Градът е изграден в сърцето на плодородна Тракия върху живописните тепета, край които във вечността бавно носи водите си река Марица-Хеброс. Тук се кръстосват важни пътни артерии, свързващи Европа и Азия, Северът с Юга, Изтокът със Запада (геопространствени координати на Филипопол-Тримонциум: дължина 24.749842000000001, ширина 42.143738999999997[i]). Осемте хилядолетия човешко присъствие тук са акумулирали една висока материална и духовна култура. Траките, които дават името на цялата област, са носители на една богата и оригинална хилядолетна култура. Първото име на тази агломерация се определя от древните и съвременните хронисти като Евмолпия/Евмолпиада. Това е един от най-големите тракийски градове, като неговият разцвет съвпада с апогея на тракийската държавност през VІ-V век пр. Р. Хр. Тогава именно Филипопол (наречен по-късно Тримонциум-Трихълмие, заради трите хълма: Таксим, Джамбаз и Небет) е укрепен с крепостни стени-първите на античния град[ii]. През 341 г. пр. Р. Хр. Филип ІІ Македонски покорява Тракия. Именно от тази епоха датира втората крепост-външната стена около трите населени тепета.[iii] Макар да не продължава повече от половин век, епохата на Филип Македонски оставя дълбоки и значими следи в земята на траките. Автохтонното население е подчинено, но не и победено. Наследникът на Александър Македонски, Лизимах, жестоко потушава въстанието на траките във Филипопол. Борбата за освобождение от македонското владичество се увенчава с успех шест десетилетия след като Филип ІІ е превзел града.[iv] През ІІІ в. пр. Р. Хр. градът е подложен на атаките на многобройните келтски племена.[v] Разрушен в 270 г., Филипопол скоро възвръща предишната слава и значение на центъра на Тракия. Отпорът срещу Рим, който на свой ред е отправил поглед към тракийските земи, продължава повече от едно столетие.
Във втората половина на І век сл. Р. Хр., последните тракийски крепости в Родопите и в Стара планина са превзети от римските легиони. Филипопол запазва още малко време своята автономия по подобие на гръцките полиси. Градът става административен центр на Тракия, прогласена за римска провинция през 46 г. (след смъртта на тракийския цар Реметалк), и бил наречен Тримонциум. Римското владичество има, де факто, най-силно и най-продължително влияние над историческата и културната еволюция на античния Филипопол. За отбелязване е мащабното строителство на крепостните стени, величествени обществени сгради, стадион с 30 000 места, амфитеатър с 5000 места, епископска базилика. Пешеходната зона в центъра на съвременния Пловдив дисимулира ориентировката и мястото на античния стадион.
Прочутата Хисар-капия (турското название на една от портите на античната крепост) е започната и завършена през управлението на императорите Траян (98-117 г.) и Марк-Аврелий (165-180 г.). От южната страна се издига една укрепена кръгла кула, запазена до наши дни. При царуването на император Септимий Север (193-211) на Тримонциум е даден статут на митрополия, което му давало право на автономен сенат и тук било седалището на «тракийското народно събрание» (то кинон тон Тракон), срв. представен лист от оригинал на ръкопис на гръцки език от пловдивския учен и изследовател на Филипополис, д-р К. М. Апостолидис[vi], където се тълкува част от посветителски надпис върху мраморна плоча с височина 1 м. и широчина 0,12 м. отрязана отгоре и отляво, вероятно към императора от обществото на епархия Тракия. Надписът, чиято височина на издълбаните букви е 0,02 м., започва с пожелание „тюхе агапе…”, т. е. „за здравето и победата (на императора) да бъде щастлив, благочестив и почитан…” Д-р Апостолидис, предполагайки отчупените букви да са около 14 приблизително, изпълва този надпис, който е от най-малко запазените, отнасящи се до Кинон Тракон:
„Народното събрание
На градовете на Тракийската
Епархия при владетелстването
Над епархията на Тракия
На Севериан легат
И антистратег
Аполинарий, тракарх.
Бъдете здрави!
