Златният фонд е като старинна ракла, побрала спомени, лица, летописи… Първите кадри са от официалното откриване на телевизията през 1959 година.
В началото няма записваща техника и всичко е на живо – театри, спектакли, детски програми, скечове. Спомени за тях се откриват във фотоархива на телевизията.
През първите години на филмова лента се снимат репортажи за новините, за музикалните и културните програми. Затова днес имаме запазени откъси от опери, балети, концерти, снимачни площадки на игрални филми, театрални премиери още от началото на 60-те години на ХХ век.
С появата на телерекординга вече има възможност телевизионният театър да се записва. Той продължава да се играе на живо, но записът може да бъде повтарян, а и ние днес да го гледаме.
От 1964 година започват да се снимат телевизионни филми и новели. „Семейство Калинкови” открива ерата на телевизионните сериали през 1966 година. Успехът е такъв, че оттогава всяка година телевизията снима нови сериали, дори няколко заглавия за една година. Традицията е прекъсната през 2000 година.
Филмовият архив наброява над 78 хиляди заглавия, равни на 38 200 часа. С богатите си колекции, фотоархивът и звуковият архив обогатяват свидетелствата за живота ни от началото на телевизията в България до днес.
Златният фонд съхранява творби, станали неотменна част от българската културна и историческа памет. Споделяме с вас мостри от това културно съкровище.
