• Горна дреха

Горната дреха се явява втори пласт, след ризата като обикновено повтаря силуета на туниката. Има няколко разновидности на горната дреха – сукман, сая, двупрестилчена и еднопрестилчена дреха. Различни са версиите за произхода на всеки от тях. Според В. Наследникова – женския сукман е втора туника от вълнен плат през зимата и конопен през лятото, с дълги прорязани ръкави. Има сходни белези между сукмана и дрехите на ктиторите изобразени в църквите в Земенския, Боянския и Кремиковския манастири. В българската научна литература има становище за тракийския произход на диплестата форма на сукмана – напластяване на вълнената дреха над хитона като израз на престиж и благосъстояние. Саята също повтаря силуета на туниката на ризата, но е изцяло отворена отпред. В кройката й отново личат следи от привичните за древните траки високи странични цепки. А относно двупрестилчената носия (пола на парчета), за нея се счита, че е най-старата сватбена дреха в Източна Европа и е символ на плодородие.

Изработена от по-груба и топла материя – най-често вълнено сукно, в цветове тъмни и контрастиращи на ризата, но има и светли в някои райони. Дори се счита, че първоначално горната дреха също е била светла, но потъмнява под влиянията на чуждото владичество. Украсата отново е най-богата по ръбовете и отворите. В представите на българина вълната принадлежи на земята, има значение на предпазна граница между световете. Вълненият конец присъства в различните обреди. Вълната е насочена към външния свят, принадлежи му – тя е в обредна опозиция на лена и конопа, съпричастни към небето и слънцето. Външните части на ризите, които са на показ също са богато покрити с бродерии най-често с вълнен конец. Както по форма, така и по декорация горната дреха и ризата се припокриват, дублират или допълват. В повече от случаите най-ярка е декорацията върху горната женска дреха. Използва се не само кръстовиднта бродерия, но и много други декорации, като ширити, гайтани, дантели, обшиване със сърма, копринени или кадифени ленти, пайети, мъниста, монети и др.

• Престилка

Елемент допълващ втория пласт облекло. Тя е един от най-сакралните елементи, наред с ризата. Ярък символ с подчертана обредна функция и социален знак за общността. В някои райони е и символ за принадлежност към даден род, своеобразен герб на рода. Произхода й е неизвестен, една от теориите е, че произлиза от парче тъкан или кожа, пришито за пояса с чисто магически функции. Според друг анализ, този вид облекло определя социалния статус на жената – чисто женски атрибут. Според трети – произходът й е като обреден символ в лазарското и венчално облекло – стенопис от църквата “Рождество Христово” в Арбанаси от 1649 г. Предназначението й е най-вече знаково и декоративно, доколкото тия две функции могат да бъдат разделени. Изработена е най-често от вълна. Богато орнаментирана – с разнообразни елементи, повтарящи тези на ризата, но по-ярки и изразителни.

“Всяка шарка има свое символично значение. В тия шарки българската домакиня изразява вярата народна, в тия шарки се изказват радост или скръб, тия шарки показват какво се проси: плодородие, сила, благоденствие, живот, здраве, веселие, любов, с една дума с шарките се представлява една молитва, написана със символически белези”. Д. Маринов, края ня 19 век.

Характерни за нея са ресните “плетеница”, мъж и жена прегърнати и означаващо сговор в къщата. Същото наблюдаваме и при мартениците. Тази част от облеклото е сред най-ярко представените символи на женското начало, еквивалент на женската утроба, обредната й роля е като врата, която затваря пътя към дома – утроба.

• Пояс

Елемент с изключителна важност – наричан е ключ на основния състав. Разделя визуално дрехата на човешка горница и долница. Горната част е свързана с небесната същност, долната – със земната. Отново виждаме аналогия със световното дърво. Както от практична гледна точка, така и чисто знаково в средновековния свят на българина поясът е задължителен и никога да не се сваля ,,неопасани християни не се допускат до причастие”. В напътсвията на папа Николай към Борис І (9 век), се открива и значението му като знак – ”трябва да изпълнявате това изискване /използването на пояс/ не буквално, а в духовен смисъл, понеже в описанията на отците поясът се употребява като метафора на живеенето в целомъдрие”.
Носенето на женския пояс е знак за морална чистота, във фолклорните вярвания само самодивите ходят “разпасани” и несплетени.

Поясите са с различни форми и декорация и начин на изработка, като се очертават
три основни групи:
1. Тесни и дълги колани – пъстри, на ивици,геометрични нишки.
2. Широки пояси – също дълги, многократно увиващи се, ярки, едноцветни или тип кенар.
3. Късите колани с пафти – с шарени колани, тъкани и извезани, носещи името зунка – дъгата.
Декорацията – геометрични, растителни елементи, най-често изображения на лозата, дъгата. В народната поезия дъгата се определя като ”пояс на Господа”. Поясът е натоварен с много символичност, при жената е свързан с плодородие и успешна бременност. Благополучната бременост се осигурява чрез ежедневно носене на пафтите, дар от годежа – “да ги крепят докато са бременни”, при което се носят смъкнати долу ниско, за да “държат” плода. При металните пафти се наблюдава силна приемственост от тракийските ковани златни и сребърни съдове, и като технология, и като стилистика. Най-често се срещат извитите във форма на херувимски-ангелски криле, и тия с кръглата форма наподобяваща слънца – основни символи от тракийското ни наследство. Същата приемственост се наблюдава и при металните накити.

Наблюдавайки чудните носии, завещани от нашите майки, разчитайки тяхното послание с мистичния език на символите, ние се докосваме до вътрешния свят, до душата на българката. Нейно облекло е желанието за чистота и святост, нейн копнеж е любовта към любимия, заради когото е готова да смени и име и бащин дом, но над всичко това е кулминацията на нейния живот – зачеването, раждането и опазването на чадата – чадородието. Плод на този подвиг сме и ние, нейните наследници, оцелели сред вековната агресия към рода, народа и вярата ни и нека се окажем верни на традицията, опазила и дарила ни с живот и българска самоличност.

http://eklekti.com/narodnata-tradicionna-nosiya/

 тагове: горна, дреха