В началото на 20-ти век ликът на Евелин Несбит се разпознава навсякъде – има го в масовите вестници и по рекламите в списанията, върху сувенири и календари, превръщайки я в културна знаменитост. Кариерата й започва още в юношеството й във Филаделфия. После се премества в Ню Йорк, където се появява върху платната на прочути художници като Джеймс Карол Бекуит, Фредерик Чърч и Чарлз Дана Гибсън. Гибсън я определя като “своето момиче”.
Евелин се отличава с това, че е един от първите фотомодели във време, в което модната фотография едва започва да навлиза в развлекателния бизнес.
Лили Елси (1886-1962)
Мис Лили Елси става прочута в деня на премиерата на оперетата “The Merry Widow” в Лондон през 1907 г. Целият град се изправя на крака пред таланта й. На сцената Елси изглежда мистериозно привлекателна с изящния си профил, големите си сини очи и пленяващата меланхолична усмивка. Тя се превръща в истинска звезда, макар думата звезда да се използва в друг контекст, различен от познатия ни днес. Списанията добавят допълнителна колонка за нея, а рекламите използват нейни снимки.
Макар че славата й се разраства с публичните й изяви, Лили Елси е изключително срамежлива. След няколко години на сцената тя се оттегля, за да води тих и спокоен живот, далеч от светлините на прожекторите. Оставя след себе си стотици снимки, няколко грамофонни плочи и два филма.
Мод Фийли (1883-1971)
Мод Фийли, дъщерята на актрисата Маргарет Фийли, е родена в Мемфис, Тенеси. Още на тригодишна възраст излиза на сцена с майка си, а през 1900 г. дебютира на Бродуей в “Quo Vadis”, отново с майка си. Фийли пътува и участва в продукции в Обединеното Кралство в периода 1901-1905 г. После се връща в Съединените Щати.
Участва в първия си ням филм през 1911 г. По-късно в кариерата си пише за конкурси и се явява на тях, чете лекции в училища и обществени организации.
Аида Овертън Уолкър (1880-1914)
Аида Овертън е певица, танцьорка, актриса и хореограф и се смята за водеща афроамериканска актриса за началото на века. Аида започва кариерата си в тийнейджърските си години като част от хора “Трубадурите на Блек Пати”. По време на участието си в “The Senegambian Carnival” през 1899 г. среща Джордж Уолкър и двамата се женят скоро след това. След сватбата Аида Уолкър работи като хореограф за Уилямс & Уолкър – комедийното дуо на съпруга й.
Уилямс & Уолкър успяват да наложат под формата на забавление типичните за африканците песни и танци.
Като една от първите “черни” звезди, Аида Уолкър придава уникалност и автентичност на рагтайм песните и cakewalk танците. Таланът й е сравняван с прочутите Флоренс Милс и Джозефин Бейкър.
Камил Клифърд (1885-1971)
Макар и родена в Дания, Камил дебютира на сцената на хора в “The Defender” в Ню Йорк през 1902 г. В Лондон се превръща в сензация с красотата си. През 1905 г. Лесли Стилс написва песен за нея: “Why Do You Call Me a Gibson Girl?”–
Оттегля се от сцената, за да се омъжи за Линдхърст Хенри Брус. Две години след смъртта му през 1914 г. Камил се завръща на сцената в “The Girl of the future”. В последствие напуска театъра, а секретарката й отговаря на обажданията с: “Г-жа Брус не желае да обсъжда миналото си.”
Анет Мари Сара Келърман (1886-1975)
Анет Келърман е австралийски професионален плувец, водевил изпълнителка, актриса, писателка и бизнес дама.
Тя е една от първите жени, които обличат цял бански, вместо приетите дотогава панталони, и вдъхновява други да последват примера й. Банските й костюми стават толкова популярни, че започва собствена модна линия. Келърман помага за популяризинането на синхронното плуване и пише инструкции по плуване. Появява се в няколко филма, основно с тематика, свързана с водата и плуването.
Участието й в “Дъщеря на боговете” е първото в Холивуд, в което главната актриса се появява гола.
Келърман през целия си живот е прокламатор на здравословния начин на живот, спортуването и естествената красота.
Били Бурке (1884-1970)
Били Бурке е американска актриса, популярна в Бродуей и известна с ролята си на Глинда Добрата вещица от Север от кино-мюзикъла “Магьосникът от Оз”.
Номинирана е за най-добра поддържаща роля през 1938 г. за представянето си като Емили Клибърн в “Merrily we live”. Почитателите я виждат и в сериала “Topper”.
