Простакът е трагикомично лишеният от всякакви навици за възпитание. Той не е само противен. Той е и особено вреден. Защото много често се движи от кръчмарските ругателства и словесните заплахи до грубите физически действия, побоищата, а понякога и убийствата. Той не е само много примитивен в мисленето, в поведението. Оказва се и зъл до жестокост. Може да ни напсува на публични места, а даже и да ни пребие за най-малкия ни опит да укорим разгръщането му сред хората. Много е злопаметен. И отмъстителен. Ще ви злепостави, а дори и ще положи всички усилияда ви лиши от обективните възможности да живеете нормално само защото сте казали част от страшната истина за него преди много години. Той редовно преминава от своето беснеене към сатанинското си наслаждаване на чуждите нещастия и преди всичко на страдащите сред противоположните му хора. Любимите му средства да се подрежда са свирепите клюки, зверските изнудвания, подлите удари зад гърба.
Простакът мрази всички освен себе си.
Измъчва и децата си, особено когато те отказват да му бъдат слуги и се чудят как да се отърват от деспотичния му натиск върху тях. Той нерядко е расъл в примитивно семейство. Обикновено родителите му са го подтиквали не да стане миролюбив човек, а да запомни, че трябва да тъпче, ако иска да не бъде мачкан.
Простакът не познава интелигентния хумор. Той свързва смеха само с разкъсващата го страст да се гаври с хората. Доволен е не само когато ги насилва, а и когато ги унижава. Тогава показва, че ги взема под свое покровителство не защото има добро разположение към тях, а защото те са някакъв път към личните му изгоди. Той няма приятели. Има само спътници. Сближава се най-вече със силните зли хора, но и със слабите сред готовите да го обслужват безшумно срещу обещанието му да ги спасява от преследващия ги противник. Най-много го карат да изпада в истерия не само заелите се да го изобличават, а и онези, които не са му сторили нищо лошо, но блестят с ума си, с таланта си, а често и с високите обществени признания за приносите им. Защото той често е колкото самодоволен, дори безпаметно влюбен в себе си, толкова и склонен да се вкисва и да се чувства като отровен, щом установи, че някои го превъзхождат, че обществото го сравнява с тях и остро осмива опитите му да минава за фактор в живота. Защото той мре да наплюе, но и да командва обкръжението си, а ако може и голяма част от обществото, дори от нацията си. Предпочита да го мразят, а не да го поставят между смешните и жалките кресльовци. Редовно поставя себе си не само над пряката му околна среда, а и над целия народ, над държавата.
Простакът често попада между престъпниците тъкмо защото няма никакви психически и морални задръжки. Но той често се оказва ту вулканично безогледен, ту смайващо страхлив. Вилнее като луд пред слабите. Но си глътва езика пред далеч по-дивите от него. Бои се особено от най-мощните сред богатите и сред овластените.
Не само смешно, а и
напълно безполезно е да си губим времето, като се опитваме да променим простака
или поне да смекчим денонощното му вилнеене с миролюбиви средства. Можем да ограничим разгръщането му поне за известно време само ако го уплашим и му покажем, че можем да бъдем още по-свирепи от него, че ще му отмъстим, ако се осмели да ни мачка. Тогава той нерядко се стряска и даже започва да се лигави в дървените си усилия да любезничи и да ни стане съюзник.
Простакът редовно ни напада, без да сме го предизвикали с най-безобидни думи и реакции. Нахвърля се върху нас дори ако му се усмихнем искрено, особено ако сме негова противоположност, ако се оказваме възпитани, тактични, миролюбиви, дружелюбни. Тогава той веднага ни поставя между превзетите глезльовци и започва да ни крещи. Достатъчно е да не хареса одухотворената ни физиономия, хармоничните ни обноски, интелигентните ни прояви или нашите представи за градивната политическа дейност. Тогава вече той освирепява. Обсипва ни с хули чак докато ни извади от равновесие. Тогава вече той поражда най-рязката ни самоотбрана, освен ако сме мижитурки, сноби, парвенюта или малодушни и безлични същества.
