Когато започнах своето проучване на българската история, изобщо не бях предполагал, че около 900 години преди времето на княз Аспарух, на Балканите са властвали хора с име подобно на неговото. Става дума за царете Хар-аспоси Адр-аспос. Тяхна е била цяла Добруджа, включително мястото където се намира Онгъла. Не знаех, че според Йордан, живелия през V век пълководец Аспар, е от рода на гетите, нито пък ми бе известно, че едно от имената на Тракийския Херос е Ут-аспиос.
Върховния бог на траките – Хероса, е познат и под други имена, като Аздул и Светулен, Перкон. Езиковедите сравняват елемента азду с българския глагол яздя, a пък за светул, предлагат прилагателното светъл. Перкон бива сравнявано с името на балтийския бог Перкун, хетския Таркун, а и с това на Перун, но по-важното е, че елементаперк отговаря най-добре на българския глагол перкам-пера, бия, удрям. Перкон означава гръмовержец, този, който бие с мълния. Това е доста интересно защото просто няма как да е случайност факта, че особените названия на главното божество на траките се обясняват с български думи.
изображение на Хероса – Стоби, Македония
http://users.stlcc.edu/mfuller/stobi/eStobiHorseman55.jpg
http://users.stlcc.edu/mfuller/stobiartifacts.html
Трябва да обърнем внимание и на едно друго име на Хероса. То е засвидетелствано на посветителски надпис от времето на Античността, но не от земите на Тракия, а от друго място. Става дума за Панония – територия обхващаща земи от Унгария, Сърбия, Хърватско. Паметникък е от унгарския град Dunaújváros, който в далечното минало е познат като Intercissa.
паметник на Тракийския Херос – Добрат, Панония
Текстът е сравнително кратък – DEo DoBRATl EUTICES SER(vus) DE(dit). Преводът е следния – Робът Евтихий посвети на бог Добрат. Този надпис предизвиква интереса на руските лингвисти Кудрявцев и Трубачов поради особеното име на божеството – Добрат (Добрати е склонената форма).
Добрат показва прилика с рус. добрый, укр. добрий, срхърв. добар, блг. добър и т.н. Правени са опити името да се сравни с келтската дума dubro-вода (по-точно яма с вода), но както сам Трубачов отбелязва, това сравнение е недостоверно. Друго обаче, световно известният лингвист е пропуснал. Прилагателното добър може да се среща в абсолютно всички езици от славянската езикова група, но това само по себе си не означава нищо.
Нека хвърлим поглед към следните думи: al-всичко, bad-баня, blik-поглед, blind-сляп, dag-ден, dal-долина, dam-бент,dolk-нож, hal-зала, heks-вещица, kam-гребен, mos-мъх. Без да разполагаме с някакъв контекст, ние няма как да определим с точност към кой език те принадлежат. Може да се каже само, че спадат към език, който е от германската езикова група. В този си вид те срещат в датския, но също и в нидерландския.
Ако някоя от тези думи бъде изписана върху даден обект, но ние нямаме сведения къде е намерен този обект, ще си останем само с предположения. В случай обаче, че думите са изписани със скандинавски руни върху обект, който е намерен в Скандинавия, то е повече от ясно, че създадетелят на надписа трябва да се причисли към датския народ. Приликата с нидерландските думи в случая е без значение.
Ето за това трябва да потърсим допълнителни данни, които да позволят да се разбере към точно кой народ принадлежи Евтихий, който е направил посвещение към бог Добрат. На първо място е иконографията на паметника. Тя не може да се сбърка, става дума за изображение на Тракийския Конник, а не за някакво слабо известно божество на конете както предполагат лингвистите.
Ние българите сме народа, който е съхранил най- дълбока почит към Тракийския Херос, приел в ново време образа на Свети Георги. Гергьовден е уважаван дори от българските мюсюлмани и както посочва Евгений Теодоров, празника се сравнява по важност с Байряма- “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”c.9.
Епитетът Добрат-добър се явава епитет на Хероса, и този епитет има връзка с хора и местни названия от Тракия. Там е засвидетелствано племенно име добери/Δόβηράς-Her.VII.113. Съществува и град Доберос/Δόβηρος (явно селище на доберите), който е споменат от Тукидид -Thuc.II.98-100. Край това място цар Ситалк прави лагер при събиране на войската си преди похода си към Идомене, Гортиния, Аталанта и тн.н.
Съставителите на “Barrington Atlas of Greek and Roman World”, (E.N.Borza) смятат, че е възможно древния Доберос да е бил на мястото на българския град Банско. Като се има предвид разказа на Тукидид, разположението на Банско, а и близостта на населеното място с Македония и Гърция, то предположението не е никак лишено от логика. Този регион е обитаван от пеоните, към които спадат херодотовите добери.
Разбира се не бива да се разчита само на прилиаката между името на бог Добрат-Хероса и спадащите към пеоните добери. Нужни са ни повече данни, а за наше щастие, такива има и то доста. От голяма важност е сведението, че в далечното минало е съществувало виждането, че пеоните са същия народ както и жителите на Панония (там където е паметника на бог Добратес). Това съобщава Касий Дион, който обаче има различно виждане по въпроса-Cass.Dio 49.36.
Дали по политически причини, или от незнание, но Дион е пропуснал данните на живелия по-рано Апиан, който разказва, че за римляните, панонците, европейските мизи (които Хоматиан нарича българи), а и съседите им спадат към една общност и на тези хора се гледа както на гърците обитаващи различни региони на страната си-App.III.1.6.
Още по-рано Страбон споменава името на панонския цар Бато- Strab.VI.5.3, което е вариант на тракийското лично име Вαττάκης-W.G.Arkwright, “Lycian and Phrygian names”, с.59, не бива да забравяме и едно от названията на бог Дионис-Вαταλδεουνος. Явно Апиан е бил прав да определи панонците като част от тракийските народи. В такъв случай, каменният релеф изобразяващ Хероса и съдържащ епитета Добрат, е съвсем на място.
Не трябва за забравяме и това, че от всички народи, чиито езици спадат към славянската езикова група, ние българите сме тези, който най-рано са споменати в Панония. Историкът Павел Дякон описва сблъсък между българи и лангобарди в Панония, някъде в периода 420-440 година- Hist.Lang. I.XVI. Самата Панония е наречена България от Йоан Зонара, а българите са назовани панонци: “Πανονία ἡ Βουλγαρία”, “ Πανόνιοι οἱ Βούλγαροι” – Д.Ангелов, „Образуване на българската народност“, с. 374.
Димитър Ангелов обаче счита това свидетелство за объркване поради присъствието на прабългарски елемент в старата провинция Панония (през VI—VII в.), когато там са живели прабългарите на Кубер. Имайки предвид представените по-горе данни, а и това, че още по време на Античността в Панония е съществувал град Volgum/Болгум* то в никакъв случай не можем да говорим за объркване. Дедите ни са обитавали областта, в която е плочата с посвещението на богДобрат още в незапомнени времена.
Самото име Добрат е образувано както и българските прилагателни богат, сърцат, благат (блажен), не е за пренебрегване и подробността, че съществува българско лично име Добрат.
Това, а и факта, че старите българи са отъждествявани с мизи, пеони и панонци, че при нас култът към Хероса е все още забележително силен и т.н., доказва, че паметникът е създаден не просто от човек с неясен произход, говорещ език от славянската езикова група, а по-скоро от индивид, който трябва да бъде причислен към българския етнос.