Била е съпруга на продуцента Флоренц Зигфилд от 1914 г. до смъртта му през 1932 г. Гласът й притежава уникална интонация, която тя използва в по-нататъшните си роли, в които често играе разглезени и простовати персонажи.
Етел Баримор (1879-1959)
Етел Баримор е американска театрална и филмова актриса, чиито отличителен стил, глас и духовитост я превръщат в Първата дама на Американския театър.
Етел започва кариерата си на сцената на Бродуей през 1901 г. През 1928 г. отваря свой собствен театър в Ню Йорк. Участва и във водевил представления, в радио и телевизионни предавания и в няколко кино продукции. През 1944 г. участва заедно с Кари Грант в “None but the lonely Heart”.
Мемоарите й са публикувани през 1955 г. Умира в Бевърли Хилс, Калифорния.
Етел Клейтън (1882-1966)
Етел Клейтън е американска актриса от ерата на нямото кино. Екранният й дебют е през 1909 г. в кратък филм, наречен “Justified”. Ранните й филмови изяви се превръщат в процъфтяваща кариера. Появява се главно в мюзикъли или музикални ревюта като “The Ziegfeld Follies of 1911”. Тези музикални превъплъщения улавят певческия й талант, който може би е притежавала, но не е развила заради екранните си представления.
През 1912 г. участва в “The country Boy” на сцената на театър в Рочестър, Ню Йорк и прави дебюта си в игрален филм във “For the love of a Girl”. Като много други участници в нямо кино, кариерата на Клейтън е подкопана от появата на озвучените филми. Тя продължава да играе малки роли, докато не напуска киното през 1948 г. Участията й са над 180.
Мин Браун (1883 – ?)
Мини Браун е актриса и изпълнителка, която прекарва годините между 1902 и 1918 в участия в Европа, Русия и Далечния Изток. Тя е част от успешна афроамериканска общност от жени изпълнителки, които са ситуирани в Русия – Оли Бургоин, Пърл Хъбсън, Жоржет Харви.
Джулия Джеймс (1890-1964)
Джулия Джеймс е актриса, родена в Лондон и започнала кариерата си в Aldwych Theatre под патронажа на Сиймур Хикс. Участва в “Blue Bell”.
В друг театър играе в “The girls of Gottenburg”, “Havana”, “Our Miss Gibbs”. През 1913 г. играе Сомбра в “The Arcadians of L’Olympia” в Париж.
Женевиев Лантелм (1882-1911)
Женевиев Лантелм е френска театрална актриса, модна икона и куртизанка. Считана за една от най-красивите жени за времето си, тя е запомнена с мистериозните обстоятелства около смъртта й – една юлска нощ през 1911 г. пада зад борда на яхтата на съпруга си Алфред Едуардс.
Етел Уоруик (1882-1951)
Етел Уоруик е британска театрална актриса. Известна е с ролите си в “The Bigamist”, “The Magistrate” и “Bachelor’s Baby”.
През юношеството си, преди да стане актриса, е работила като модел за актова фотография.
Гладис Купър (1888-1971)
Гладис Купър е дъщеря на журналиста Уилям Фредерик Купър. Още като дете тя е удивително красива и се снима като фотомодел на шестгодишна възраст. Иска да стане актриса и тръгва по този път през 1905 г., след като Сиймур Хикс открива таланта й.
Излиза на Лондонската сцена през 1906 г. в “The Belle of Mayfair”, а на следващата година се присъединява към прочутия хор “Gaiety Girls” на Франк Курзон. Концертните й изпълнения започват през 1911 г. в продукция по комедията на Оскар Уайлд “The importance of Being Ernest”.
В периода между 1890 и 1914 г. всички искат да имат картичка със снимка на любими актьори. Купър става популярна като символ на невинната красота, докато играе Жулиета и други подобни роли. По време на Първата световна война известността й я води към pin up модата.
Мари Доро (1882-1956)
Мари Доро е американска театрална и филмова актриса от ранните години на нямото кино. Започва кариерата си като хорова изпълнителка в музикална комедия под опеката на импресарио Чарлз Фроумън, който я води до Бродуей. Там тя работи за режисьора Уилям Жилет, участва в много мелодрами, трилъри, комедии – “The admirible Crichton”, “Sherlock Holmes”, “Electricity”, “Diplomacy”.
На турне в Англия в средата на първото десетилетие на 20 век играе с никому известния тийнейджър Чарли Чаплин. Участва в най-малко 18 филма. Може би най-запомнящата й се роля е на главна героиня в “Оливър Туист”, режисиран от Джеймс Янг.
