ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ БР.191

АКО ТИ НЕ СИ ОБИЧАЛ – ТО ЗНАЧИ, ЧЕ НЕ СИ ЖИВЯЛ, НИ ДИШАЛ – ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ

АЗ НЕ ОБИЧАМ

Аз не обичам изхода фатален 
и няма да ми писне да съм жив. 
И мразя се, когато съм печален, 
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам 
/Не вярвам във възторга въобще!/, 
през рамото ми някой да наднича, 
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели, 
полунеща да шепнат с полуглас. 
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят, 
когато в упор стрелят – мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям, 
а също и съмнението зло. 
Аз не обичам змийски да ме галят, 
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити, 
аз предпочитам истинския риск. 
Да бъдеш честен вече е събитие 
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам, 
изпитвам жал, но само към Христа. 
Насилието както ненавиждам, 
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам. 
Когато бият някой без вина. 
Когато във душата ми нахлуват 
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя – и манежи, и арени – 
там сменят милиона за петак. 
Дори след най-големите промени 
аз няма да ги заобичам пак.

Превод: Румен Леонидов

Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 г. Официалната версия за смъртта му е сърдечен удар.

„Руският Хамлет“ умира, когато в Москва се провеждат бойкотираните летни олимпийски игри. Съветската преса не съобщава за неговата смърт с изключение на вестник „Вечерна Москва“, и то три дни по-късно. Въпреки това новината достига до всички краища на Русия и до чужбина.

Западните станции, като „Гласът на Америка“, свирят негови песни, а пред театър „Таганка“, където е работил, се стича огромна тълпа от хора. В деня на погребението му хора има дори по покривите на съседните сгради.

След смъртта му други руски бардове, като Булат Окуджава и Юрий Визбор, пишат песни за него. Марина Влади написва книга за него.

Има и астероид, който е кръстен на Владимир Висоцки. През 1986 г. посмъртно му е дадено званието заслужил артист, а през 1987 г. излизат игрален и документален филм за него.

В интервю за радио Свободна Европа известният руски режисьор Юри Любимов си спомня:

И така, ние го погребахме, като аз имах при това известна доминираща роля. Те [властите] искаха да го погребат тихо и бързо. Москва беше закрит град през 1980 г. по време на Олимпийските игри, и картината стана доста неприятна за тях. Всъщност те излъгаха, като казаха, че ще изнесат ковчега, за да се сбогува множеството с него, а опашката започваше чак от Кремъл. Очевидно, те това си мислеха – как този тип да го измъкнем покрай Кремъл до Ваганковското гробище? Затова и го бутнаха в тунела. Започнаха да трошат портрета му, който поставихме на прозореца на втория етаж на театъра. Камиони с вода помитаха цветята, които хората носеха дни наред и пазеха от невероятното слънце с чадъри, защото беше ужасна жега. И тази огромна тълпа, която се държеше просто перфектно, започна да вика по целия площад: „Фашисти! Фашисти!“. Тази картина обиколи света…

 http://chetilishte.com/%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BB-%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8-%D1%87%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%B6/

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>