КОН НА ПРЖЕВАЛСКИ –Конят някога е съществувал само като диво животно. След като хората опитомили коня, чрез селекция са създали най-различни породи. В наши дни са запазени само две породи, живеещи на свобода, които са преки потомци на животинския вид, от който произлизат конят, магарето и зебрата. Това са породите „кон на Пржевалски” и „тарпан”. Тези две породи притежават характеристиките на първите коне, които хората опитомили преди хиляди години – тежка глава с изпъкнал профил, къси конични крака и понякога зеброви ивици на краката или черна ивица по гръбнака. Конете от тези породи много приличат на изображенията на коне в пещерните рисунки. Конят на Пржевалски обитава днешните монголски степи край пустинята Гоби. Поради изолацията в този полупустинен район, а също и поради издръжливостта и агресивността на жребците, тази порода почти не се е променила от ледниковия период насам. Била открита за европейците през 1881 г. от руския офицер от полски произход Николай Пржевалски и дълго време била обект на лов заради месото. Днес, като образец на прародител на коня, породата е защитена със закон, а отделни екземпляри се отглеждат и в зоологически градини.
Тарпан е прародител на бойните коне, с които някои племена и народи са се преселили от Азия в Европа. От тези коне са произлезли някои европейски породи, предназначени основно за стопанска работа. Породата тарпан почти изчезнала в края на XIX в., когато учени от Полша започнали да я изучават и да отглеждат оцелели екземпляри в условия на пълна свобода в горите на Попиелно, Полша. Счита се, че породата е изчезнала като див вид през двайсетте години на ХХ век.
