(резюме на книгата “Императо Николай II и конспирацията на XX век”)
На 16/17 юли 1918 г. в една от приземните стаи на Ипатиевия дом в Екатеринбург (Русия), се произвежда стрелба. Съседите чуват изстрелите, но какво е станало не се знае. Месеци след това, при оглед в тази стая следователят Соколов открива пробойни (дупки) от куршуми по дъсчената облицовка на стените и засъхнала кръв в процепите между дъските на пода. Това са доказателства, че там е извършено убийство. Но кой или колко са убитите? И кои са те? Останалите от онова време документи дават отговорите.
Още в деня на разстрела, 17 юли, от Екатеринбург за Москва заминават две телеграми. Първата е адресирана: “Москва. Председателя на Совнаркома – др. Ленин.”
В най-съкратен вид съдържанието на телеграмата е следното: “Поради това, че е заловено писмо на група бели офицери, подписано с “Офицер”, от което се разкрива наличието на заговор, целящ отвличането на бившия цар и семейството му, по постановление на Президиума на Областния съвет, през нощта на 16 юли е разстрелян Николай Романов. Семейството е евакуирано на сигурно място…” Телеграмата е подписана от председателя на областния съвет Белобородов.
Втората е с адрес: ”Москва. Кремъл. До Секретаря на Совнаркома Горбунов”. За разлика от първата, текстът на тази телеграма е шифрован. Разшифрована, тя гласи: ”Кажете на Свердлов, 1 че цялото семейство е сполетяно от същата участ, каквато сполетя главата на семейството. Официално семейството ще загине по време на евакуация”.
И тази телеграма е подписана от председателя на областния съвет Белобородов. От нея става ясно, че всички членове на царското семейство са разстреляни.
Но ден след разстрела се появява нов документ. Това е пак телеграма. Тя носи дата 18 юли 1918 г. и е адресирана: „До всички Съвети в Русия”. Текстът й е заповед за издирването на изчезнала Романова. Подписът е: ”Ленин”
Следователно не всички от царското семейство са убити. Една особа от женски пол е останала жива. При това тя не е освободена, а просто “ИЗЧЕЗНАЛА” и то още преди разстрела.
Има и още един документ, оставен от Юровски 2 през 1920г. Това е неговата “Записка”. В нея той пише, че часове преди разстрела, от царското семейство е изведен Леонид Седнев (в литературата едни автори пишат, че е изведен двойникът на царевича Алексей, защото Леонид Седнев имал пълна прилика с Алексей, други пишат, че е изведен самият Алексей). Все едно е кой е изведеният, но е ясно, че и Алексей не е сред разстреляните.
От друга страна обаче, в своята “Записка” Юровски пише, че всички от семейството са убити. Той дори ги изброява поименно така, както ги е нареждал в редица. Но Юровски прави и друго. Той за пръв път съобщава, че заедно със семейството са убити и придружаващите ги: д-р Боткин, готвачът Харитонов, лакеят Трупп и „стайната девойка” (вероятно става дума за камериерка или прислужница) Демидова. За това, че последните са убити заедно със семейството говорят и разпитаните от следователя Соколов чекисти, участвали в разстрела.
И с това свършват документите, в които официално са признати извършените разстрели. Но в района на юрисдикцията на Екатеринбурския областен съвет са извършени и други убийства, които стават известни по неофициален път. За тях властите мълчат.
Така например, на 12 април 1918 г. от Москва пристига заповед: в Тоболск да бъдат арестувани генерал Татищчев, княз Долгоруки, графиня Хендрикова и госпожа Шнайдер .Заедно с царското семейство и те са откарани в Екатеринбург, където са убити. Останките им са открити по-късно в околностите на града.
В дневника си с дата 27 май 1918 г., Николай II е записал, че са изведени от Ипатиевия дом Иван Седнев и морякът Нагорни. Седнев е на 10 години, а Нагорни е компаньон на Алексей и винаги се е движел с него. Впоследствие труповете и на двамата са намерени също в покрайнините на Екатеринбург.
Междувременно братът на Николай II – Михаил Романов, е въдворен в Перм, където е убит на 14 юни 1918 г.
