≈В* Е* С* Е* Л≈ 

 ≈Г* Р* Ъ* М* О* Т* Р* Ъ* Н≈

 

≈ Я Г5ЛЕДАЙ ГО, НАШЕЧКИЯ ≈

Гледам я, аз, наща. Врътнала глава нагоре, като че не е от  този свят и си свирка с уста. А да не я знаех каква е. Скита се по улиците немила недрага.

 Усмихва се без повод и с повод и намига многозначително с едното око. И тя самата не знае на кого. Аха, май на оня от афиша. Пък и тоя, лепнали го на стената.  Ох, миличкият, какъв килипир е… Насъбрал само отбор юнаци, кой от къде е, не се знае. Той е гурорбашията. Начело на юнаците. Търсят го под дърво и камък , но никой не зае къде се е мушнал. Ха, сега де… Май го видях в махалата. Сложил си фес на главата и се прави на не знам какъв си. Така никой не може да го познае.Пък си пуснал брада и мустаци. Шапка на тояга.Ама, аз го познах. Айде, бе… Като че ли не  те знам какъв си! И теб майка ти е родила, но си я забравил. Вървиш си, навирил чорлавата си глава под феса и хич не ти пука за нищо. Че майка ти получава пенсийка и умира от глад, защото добре, че ми са предните зъби да не кажа нещо.Умориха хората, бе Скитат гладни и жадни по улиците. Ей, нашечкия! Не виждаш ли майка си как рови по кошовете, за една коричка хлебец? Не, тя не те интересува. Че  цяла зима стои на студено и трепери от студ. Едва не умря, горката. А ти си седнал да се вириш. „Вижте ме! Какъв съм хубавец. Пък и паричките не ми са малко. Имам бол от тях.

Сега имаш, но внимавай после да нямаш. Щото животът се върти. Едни имат, а после им се взема, щото имат много и са забравили за старите и гладните.Ей, човече… Време е да отидеш при майка си и да я спасиш, да не рови в кошовеге!

А аз ще бързам, щото в къщи ме чакат две гладни гърла.

≈ НА СТАР ВОЛ,ТЕЛЕ СЪМ БИЛ? ≈

Леле мале,куцо да проходи, сляпо да прогледа. Тъй и тия двамата.

- Жочка, не можеш да ме излъжеш. На стар вол, теле си. Теб никой не можел да те подхлъзни.

- Аз ли, да ме подхлъзни, Зарка?  Имаш толкоз големци зад гърба си и….

- Тъй ли? А пък аз си мислех, че ти си от онези, връзкарите….-Такава била работата, значи? Пък ме обвиняваш във връзкарство. Кви ти   връзки, Жочка? Не стига,че не мога да се оправя, да свържа двата края, а съм бил връзкар.

-Ами, защо не можеш? Щото много ти знае племпалото и те изгониха от    от работата. Май ти истина местенцето! Тъй ти се пада!

- Ох Жочка, Жочка. И ти да си на мое място, не знам какво ще правиш?

- Тъй ли?

 - Не че не зная много, а не мога да ги търпя. Май, от истината ги боли някой хора!

- О хоооооооооо. Пък отгоре на всичко се оправдаваш! Поне да не те знаех какъв си.

- Какъв съм? Човек с два крака и с две ръце. Виж ги, тия ръце. Цял живот са бачкали. Къде ли не съм бил. И на края, в скоро време ще стигна до просешка тояга.

- Ох, той милият ми!

- Милият не милият, това е истината. Хората  за това са, да си говорят без да знаят истината. Някой чул, не видял и хопа…

- Ето защо, Жочка. Аз много гледам и мисля, щото някой ден и  с мен може да ме случи същото. Големците са за това, да вардят гърба ми. На стар вол теле  съм бил, а? Ще бъда, я…

 писателят сатирик Мария Герасова- Спасова