ЕЗИКОВИ ТЕРМИНИ БР.175

60966034
А
Абревиатура – Съкратена сложна дума, образувана от началните букви на думите, влизащи в състава на сложното название.

        • ОУ (Основно училище)

        •  БНТ (Българска национална телевизия)

        •  ЕС (Европейски съюз)

Абсолютни синоними – Думи, които напълно съвпадат по значение и употреба.

        • езикознание и лингвистика;

        • граматичен и граматически

        • вертолет и хеликоптер

Абстрактни съществителни имена ( отвлечени съществителни имена) – Съществителни имена, с които се назовават нематериалните неща, които не можем да възприемем със сетивата си, можем само да ги мислим (усещаме ги, разбираме ги с ума си, но не можем да ги видим, да ги пипнем):

        • радост, страх, надежда, любов, чест, достойнство, човещина и др.

Авторска реч – Речта на автора в дадено художествено произведение; речта, в която авторът говори от свое име, а не от името на героя:

        •  – Чекай, облечи това отгоре! – И тя му подаде връхна дреха, с която беше покрила детето. – Взех манастирско скришом, боже, прощавай, грях сторих…(Ив. Вазов, “Една българка”).

Вж. Страница 32, зад.3

Адресант – Лице, което изпраща съобщение (подател).

Адресат – Лице, което получава съобщение (получател).

Алегория – вж.  Алегория

Алитерация – вж.  Алитерация

Анафора – вж. Анафора

Антоними – Думи с противоположно значение.

        • млад – стар

        • горе – долу

        • бързо – бавно

♦ Антонимите винаги принадлежат към една и съща част на речта.

Арго – Изкуствено създаден език на отделна група  с цел тайност на общуването. Таен говор.

Архаизъм (от гръцки през френски – стар) – Стари думи или изрази, които вече не се употребяват в обикновения съвременен език. 

        • софра  – вид ниска масичка

        • бран, рат – война

        • хоратя – говоря

Асонанс – вж.   Асонанс

Б
Безглаголно  (именно) изречение – Изречение, в което няма място за сказуемо.
     • Няколко стълби надолу, една каменна полукръгла ограда… и Ниагарският водопад! (Ал. Константинов “До Чикаго и назад”)
♦ С безглаголни изречения се изразяват:
→ силни чувства или оценка – одобрение, възторг, страх
    • Ужас!
→ силно желание или категорична заповед, отправена към слушащия:
      • Мирно!

Безличен глагол – Глагол, изразяващ действие или състояние, което протича от само себе си, без вършител на действието. Тези глаголи не могат да бъдат свързани с лично местоимение (не можем да кажем аз ми причернява).

♦ Безличните глаголи означават главно:

  • природни явления - съмва се, мръква се, роси, гърми, свечерява се

   • вътрешни състояния и преживявания на човека - причернява ми, тресе ме, срам ме е, криво ми е, струва ми се

  • отделни понятия - има, няма, изглежда, трябва, може, стига (тези глаголи се употребяват и като лични)

Безлично изречение – Едносъставно изречение, в което подлогът не е означен и не може да бъде възстановен.

      • ”Но съмна вече…” (Хр. Ботев, “Хаджи Димитър”)

      • Цял ден гърмя.

     • Цял ден ми се спи. Не можем да кажем Аз цял ден ми се спи.

Безподложно изречение – Едносъставно изречение, в което няма изразен подлог. Безподложните изречения биват лични ↓ и безлични ↑.

Безподложни лични изречения – В тези изречения подлогът липсва, защото говорещият не го е назовал, но може да бъде възстановен. В българския език често се използват такива изречения, тъй като личните глаголи съдържат информация за вършителя на действието.

      • Тръгнахме към върха рано сутринта. В това изречение подлогът може да бъде възстановен: Ниетръгнахме към върха рано сутринта.

 • Научи ли стихотворениетоТи научи ли стихотворението?

      • Ще ходя на киноАз ще ходя на кино.

Бройна форма на съществителните имена от мъжки род – вж. Особена форма на съществителните имена от мъжки род

В

Вид на глагола – Онази страна от значението на глагола, която показва дали действието се представя в неговото развитие, или в неговата цялост.
Глаголите  от несвършен вид представят действието в неговото развитие (мигам, слушам, чакам). Тези глаголи имат самостойно сегашно време - спрягат се направо (аз мигам, аз слушам, аз чакам).
Глаголите от свършен вид представят действието в неговата цялост, в неговата завършеност (мигна, прослушам, изчакам). Тези глаголи имат несамостойно сегашно време – спрягат се с помощта на съюзада (аз (да) мигна, аз (да) прослушам, аз (да) изчакам).
Запомни! Ако глаголът в сегашно време може да се спрегне само с помощта на ДА, е от свършен вид (аз да напиша, аз да прочета); ако може да се спрегне направо, е от несвършен вид (аз пиша, аз чета, аз прочитам).
http://gramatika-bg.com/gramatika-termini/ezikovi-termini.html
 тагове: езикови, термини

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>