Допълването името на легата Севериан, който не се съдържа, доколкото е известно в другите надписи, като управител (легат) на Тракийската провинция, се прави на база на подобни букви legatus propretere, може би от една и съща ръка като думата “тракарх”. Във Филипопол като метрополия на провинция Тракия веднъж годишно са се провеждали събрания на представителите на другите градове от Тракия около Амфитиониас, което според монетите от града от времето на император Каракала[vii] (211 г.), се нарича Кинон Тракон. Целта на този провинциален събор не ни е съвсем ясна но във всеки случай се е отнасял за взимане на общи решения за извършване на празници за съответния император-бог и дома му, както и за жертвоприношения (телесин) на състезания (агонон), я които участвали всички тракийци, както и за тяхното редовно общуване чрез тия празници и тържества.” През четвърти век тракийските сенатори (формиращият се сенат в Константинопол се попълвал със сенатори из съседните диоцези като Тракия) са запазили стародавните си привилегии и придобивали нови (данъчни и други), което е видно, например, в закон от 384 г. на император Теодосий I (379-395 г.) относно предоставяне привилегии на македонските сенатори, адресиран до Клеарх (префект на град Константинопол през 400-402 г.) в Codex Theodosianus[viii].
Градът получил право да сече свои монети, да събира данъци, такси и мита. Влиянието на Филипопол се простряло далеч извън границите на Римската империя, който период на процъфтяване продължил до бруталното готско нашествие от 251 г., при което градът е заличен, а близо 100 000 жители са подложени на изтребление.[ix] До момента не е открита монета от Филипопол с реверсно изображение на някоя от портите на крепостта, каквито имаме за други от античните градове. Нумизматиката ни е осигурила само изображение на градската богиня, на чиято корона е макет на крепостта. Останките от крепостните стени ни позволяват да констатираме наличието и на външна стена около трите хълма върху който е разположен античния Пловдив. Дължината на последната е била 2630 м с височина 3 м. Площта, която затваря тя, заедно с вътрешната стена, е около 430 000 кв. м., от които между първата и втората крепостни стени остават ок. 350 000 кв. м.
Много интересен и релевантен към гореказаното е въпросът за религиозните институции и общества в балканските римски провинции и проблемите на същността и интерпретацията на изворите, епиграфски паметници, археологически обекти и дискусиите в съвременната историография, в т. ч. организацията на религиозният живот в “свободните” градове и области в балканските римски провинции (традиционни и новоучредени религиозни институции и практики); религиозните институции в римските муниципии и колонии в балканските провинции (колегии, жреци и длъжностни лица с техните специфически компетенции; официални и частни аспекти на императорския култ)[x]; религиозните общества свързани с местните балкански култове (гръцки, тракийски и македонски) – почитателите на Дионис, Хюпсистос, богинята-майка, тракийския Херос, Александър ІІІ и божествата от Олимпийския пантеон; римските религиозни колегии и сдружения в балканските земи през античната епоха, тяхната география на разпространението им и взаимодействие с останалите общности и култове[xi]; източните религиозни общности в балканските римски провинции – географски ареал и почитатели на малоазийските, египетските, сирийските и иранските божества; юдейските общности[xii] и раннохристиянските общини на Балканите през І–ІІІ в.[xiii]
Бележки
[i] Poulter, A., DARMC, R. Talbert, S. Gillies, J. Åhlfeldt, T. Elliott. “Places: 216927 (Philippopolis/Trimontium)”. Pleiades. <http://pleiades.stoa.org/places/216927> [Accessed: January 10, 2016 7:41 am]. Бел.: Съответните геометрични координати на Сердика са 42.698 / 23.324.
[ii] Срв. Ботушарова, Л. Нови данни за крепостта на Филипополис. – В: Археология, 1, 1959, с. 61; Цончев, Д. Приноси към античната история на Филипополис, София, 1938, с. 33.
[iii] Срв. там, с. 71; Plinius (Nat. Hist. IV, 11,41): “Oppidum sub Rhodope Poneropolis antea, mox a conditore Philippopolis, nunc a situ Trimontium dictam…..”; Tacite (Annales, ІІІ, 38): “Urbemque Philippopolin a Macedone Philippo conditam….”
[iv] Срв. Герасимов, Т. Бележки за Питийските, Александрийските и Кендризийските игри във Филипопол. – В: Сборник в памет на Д. Дечев, София, 1958, с. 294.
