Никога нито един от нас няма достатъчно информация бр.177

за да съди някого критично, но го правим винаги, когато завиждаме за всичко онова, което имат, а ние не

Когато видим някого да се държи зле, трябва да се молим
Не изразявайте мнение за нещо, за което не сте се молили
Едно от най-болезнените неща в живота ни идва от несправедливите обвинения и съд от хората, когато не ни познават и не знаят нищо за нас, но не си правят труда да разберат. Просто хвърлят един поглед и вече имат мнение. Колко от вас някога сте били дълбоко наранявани от човек, който ви е осъждал и критикувал и сте си мислили: „Изобщо не знаеш за какво говориш”. Един от най-добрите начини да попречим на тези неща да ни се случват е, като не дърдорим безразборно с другите хора. Трябва да се опитаме да не бързаме да съдим. Никога не разполагаме с достатъчно информация, за да съдим някого. Никога нито един от нас няма достатъчно информация, за да съди някого критично. Ние знаем какво знаем, но интересното е, че не знаем какво не знаем. И много повече е това, което не знаем, от онова, което знаем обикновено по отношение на който и да е човек.
1 Коринтяни 4:2-3 – „Това, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен. А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си.”
Знаете ли, едно от имената на сатаната е „обвинителят на братята” и трябва да внимаваме много с мислите, които ни идват наум по отношение на другите хора, защото много често именно сатаната посява лъжи в мислите ни. И трябва да се научим да отиваме при Бог с тези мисли и да казваме: „Това истина ли е, или просто плътският ми ум си съставя мнение, което не би трябвало да имам”. Удивително е колко много повече мир можем да имаме. Не е за вярваме колко повече мир можем да имаме. Ще има нарастване на мира с голям процент, ако просто си стоите у дома и си гледате работата. Гледайте си само вашата работа. Все искаме да имаме мнение за всичко. Не е необходимо да имаме мнение, там където нямаме никаква отговорност. Ако не е моя отговорност, тогава не е необходимо да се ангажирам с това и да имам мнение. Няма нищо по-нараняващо нещо от това, когато се опитваш да помогнеш на хората и наистина правиш жертви заради това те да откриват грешки в начина, по който се опитваш да го направиш. И на колкото повече хора можеш да помагаш, много странно, повечето от тях имат мнение за теб. Така, че ако си шеф, повече хора имат мнение за теб, отколкото ако си обикновен служител. Всеки път, когато получиш повишение, в началото звучи вълнуващо, но с новото ниво винаги идва и нов дявол. Имаш ли голяма нова къща, някои от приятелите ти ще те осъдят заради нея. Интересно е, че никой никога не осъжда вас, ако има това, което имате и вие. Хората ни съдят само когато нямат това, което ние имаме, и ето защо това всъщност не е дори правилно мислене, нито действителният смисъл на думата истинско осъждане – това е просто завист. Те дори не са ядосани заради това, че го имате, те са ядосани, понеже те го нямат. Какво да правим с целия този съд? Павел казва: „Не ме интересува какво мислите за мен. Мнението ви за мен е без значение.” Трябва да познавате сърцето си доста добре, за да можете да кажете това. Важно е да познаваме сърцето си, защото Бог е Бог на сърцата. Поведението на човек може да е не винаги правилно. Понякога може да е трудно да го разберем и да съдим поведението на хората. Колкото повече знаете за Божието слово, толкова повече ще разпознавате неправилното поведение. Когато се новородим не ставаме глупави, всъщност ставаме по-умни, ставаме по-мъдри и по-осведомени. Тъжно е да се каже, но колкото повече четем за това кое е правилно, толкова по-бързо понякога започваме да съдим кое е грешно. И можем да осъждаме по поведението. Библията казва: „По плодовете им ще ги познаете”. Но това, което не трябва да съдим, е сърцето, самият човек. Когато видим някого да се държи зле, трябва да се молим. Никога не изразявайте мнение за нещо, за което не сте се молили. Не трябва да клюкарстваме. Трябва да отидем при Бог и да се молим. Тогава и само тогава, ако чувстваме, че сме водени от духа за това и че то е от полза за другия човек Библията предлага план да отидем при човека лично и да споделим това, което от библейска гледна точка е погрешно в поведението му и да го помоли да се поправи за свое добро и за доброто на всички останали. Не става въпрос да не конфронтираме хората. Понякога, когато се опитвате да поучавате за това да не съдим, особено човек, който обича Бог и иска да постъпва правилно, лесно може да се стигне дотам, отговорът му за всичко да е: Аз няма да…, Не съдете…, Аз няма да съдя… Тогава се получава така, че не вземаме мерки за нищо – не вземаме мерки за нищо в църквата, за нищо във взаимоотношенията си и това също не е добре. Трябва да уреждаме нещата, но трябва да знаем как да го правим. А как да го правим – със смирено отношение, а не да се опитваме да вадим песъчинката от нечие око, докато ние имаме телефонен стълб в собственото си око.
http://viaranews.com/2014/04/06/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%87%D0%BD/
 тагове: нито един нас, информация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *