разкопките и подводни изследвания накрепостта Caria на брега на Черно море в близост до град Шабла, и на частични реставрационни проекти заЗалдапа и Slavnata канара ( “Glorious Rock”) крепост край град Дебрене , където археолозите са намерени бронзови апликации от Древна прабългарски войн колани през 2015 г., и по- съкровище от византийски монети през 2014.
Фон Infonotes:
В крепостта Palmatis е късната античност и средновековен град и крепост , разположен в близост до град Оногур, община Тервел, в Североизточна България. Той се намира в почти еднакво разстояние от река Дунав град Силистра (древния Дуросторум / средновековния Дръстър ) и Добрич - почти на 50 км от всеки.
Той е разположен на плато с естествените защитни сили, предоставени от коритото на Сухата река, (т.е. Суха река) , която го заобикаля от юг, изток и север. Стените на крепостта Palmatis през четвъртото направления са дълги между 200 и 600 метра. В крепостта правилното е заобиколен с крепостни валове (насипи) с ровове , които са всъщност една външна крепостна стена.
По време на късноримската и ранновизантийската период, на крепостта Palmatis се намира на древния пътот Дуросторум (Durustorum), днешна Силистра на река Дунав, за да Марцианопол (или Marcianople),днешния град Девня в близост до Черно море град Варна (древен Одесос ). Palmatis е и функционира крепост по времето на Първата българска държава (632 / 680-1018).
В късната античност (4 -ти -6 -ти век от н.е.), в близост до крепостта Palmatis, в район, наречен Шан кая (да не се бърка с рок светилище на Шан кая в Родопите в Южна България) , е имало за ранно Christian скален манастир , който е бил част от голяма раннохристиянска монашеска колония центрира вскален манастир в близост до българския град Балик , община Крушари , област Добрич ( която все още е известно днес от неговия пренебрежителен и обидно турско име “Gaiour (Gavur) Evleri” което означава”Homes на неверниците” , както е оригиналното име на святото място остава неизвестна).
В манастира рок в Шан кая в близост до крепостта Palmatis е изоставен в ранното Средновековие, т.е. по време на варварските нашествия на авари и славяни в 6 -ти -7 -ти век, но е възстановен след Първата българска държава приема християнството в 865 г. ( т.е. в 9 -ти -10 -ти век). Той се е хипотеза, че в късното средновековие, т.е. по време на Втората българска държава, на монасите от Shan Kaya може да са преместени в други скални манастири в Североизточна България , като тези по протежение на река Русенски Лом .
Основната галерията на скален манастир в близост до Palmatis, която е с дължина 64 метра и свързвамножество ниши, е запазен.
Малко подробности са известни около крепостта Palmatis тъй като преди лятото на 2016 г., тя е била проучена само с геофизична геодезия, без археологически разкопки.
Днес градчето Оногур е населена с потомци на татари от Кримския полуостров , които са се заселили вСевероизточна България от османска Турция след руско-турските войни от 1806-1812, 1828-1829 и 1853-1856 (т.е. Кримската война) , докато стотици хиляди етнически българи бягали от зверствата на редовни и нередовни османските войски за тогава югозападната част на Руската империя. (Днес потомците на тезибежанци формират общности на историческите българските малцинства в Украйна и Молдова , известен като Бесарабия българи и Taurica (Кримската) българи).