[v] Срв. «Из Дексипповой хроники (ΧΡΟΝΙΚΑ), или летописи», Отрывок 19 Ехс. De Strategem. С. V: Εκ τω˜ν Δεξίππ. Πολιορκία Φιλιππоπόλεως, – В: Византийские историки. Дексипп, Эвнапий, Олимпиодор, Малх, Петр Патриций, Менандр, Кандид, Ноннос и Феофан Византиец, Переведенные с греческого Спиридоном Дестунисом, В Типографии Леонида Демиса, Спб., 1860; http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7333, 13.02.2015, 13:52.
[vi] Авторът на историческия труд за Филипопол и Тракия, който никога не навлиза в разрез с научната добросъвестност и колегиална етика, оценен като „най-пълното изследване на Пловдив от Античността до кр. на XIX в.” – Джамбов, Иван. Приносът на гръцкия учен Козмас Миртилос Апостолидис в историческото и културно развитие на Пловдив през XVIII-XIX в. (Щрихи от неговата книга). – В: Сб. Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие /ХVІІ–ХХ век/, Солун, 2000, с. 249.
[vii] Срв. Каракалла Антонин, римский император — XXXV, XXXVIII, LIII, LIX, Указатель имен и географических названий, Иероним Стридонский, Книга о Знаменитых Мужах. – Церковные историки IV-V веков, Сост. к.и.н. Высокий М. Ф., к.и.н. Тимофеев М.А., М.: Российская политическая энциклопедия (РОССПЭН), 2007, сс. 711-724.
[viii] „VI. 2, 14. (? = 9) Същите императори [Грациан, Валентиниан и Теодосий], августи, до Клеарх, префект на града (Константинопол). Заповядваме, всички от пределите на Македония, които са включени в августейшия сенат на града Константинопол по подобие на тракийските сенатори, да бъдат освободени от плащането на данъка глеба. Издаден в Константинопол на… (384) по време на консулите Рихомер и Клеарх”. – 6. За сенаторите, ТЕОДОСИЕВ КОДЕКС (CODEX THEODOSIANUS), Публикувано по: ЛИБИ, т. I, превод В. Велков, http://istorianasveta.eu/pages/posts/teodosiev-kodeks-189.php.
[viii] Бел.: Готската война е конфликт между Римската империя и съюза на племената на готите и скитите на Дунав в римските провинции Дакия и Мизия През 249-250 г. групи от 70 000 готи, скити и карпи, начело с готския крал Книва, пресичат Дунав до град Ескус и нахлуват в Мизия. През този период на първата фаза на серията военни сблъсъци, известни като Готски войни (също и Готско-римски) между 250-251 г. се провеждат няколко важни и решаващи битки на територията на дн. България при Никопол (днешен Никопол) – 1-ва битка при Филипопол (дн. Пловдив) – при Берое (дн. Стара Загора), – 2-рa при Филипопол – при Абритус. Първата битка при тракийския град Филипопол се състои през 250 г. когато готите, предвождани от кр. Книва, след дълга обсада, побеждават. Впоследствие кралят се съюзява с владетеля на града и управител на Тракия, Луций Приск, за да се борят в общ фронт срещу римския император. През 251 г. Деций и неговият син Херений тръгват, за да отблъснат навлезлите племена, успяват да изненадат готите при тяхното обсаждане на гр. Никопол на Дунав. Книва се оттегля обратно и напада Филипопол. Деций ги последва. Римляните претърпяват поражение при Берое това пречи да спасят Филипопол, който пада в ръцете на готите, които с голяма жестокост вилнеят и се разпореждат там. През първата половина на юни 251 г. двете армии се срещат при Абритус (днес Разград). Херений пада убит, малко по-късно Деций загива заедно с остатъка от армията. През 253 г. готите на Книва са разбити от Емилиан, управителя на Долна Мизия; срв. Отрывок 19, Ехс. De Strategem. С. V: Εκ τω˜ν Δεξίππ. Πολιορκία Φιλιππ πόλεως, – Из Дексипповой хроники (ΧΡΟΝΙΚΑ), или летописи, Отрывок 19 Ехс. De Strategem. С. V: Εκ τω˜ν Δεξίππ. Πολιορκία Φιλιππоπόλεως. – В: Византийские историки. Дексипп, Эвнапий, Олимпиодор, Малх, Петр Патриций, Менандр, Кандид, Ноннос и Феофан Византиец, Переведенные с греческого Спиридоном Дестунисом, В Типографии Леонида Демиса, Спб., 1860; http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7333