В началото на юни 1918 г. в Москва са арестувани Елисавета Фьодоровна – монахиня и сестра на руската царица, братята Константин, Йоан и Игор Константинови, княз Сергей Александрович, секретарят му Ремез и Владимир Палий. Всичките са откарани в Екатеринбург и после в гр. Алапаевск и там, през нощта на 18 юли 1918 г., хвърлени в дълбока минна шахта. Падайки надолу, те са се блъскали в напречните греди, докато стигнат дъното. Хората разказвали, че дни наред оттам се чували стенания, докато постепенно утихнали и спрели.
Така всичките загинали по това време в района на Екатеринбург, са били ликвидирани без предявяването на каквито и да било обвинения срещу тях. Единствено Николай II е обвинен за причинени нещастия на руския народ.
И тук вече неизбежно възниква въпросът: „Защо? Каква е причината за ликвидирането на останалите?” Няма автор, който дава разумен отговор на този въпрос. А за да се даде отговор, ще трябва да се изтъкнат и други обстоятелства.
Обявената от Германия на 1 август 1914 г. война на Русия продължава и през 1916 г. руската държава се изтощава до краен предел. Из страната се шири глад и мизерия, а армиите на фронта търпят поражение след поражение. В резултат се поражда всеобщо недоволство към цар Николай II. Това недоволство постепенно обхваща всички социални групи: селяни, работници, интелигенция. Допълнителна причина за неговото ескалиране е предоставената от царя и царицата възможност за свободен достъп в двореца.на „черния демон Распутин”. Против това са както депутатите от Думата, така и князете от династията. Майката на царя също е от кръга на недоволните – особено след септември 1915 г., когато Николай II поема поста на главнокомандващ армията на Русия и поради тази причина трябва постоянно да е в Генералния щаб, разположен в гр. Могильов, т. е. – твърде далеч от столицата. Така управлението е поето от царицата и чрез нея Распутин започва да се меси при уволнения и назначения на министри и висши чиновници, а царицата послушно се вслушва в съветите му. Доверието й към Распутин се базира на благотворното влияние, което той оказва на болния от хемофилия царевич Алексей. Докато лекарите са безсилни да му помогнат, Распутин – вероятно чрез хипноза – успявал да спре силните болки, изпитвани от момчето и дълбоко религиозната царица започнала да приема лечителя като божи човек и да му вярва така, както вярва в Господ. В своето сляпо предоверяване тя стига дотам, че му предоставя за преценка и благословия плана на Върховното командване на армията за масирано настъпление и пълна победа над германската армия през лятото на 1916 г. Но това не става. И се заражда съмнение, че Распутин е уведомил германците за този план. В Русия, сред множество чиновници, включително и у председателя на Думата Родзянко, се утвърждава убеждението, че Распутин се е поставил в услуга на германските тайни служби.
Растящото негодувание към императора и царица Александра Фьодоровна довежда князете до идеята Николай II да бъде свален от престола и на негово място да бъде поставен брат му Михаил. Била е определена и дата за смяната –1 януари, 1917 г.
Без съмнение, Николай II е имал информация за готвеното му детрониране и е изпитвал основателен страх за сина си Алексей, който е царевич, а по законите на династията само царевич може да заеме освободения престол. Така че, за да седне на трона Михаил, царевичът Алексей се явявал законова пречка. Естествено е царят-баща да изпита страх дали тази пречка няма да бъде премахната насилствено. Навярно той си е припомнил и множеството дворцови заговори, станали при царуването и на неговата династия Романови.
От това опасение именно идва решението на царя да скрие царевич Алексей. Но с него решава да изпрати и сестра му Анастасия. Съществуват и доказателства за това, че Алексей е скрит. Най-напред Пиер Жиляр в своята книга „Император Николай II и его семья” цитира телеграмата на царя до царицата от 13 март (28 февруари) 1917 г.: ”Утре съм при Вас. Заповядайте да се извърши приготовление за заминаване на Алексей.”
Но Алексей не е заминал. Същият ден революционерите завзели железните пътища. По тази причина и Николай II не е могъл да пристигне в Царское село.
По-късно Татяна Боткина цитира един монархист от Тоболск: ”Ние имаме задача да скрием Алексей Николаевич.”
