Често не обичаме да довеждаме действията си до определен край.Намираме различни оправдания за тази „недовършеност“. Умора,други задължения, липса на интерес, са само някои от нашите обяснения.Така, големите цели се превръщат в нереализирани възможности.А нас ни обзема безпокойството, че не разкриваме истинския си потенциал, защото реалните шансове за развитие в човешкия живот не са много на брой.
Обратно, когато мотивацията и желанието са налице, пречките не само не ни спират, а допълнително ни стимулират да продължим напред. Тогава достигаме заветната цел. Повишаваме нивото си, изкачваме непревзетата още височина.Безпокойството изчезва, заменено от удовлетворението от добре свършената работа.Завладява ни усещането за достигане максимума от възможностите ни.
А някои от нас,неудовлетворени от постигнатото, продължават отвъд „завладяната“ височина.Унищожават още неразрушените препятствия, за да убедят околния свят в безспорността на своето постижение. Единственото, което ги удовлетворява е „тоталната“ победа.
Юлисис Грант/1822-1885 / е американски военачалник. Завършва Военната академия Уест Пойнт /1843/ 21 по успех от 39 кадети. Участва в Американо-мексиканската война и получава звание капитан след превземането на Мексико сити.Любител на алкохола и жените, напуска армията.Занимава се с поредица от бизнес начинание- без успех.
След избухването на Гражданската война в САЩ е зачислен, като полковник от милицията. Само два месеца по-късно, като бригаден генерал, блестящо ръководи морските и сухопътни войски на северните щати при превземането на конфедеративните фортове Хенри и Доналдсън /1862/. Тогава получава прякора си „ Грант- безусловната капитулация.“
През 1862 става генерал-майор, поема командването на армията на Тенеси и обкръжава Виксбърг по суша и вода. След едномесечна обсада града се предава, а войските на Грант печелят пълен контрол над река Мисисипи, като разделят Конфедерацията на две.В 1864 година, Абрахам Линкълн го прави генерал-лейтенант и главнокомандващ армията на Съюза, „защото той се бие.“ Грант веднага хвърля войските си в настъпление, като използва за първи път във военната история стратегията на „изпепелената земя“ и провежда няколко кървави сражения с променлив успех. Той знае че човешките и материални ресурси на Конфедерацията, за разлика от тези на Съюза, са ограничени и няма да могат да бъдат възстановени.
През 1864 година обкръжава армията на Лий. На 1 април 1865 година разгромява конфедеративните войски при Файв форкс, а на 9 април 1865 приема капитулацията на генерал Лий. През1866 година, Конгресът го повишава в чин генерал. Той е първия с такъв чин от 1799 година.
През 1868 започва първия от двата си мандата, като президент на САЩ. Компрометиран от скандалите с корупция на негови приближени, той не успява да се пребори за трети президентски мандат. Умира от рак, а автобиографията му има огромен успех.
Нисък, набит, прегърбен, прекаляващ с пиенето, Грант не е всеобщ любимец.Водените от него войски дават много жертви.
Но не друг, а именно той става баща на „тоталната война“, която се прилага от най- големите пълководци и диктатори на 20 в.
Автор: Георги Караджов
тагове: тотално