” Палмата, чиито листа никога не окапват, винаги си остава украсена с една и съща зеленина. Човекът е сметнал тази сила на дървото за благоприятна и достойна да символизира победата. ” – П л у т а р х

Още от дълбока древност, палмата е запазила своето значение на соларен символ, ликуване, праведност, слава – тъй като расте винаги право нагоре, благодат, триумф, победа. Палмата се среща и като Дърво на живота.

За Християнската общност палмата придобива следната символика: Праведникът, който ” ще процъфтява като палмово дърво “, безсмъртие и затова често се изобразява заедно с феникса, божествена благодат, триумфално влизане на Исус Христос в Ерусалим, победата на мъченика над смъртта, Раят. Клоните на палмата символизират слава, триумф, възкресение, победата над смъртта и греха. Палмата е била погребална емблема на ранните християни, атрибут на всеки поклонник, който е ходил до Божи гроб, откъдето произлиза и наименованието ” палмонисец ” – на български език ” хаджия “. Палмотото клонче се превръща и в емблема на много християнскии светци – мъченици. Палмовата неделя се празнува в чест на триумфалното влизане на Спасителя в Ерусалим, когато целият Му път е бил постлан с палмови клони.