От всичките ни чувства надеждата е единственото, което не ни принадлежи. Надеждата принадлежи на живота
„Като цитираме другите, ние цитираме себе си.“
„Паметта е огледало, което скандално лъже.“
„Аз осъзнах, че търсенето е моят символ, емблемата на тези, които излизат през нощта без нищо в ума, разрушителите на компаси.“
„Ние повече не вярваме, защото е абсурдно. Но трябва да вярваме, именно защото е абсурдно.“
„Суета е да вкараш в историята нещо различно от самата история.“
„От всичките ни чувства надеждата е единственото, което не ни принадлежи. Надеждата принадлежи на живота.“
„Нищо не е по-комично от приемането на сериозността като ценност, която трябва да характеризира цялата важна литература.“
„Така си я караха, Пънч и Джуди, привличаха се и се отблъскваха, както и трябва да бъде, ако човек не иска любовта да свърши като картичка или като романс без думи. Но любовта, тази дума…“ – из „Игра на дама.“
„Ако яснотата на мисълта води до бездействие, не ставаше ли тя подозрителна, не прикриваше ли една особено демонична форма на слепота?“ – из „Игра на дама“
„Музиката – меланхоличната храна за душите на влюбените.“
„Охлювът живее по начина, по който аз искам да живея. Той носи своя дом винаги със себе си.“
„Само ако живее абсурдно човек може да се отърве от цялата тази вечна абсурдност.“
„Човешката история е тъжният резултат от това всеки да се грижи само за себе си.“
от интернет