И през 1953 г. в България Пьотр Иванович Замятин ще заяви, че му е заповядано от цар Николай II да скрие двете царски деца Алексей и Анастасия, а той съответно изпълнил тази заповед.
Цар Николай II взел и съответни мерки за гарантиране безопастността на децата му. Той поставил на тяхно място в двореца двойници. За двойник на Алексей бил избран Леонид Седнев, а за двойник на Анастасия е поставена полякинята Франциска Шанковска, известна по-късно с името Анна Андерсън. С това обаче мерките, които царят взел за да осигури безопасността на своите деца, не приключили. Той издирил още двойници и ги разпратил из Русия. Известни са към 40 девойки, които по-късно упорито твърдели, че са княгиня Анастасия, и около 20 младежи, които се представят за царевич Алексей.
Укриването на Алексей и Анастасия и операцията, свързана с поставянето на техни двойници, не е останала неразкрита. Болшевиките-войници от отряда за охрана на царското семейство в Тоболск усетили какво крои царят и веднага изпратили делегация до председателя на Всерусийския централен изпълнителен комитет Яков Свердлов, за да го уведомят за случващото се. Дори и Германия научила за този таен план.
Марк Касвинов в своята книга “Двадесет и три стъпала надолу” пише, че по време на престоя на царското семейство в Тоболск, сред обкръжението му е имало човек на Германските тайни служби и това била баронеса София Буксгевден.
Пиер Жиляр, 3 в посочената вече книга, също подкрепя Касвинов. Той дори пише, че недоумява защо графиня Хендрикова е арестувана, а баронеса Буксгевден е оставена на свобода, като и двете са били фрейлини (придворни дами) на царицата.
Междувременно е решено да се използва двойницата на княгиня Анастасия. Към момента на разстрела тя е на 17 години, само след три години е щяла да навърши пълнолетие и, според руското право, да стане напълно дееспособна.
И както двойникът на Алексей – Леонид Седнев, е оставен жив, така и двойницата на Анастасия е оставена жива. Но тази тайна трябва да се запази и за това всеки, посветен в нея, е трябвало да бъде ликвидиран.
Ето това е причината за избиването на 23 души, между които и князе, и слуги, и дори дете на 10 години.
Но това далеч не е всичко. За да се опази добре тайната за укриването на княгиня Анастасия и да се счита, че тя е убита заедно с другите, се прилага и друг ход. С изключително старание се укриват и труповете на избитите.
От криминалната практика е известно, че труп се укрива, за да се прикрие факта на убийството. Тук обаче не става така. Фактът на убийството не само, че не се скрива, а шумно се оповестява. На 20 юли 1918 г., само три дни след разстрела, из Екатеринбург масово се разпространяват листовки ”Экстренный выпуск” със съобщението, че на 16/17 юли 1918 г. е разстрелян самодържеца цар Николай II и неговото семейство.
А труповете упорито се крият! Защо?!
Най-напред ги хвърлят в изоставена минна шахта, но после става ясно, че мястото е разкрито и веднага труповете се вадят и се местят, за да бъдат скрити другаде. Вземат се и мерки за затрудняване на тяхното идентифициране – лицата са изгорени със сярна киселина до неузнаваемост, заровени са в яма, която е много добре замаскирана въпреки, че и тя може да бъде открита и разровена. И така ще се установи липсата в нея на труповете на Анастасия и Алексей. За обяснение на тази именно липса, Юровски в своята “Записка” използва думата „изгорени”.
Така става ясно, че труповете се укриват не за да бъде скрито престъплението, а за да бъде скрит техния брой, защото те се оказват не единадесет, както се твърди и пише, а девет.
Тук следва да проследим още едни събития, над които може да се помисли. Цар Николай II предава на Пьотр Замятин двете си деца Алексей и Анастасия, за да ги укрие. Из цяла Русия се появяват девойки и младежи, които твърдят, че са царските деца Алексей и Анастасия. Павел Медведев пише протокол за разстрела и там се казва, че след като всички са убити, княгиня Анастасия е дала признаци на живот, а царевич Алексей започнал да стене и поради това се е наложило да бъдат доубивани. От друга страна пък Яков Юровски пише, че труповете на Алексей и Анастасия са изгорени!
