ЧАСТИЦАТА НЕ

♦ пише се разделно

♦ слято със следващата дума се пише:

– когато думата не се употребява без нея (неизбежен, непоколебим, невръстен)

– пред съществително, прилагателно или наречие, когато с НЕ се образува нова дума с противоположно значение ( истина →неистина; приятел →неприятел; вярно → невярно; мирен →немирен; напразно → ненапразно; знаещ → незнаещ; узрял→неузрял; възпитан →невъзпитан)

– когато думата е образувана с представка НЕДО(недоглеждам; недовиждам; недочувайки). 

 Лесно можем да открием дали трябва да напишем частицата не слято или разделно, като членуваме следващата дума.

♦ Ако думата може да се членува в текста – пиши слято! Не е част от следващата дума:

Той не можеше да разбере това недобро отношение → Той не разбираше недоброто отношение;

Учителят се дразнеше от неслушащи ученици → Учителят се дразнеше от неслушащите ученици;

Това беше недобър пример, който те веднага усвоиха → Това беше недобрият пример, който те веднага усвоиха.

.

♦ Ако думата не  може да се членува, пиши разделно! Не е отделна дума:

Тя не каза нищо (думата каза не се членува);

Не разбирайки думите му, тя го гледаше учудено (разбирайки не може да се членува).

 Не трябва да забравяме представката недо. Думите, образувани с нея, не могат да се членуват, но пък и обикновено не съществуват без първата част на представката не. Напр. недовиждам, недовиждайки  –няма дума довиждам.

.

ЧАСТИЦИТЕ ПО И НАЙ

Частиците ПО, НАЙ се пишат полуслято (отделят се с малко тире) пред::

• прилагателни имена (по-голям, най-интересен, по-щастлив, най-горещ);

• наречия (по-ногоре, най-напред).

Частиците ПО, НАЙ се пишат отделно пред:

• съществителни имена (пó човек, най юнак);

• глаголи (пó харесвам, най обичам);

• някои изрази (пó към мене, пó на открито)

В тези случаи частицата пó се пише с ударение, за да се разграничи от предлога по.

 

ПЕТ СТОЛА или ПЕТ СТОЛОВЕ?

ПЕТ УЧЕНИКА или ПЕТ УЧЕНИЦИ?

• Същ. имена от м.р., означаващи предмети, животни, явления и т.н. имат ОСОБЕНА ФОРМА, когато са употребени след числителни имена и някои местоимения (колко, няколко):

един стол, много столове, но десет стола (Вземете тези столове, но Вземете десет стола,Вземете няколко стола);

един водопад, много водопади, но няколко водопада (Пътят ни минава покрай много водопади, но Ще минем покрай пет водопада).

 

 !Тази особена форма не се използва за същ. имена, означаващи лица (учител, ученик, строител, контрольор, родител):

много ученици, няколко ученици, пет ученици (Стаята беше пълна с ученици, В стаята бяха останали няколко ученици)

.

♦ УЧТИВА ФОРМА – за да изразим уважение, използваме специфични  езикови средства:

• Използваме формите на личното местоимение за 2 л., мн.ч. Вие, Вас, Ви вместо ти, тебе, те.

• Използваме формите на показателното местоимение за 2 л., мн.ч. Ваш, Ваша, Ваше, Вашивместо твой, твоя, твое, твои

В този случай местоименията се пишат с главна буква.

• В множествено число се използват и глаголните форми на -л (мин. св. деят. прич) присъствали, били, ходили и т.н.

• В единствено число са прилагателните имена и причастията на -т и -н (мин- страд. прич.), като се съгласуват по род с лицето, към което се обръщаме или за което говорим (отличен, отличена, отличено, отличени, очарована, развълнуван).

Госпожо, разбрахме, че сте били очарована от пътуването.

Господин Петров, вярно ли е, че  Вие не само сте организирали събитието, но сте били и отличен  за добрата работа.

Колега, Вашето мнение е ще бъде обсъдено по-късно.

Вашето дете е наградено  в конкурса за рисунка.

• С главна буква се пишат притежателните местоимения, когато са част от титли или длъжности:

Да се обърнем към Негово Високопреосвещенство.

Молбата е до Негово Превъзходителство.

http://gramatika-bg.com/pravopis.html

таг: правопис