-
Горна дреха
Горната дреха се явява втори пласт, след ризата като обикновено повтаря силуета на туниката. Има няколко разновидности на горната дреха – сукман, сая, двупрестилчена и еднопрестилчена дреха. Различни са версиите за произхода на всеки от тях. Според В. Наследникова – женския сукман е втора туника от вълнен плат през зимата и конопен през лятото, с дълги прорязани ръкави. Има сходни белези между сукмана и дрехите на ктиторите изобразени в църквите в Земенския, Боянския и Кремиковския манастири. В българската научна литература има становище за тракийския произход на диплестата форма на сукмана – напластяване на вълнената дреха над хитона като израз на престиж и благосъстояние. Саята също повтаря силуета на туниката на ризата, но е изцяло отворена отпред. В кройката й отново личат следи от привичните за древните траки високи странични цепки. А относно двупрестилчената носия (пола на парчета), за нея се счита, че е най-старата сватбена дреха в Източна Европа и е символ на плодородие.
Изработена от по-груба и топла материя – най-често вълнено сукно, в цветове тъмни и контрастиращи на ризата, но има и светли в някои райони. Дори се счита, че първоначално горната дреха също е била светла, но потъмнява под влиянията на чуждото владичество. Украсата отново е най-богата по ръбовете и отворите. В представите на българина вълната принадлежи на земята, има значение на предпазна граница между световете. Вълненият конец присъства в различните обреди. Вълната е насочена към външния свят, принадлежи му – тя е в обредна опозиция на лена и конопа, съпричастни към небето и слънцето. Външните части на ризите, които са на показ също са богато покрити с бродерии най-често с вълнен конец. Както по форма, така и по декорация горната дреха и ризата се припокриват, дублират или допълват. В повече от случаите най-ярка е декорацията върху горната женска дреха. Използва се не само кръстовиднта бродерия, но и много други декорации, като ширити, гайтани, дантели, обшиване със сърма, копринени или кадифени ленти, пайети, мъниста, монети и др.
-
Престилка
Елемент допълващ втория пласт облекло. Тя е един от най-сакралните елементи, наред с ризата. Ярък символ с подчертана обредна функция и социален знак за общността. В някои райони е и символ за принадлежност към даден род, своеобразен герб на рода. Произхода й е неизвестен, една от теориите е, че произлиза от парче тъкан или кожа, пришито за пояса с чисто магически функции. Според друг анализ, този вид облекло определя социалния статус на жената – чисто женски атрибут. Според трети – произходът й е като обреден символ в лазарското и венчално облекло – стенопис от църквата “Рождество Христово” в Арбанаси от 1649 г. Предназначението й е най-вече знаково и декоративно, доколкото тия две функции могат да бъдат разделени. Изработена е най-често от вълна. Богато орнаментирана – с разнообразни елементи, повтарящи тези на ризата, но по-ярки и изразителни.
“Всяка шарка има свое символично значение. В тия шарки българската домакиня изразява вярата народна, в тия шарки се изказват радост или скръб, тия шарки показват какво се проси: плодородие, сила, благоденствие, живот, здраве, веселие, любов, с една дума с шарките се представлява една молитва, написана със символически белези”. Д. Маринов, края ня 19 век.
Характерни за нея са ресните “плетеница”, мъж и жена прегърнати и означаващо сговор в къщата. Същото наблюдаваме и при мартениците. Тази част от облеклото е сред най-ярко представените символи на женското начало, еквивалент на женската утроба, обредната й роля е като врата, която затваря пътя към дома – утроба.
-
Пояс