ПРЕИМСТВЕНОСТТА БР.174

kaishev1

1964_Rostislav_Kaishev_professor

Генерал-майор Атанас Каишев и неговият син,
академик Ростислав Каишев
д-р Петър Ненков
Генерал-майор Атанас Каишев
Генерал-майор Атанас Петков Каишев е роден на 24 март 1871г. в село Чокманово, Смолянско в будно селско семейство. След завършване на гимназиалното си образование, кандидатства и е приет във Военното училище в София. На 2 август 1891г. го завършва с отличен успех и му е присвоено първо офицерско звание в армията-подпоручик. Като млад офицер започва службата си в столицата, в елитния 1- ви пехотен Софийски полк . На 2 август 1894г. вече е поручик , а на 15 ноември 1900г. е произведен в звание капитан . Назначен е за адютант на 8-ма пехотна дивизия. в Стара Загора . Кандидатства и е приет като слушател в Николаевската Генералщабна академия на руската армия в Санкт Петербург. След блестящо и завършване се завръща в България и продължава своята кариера в армията . На 1 януари 1910 г. вече е майор. Три години по-късно на 18 декември 1913г. след безславния край на Междусъюзническата война , донесъл на България Първата и национална катастрофа е произведен в чин – подполковник . Сътрудничи на военния печат. Отличава се с отлична военна подготовка и богата обща култура и се ползва със завиден авторитет във войската . Назначен е преподавател по тактика и оперативно изкуство в новооткритата Военна академия в София. На 16 март 1917г. е произведен в звание полковник .
От 17 септември 1917г. до 29 октомври 1918г. оглавява като началник Военното училище в София и подготвя в ускорен курс млади офицери за попълване на обезкървената Действаща армия на фронта. Като началник на училището остава трайна следа в неговата история със своя педагогически такт и любовта си към юнкерите . Той пръв лансира идеята за документиране на живота на Военното училище и по случай неговата 40-та годишнина през 1918г. назначава със своя заповед комисия начело с полковник Данков и полковник Пинтев , за да изготви фотоалбум за основните етапи от развитието на училището и неговите началници . След Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919г. и последвалата Втора национална катастрофа за България е уволнен от армията и преминава в запаса със звание полковник .
Отдава се на активна обществено политическа и публицистична дейност. На 31 декември 1935г. по предложение на ръководството на дошлия на власт с държавен преврат, Военен съюз , той е удостоен от цар Борис III със звание генерал-майор от запаса . Като запасен офицер той влага много старание и ентусиазъм за реализирането на своята родолюбива и благородна идея – за националното самоосъзнаване и приобщаването на помаците към българския народ . В някои помашки села в Родопите при своите обиколки, той забелязва, че децата на българите мохамедани, говорещи само български език, трябвало да изучават в джамийски училища, ислямската религия на турски език и да си служат с учебници, получавани от Цариград. Той станал деятел за премахването на тая аномалия и заедно с запасният генерал и министър на просветата Радев правят съществени реформи в живота на българите мохамедани. Той е избран за председател на сдружение “Родина”, което е предназначено за пробуждането на помаците в Родопите . Неговото начало датира от 24 февруари 1937 г.,когато група младежи българо-мохамедани в Смолян, осъзнали своята българска народност и родов корен, решават да заживеят отново като българи. Те започват да развиват активна просветно-културна дейност. В създадената народополезна “Библиотека на български народ”, генерал Каишев и други родолюбиви автори пишат статии, предназначени за българомохамеданите.
От брака си той има две деца. Синът му Ростислав става по-късно изтъкнат български учен. Генерал Каишев се ползва с голям авторитет всред запасното войнство и участва активно в живота на Съюза на запасните офицери . Избран е за депутат в Народното събрание, но не може да вземе участие в пленарните заседания, тъй като заболява тежко и умира на 29 януари 1941г. в София
Академик Ростислав Каишев
Синът му – академик Ростислав Атанасов Каишев е роден на 29 февруари 1908г. в руската столица Санкт Петербург, където по това време баща му учи в Николаевската Генералщабна академия. Кръстен е от приятел на баща, руски офицер – на току що построения модерен крайцер на руския военноморски флот. “Ростислав“ Той е патриархът на българската физикохимия и работи дълги години в областта на кристалния растеж. Детството му преминава в Стара Загора и в София, където баща му служи като офицер . В столицата завършва основното училище “Денкооглу“.
Първоначалните му увлечения към химията започват под въздействието на професор Димитър Баларев, който по това време живее като квартирант у тях . С негова помощ малкият Ростислав си устройва мини лаборатория в килера на къщата. След отличното завършване на Втора мъжка гимназия в София той записва химия във физикохимичния факултет на Софийския университет. През 1930г. се дипломира с отличен успех. След настояване на своя професор Иван Странски – потомък на виден възрожденски род от Калофер, с който го свързва дългогодишно приятелство, той заминава за Берлин като докторант в Хумболтовия университет. Там защитава блестящо докторска дисертация през 1932г. под ръководството на видния термодинамик , професор Франц Симон, в чийто екип влиза .
През 1933г. след идването на Хитлер на власт в Германия, неговият научен ръководител емигрира и става един от бъдещите създателите на атомната бомба през 1945г в САЩ.По настоятелната молба на професор Странски , д-р Ростислав Каишев се завръща в София като негов асистент във физикохимичната катедра на университета . Съвместната му работа със Странски се превръща в основа на съвременната молекулно-кинетичната теория за образуването и растежа на кристалите. Те заедно разработват теорията на Странски-Каишев. По-късно Ростислав Каишев работи в областта на термодинамиката на тримерни и двумерни зародиши, форма на кристали и създава правилото на Вулф-Каишев. Значителни резултати постига в електрокристализацията, разработва няколко класически експериментални методи за изследване на кристалния растеж .
Той е избран за член на Германската (1957г.), Чехословашката (1966г.), Саксонската (1968г.) академии на науките. Вицепрезидент е на Международния съюз по чиста и приложна физика IUPAP през периода (1975-1980г.). Академик Каишев на два пъти е удостояван с орден “Кирил и Методий” – първа степен (1958г, 1963г.). Той е кавалер на големия златен почетен знак за заслуги към Република Австрия (1978г.), Златен плакет “За заслуги към науката и човечеството на Чехословашката република” (1983г.) и много други държавни отличия. Днес на негово име е кръстен Института по физикохимия на БАН.
Той е запален планинар и става и основател на Планинския клуб и Планинската спасителна служба. Една от най-големите заслуги на академик Ростислав Каишев е – създаването на българската школа по физикохимия. Сред учениците му са световноизвестните български учени Б. Мутафчиев, А. Шелудко, Й. Малиновски, Г. Близнаков, Е. Будевски, И. Гуцов. Затова с пълно право може да се твърди , че професор Иван Странски е създател на българската физикохимия, а академик Каишев е нейният патриарх. Съпругата му Милка – е дъщеря на именития българския математик, академик Любомир Чакалов.
Академик Атанас Каишев умира на 18 ноември 2002 г. в София, доказвайки за сетен път верността на онази стара, мъдра пословица , че крушката не пада по-далеч от дървото !
тагове: приемственост

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>