А двойниците? Става ясно, че Леонид Седнев – двойникът на Алексей – е укрит, но незнайно къде, а двойницата на Анастасия е прибрана в Германия. Но на 17 февруари 1920 г. тя изведнъж шумно известява за себе си и то по твърде странен начин, хвърляйки се във водите на Ландверканал, уж с цел самоубийство. Спасена е от полицейски патрул и е настанена в болница, откъдето по-късно постъпва в дом за душевноболни в Далдорф. Там тя престоява до м. март. Грижите, полагани за нея, също са твърде странни. В Германия със сигурност има хиляди хора, които са опитвали да слагат край на живота си, но към никой не са полагани такива грижи. Друг странен факт е, че след хвърлянето си във водите на канала, двойницата си “изгубва” паметта – не знае коя е и от къде е. Паметта й се връща рязко през март 1922 г. и тя заявява публично и демонстративно: ”Аз съм Анастасия!”
Започват различни разпознавания. Много Романови заявяват, че това наистина е тяхната Анастасия, но и мнозина ще я отрекат . Независимо от това, в Германия се организира акция за утвърждаването й като дъщеря на Николай II. Към нея започват да се отправят покани да присъства на различни аристократични балове и приеми. Оказват й се големи почести. Живее в скъпи хотели и курорти. Всичко се прави, за да се втълпи на немската и световна общественост, че това наистина е княгиня Анастасия.
Уместно е да се попита защо е всичко това? Защо й е на Германия Анастасия и защо толкова много се държи тя именно да се докаже, че е истинската?
За да се отговори на този въпрос трябва да се върнем назад в историята.
Русия е огромна по площ държава. На нейната територия се намират многобройни богатства, а който е богат е и силен. А силният винаги предизвиква ненавистта на по-слабия. Това важи както за хората, така и за държавите. Затова още през 1147 г. папа Евгений III благославя кръстоносния поход, тръгнал да унищожи земите на православната Рус. А много години по-късно, през 1812 г., Наполеон повежда войските си към Русия, за да я унищожи. И всичко това – само защото тя е пречка за осъществяването на неговите амбиции за установяване на френско господство в Европа. Пак – почти едно столетие по-късно – през 1914 г., и германският кайзер Вилхелм II със същата цел ще обяви война на Русия. Още Бисмарк обединява многото германски държавици с цел създаването на Велика Германия, която да владее Европа. Но през 1914 г. френският икономист Тери дава своя прогноза в тази насока и тя е: ”Ако европейските държави продължат да се развиват така, както са се развивали през периода 1900-913 г., то в средата на века Русия ще доминира в Европа в политическо, икономическо и финансово отношение.”
Изводът – Русия трябва да се унищожи!
Фактът, че кайзер Вилхелм II иска да унищожи Русия, потвърждават Алекс и Елла – двете дъщери на великия германски херцог от Хесен Луи IV. Алекс е омъжена за Николай II, а Елла – за неговия чичо Сергей Александрович.
През 1916 г. обаче, Вилхелм II ще признае, че Русия не може да бъде победена с открит военен фронт, а е нужен фронт, който да е скрит. Така в началото на 1917 г. именно Германия изпраща в Русия болшевика Ленин със задачата да организира и осъществи болшевишка революция. За тази цел му се предоставят милиони марки. По същото време от САЩ за Русия тръгва и Троцки. САЩ му предоставят съответно на разположение милиони долари.
Интересното тук е, че през февруари 1917 г. в Русия е извършена буржоазна революция. Тя сваля от власт монарха Николай II и ликвидира монархията. Установява се република, но интересът на Германия и САЩ не намалява, защото целта далеч не е само осъщественото до момента. Не свалянето на Николай II е приоритетът, а отслабването на силите на самата Русия.
След т. нар. Октомврийска революция, властта минава в ръцете на болшевиките, а Германия и САЩ продължават да финансират Ленин. Необходимо е той да закрепи властта си и да проведе болшевишките икономически закони: ликвидация на частната собственост и пазарната икономика и създаване на общонародна собственост и държавно регулируема икономика. Така загиването на Русия е подсигурено и гарантирано. За целта обаче още след революцията Русия трябва да бъде оголена финансово. Клаузите на Брест-Литовският договор са унищожителни за нея, защото по силата на този договор Русия трябва да предаде на Германия 250 тона злато.