[ix] Бел.: Готската война е конфликт между Римската империя и съюза на племената на готите и скитите на Дунав в римските провинции Дакия и Мизия През 249-250 г. групи от 70 000 готи, скити и карпи, начело с готския крал Книва, пресичат Дунав до град Ескус и нахлуват в Мизия. През този период на първата фаза на серията военни сблъсъци, известни като Готски войни (също и Готско-римски) между 250-251 г. се провеждат няколко важни и решаващи битки на територията на дн. България при Никопол (днешен Никопол) – 1-ва битка при Филипопол (дн. Пловдив) – при Берое (дн. Стара Загора), – 2-рa при Филипопол – при Абритус. Първата битка при тракийския град Филипопол се състои през 250 г. когато готите, предвождани от кр. Книва, след дълга обсада, побеждават. Впоследствие кралят се съюзява с владетеля на града и управител на Тракия, Луций Приск, за да се борят в общ фронт срещу римския император. През 251 г. Деций и неговият син Херений тръгват, за да отблъснат навлезлите племена, успяват да изненадат готите при тяхното обсаждане на гр. Никопол на Дунав. Книва се оттегля обратно и напада Филипопол. Деций ги последва. Римляните претърпяват поражение при Берое това пречи да спасят Филипопол, който пада в ръцете на готите, които с голяма жестокост вилнеят и се разпореждат там. През първата половина на юни 251 г. двете армии се срещат при Абритус (днес Разград). Херений пада убит, малко по-късно Деций загива заедно с остатъка от армията. През 253 г. готите на Книва са разбити от Емилиан, управителя на Долна Мизия; срв. Отрывок 19, Ехс. De Strategem. С. V: Εκ τω˜ν Δεξίππ. Πολιορκία Φιλιππ πόλεως, – Из Дексипповой хроники (ΧΡΟΝΙΚΑ), или летописи, Отрывок 19 Ехс. De Strategem. С. V: Εκ τω˜ν Δεξίππ. Πολιορκία Φιλιππоπόλεως. – В: Византийские историки. Дексипп, Эвнапий, Олимпиодор, Малх, Петр Патриций, Менандр, Кандид, Ноннос и Феофан Византиец, Переведенные с греческого Спиридоном Дестунисом, В Типографии Леонида Демиса, Спб., 1860; http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7333
[x] Срв. Геров, Б. Почетната длъжност и титла тракарх. – В: Годишник на Пловдивския археологически музей, І, 1948, сс. 27-34; Гочева, Зл. Жреческите длъжности и тяхното място в културата на провинция Тракия. – В: България 1300. Институции и държавна традиция, т. 2, С., 1982, сс. 125-135; Гочева, Зл. Религиозният живот във Филипопол през римската епоха. – В: 100 г. Народен археологически музей Пловдив, т. 2, 1985, сс. 102-114.
[xi] За религиозния плурализъм в късната империя: cf. Mitchell, Stephen. A History of the Later Roman Empire AD 284-641: The Transformation of the Ancient World, Blackwell History of the Ancient World, Malden and Oxford: Blackwell Publishing, 2007, p. 315; За християнството, като един от най-силните културно-творчески фактори, който създал нови реалности в света и задал основни етически норми за личен живот и за обществен нравствен ред: срв. Киров, Димитър. Теология и философия: два пътя, които водят при Бога. – В: Сб. Проблеми и предизвикателства на археологическите и културно-историческите проучвания, т. ІІ, Пловдив, 2009, с. 390.
[xii] „В Антиохия съжителството между християни и евреи е дотолкова мирно и хармонично, че идва в повече на св. Йоан Златоуст и той посвещава редица проповеди с цел да вразуми християните от участие в молитвени събрания в еврейски места.” – Mitchell, Stephen. A History of the Later Roman Empire …, p. 433; cf. Wilken, R. L. John Chrysostom and the Jews: Rhetoric and Reality in the LateFourth Century, Berkeley, 1983. Можем да си представим същата картина на взаимодействие и във Филипопол, където имаме юдейска синангога (една от 13-те археологически засвидетелствани в еврейската диаспора от първи век), вероятно паралелно с учредяването на първата християнска общнина в града по същото време.