От друга страна Николай II има огромни по размер авоари – в банки в Париж, Лондон и Ню Йорк. И ако тези средства се върнат в Русия, ще послужат за нов неин подем. За да не се случи това, над царските авоари час по-скоро трябва да се сложи ръка. И това би могло да стане лесно чрез двойницата на княгиня Анастасия.
Схемата е проста. Двойницата под името Анна Андерсън трябва да се наложи на световното обществено мнение като дъщеря на Николай II, а следователно и като негова законна наследница. Но това ще стане тогава, когато наследството се открие – следователно, след смъртта на бащата. Затова бащата трябва да умре. Но наследственият дял зависи от броя на наследниците. Ако той е един, съответно наследява всичко. Ето защо Анна Андерсън трябва да е единствената наследница на Николай II, а всички останали претенденти трябва да загинат. И те загиват. Убити са всички, които знаят, че Анна Андерсън не e истинската княгиня.
Това е причината Германия да има нужда от двойницата на Анастасия.
Какво обаче се случва с истинските деца на Николай II Алексей и Анастасия, които Пьотр Замятин е трябвало да укрие? Сам той ще каже, че след победата на болшевиките, престоят им в Русия вече е опасен и това води до решението, че се налага да напуснат страната. Качват се на един от последните кораби, отплаващи от Одеса. Но в последния момент преди корабът да отплава, по него започва стрелба, при която Анастасия е тежко ранена, но оцелява. По-късно, през 1922 г., беглеците по ирония на съдбата попадат в България, в село близо до град Казанлък. Но близо до Казанлък е и село Габарево…
В същото това село Габарево, през лятото на същата 1922 г., пристигат шестима души руснаци, сред които са млада жена на видима възраст между 20-22 години и по-млад от нея мъж. Жената се записва под името Елеонора Албертова Крюгер, а момчето под името Георгий Павлович Жудин. Те се установяват там, но живеят анонимно. Никой от тях не говори за родно място в Русия, за рождената си дата, за родители или братя и сестри. Така – анонимни и загадъчни – двамата умират и са погребани в Габарево. Георгий Павлович Жудин през 1930 г., а Елеонора Албертова – през 1954 г.
Съществува версия, според която Елеонора всъщност е дъщерята на руския цар Николай II Анастасия, а Жудин –неговият син Алексей. И това не е безпочвена хипотеза. Тя се гради на известни доказателства. Освен твърдението на Пьотр Замятин има и други. На лице е и пълно съответствие във възрастта на горепосочените лица. А уредничката на музей ”Христо Ботев” в град Калофер Василка Кертева, когато вижда в руски музей снимката на руското царско семейство, без колебание разпознава в лицето на Анастасия, руската емигрантка госпожа Елеонора /Нора/, с която случайността я е срещала вече в село Габарево. През 1967 г. пък, живеещият в град Чирпан руски емигрант бай Сашо Руснака споделя, че очаква идването на двама руснаци, които желаели да бъдат отведени в Габарево, защото там имало „два гроба важни за Русия”. Но гостите така и не дошли. А в края на своя житейски път и самата Елеонора Албертова започва да споменава,че е царска дъщеря…
Тесните рамки на това резюме не позволяват да се посочат и другите съществуващи доказателства, подкрепящи споменатата версия. Остава да се използва и ДНК анализ като доказателство. Нужно е извършването на ДНК тест, за да се идентифицират костите на Елеонора и Жудин. Установяването, че това са всъщност царевичът Алексей и княгиня Анастасия ще опровергае официалното признание на Съветската държава, че сред разстреляните са всички Романови и свързаните с това признание доказателства. А от тук вече започва да се разкрива и истината за семейството на цар Николай II.
Накрая призивът е към държавните глави, към всички институции, към хората от бизнеса: Обърнете погледа си към Габарево!
1 – Свердлов – председател на Всеруския Централен изпълнителен комитет (Правителството)
2 – Юровски – непосредствен ръководител на разстрела
3 – Пиер Жиляр – швейцарец по произход, учител на царските деца
