Според Далай Лама има два фактора за щастието, които нямат нищо общо с поставянето на собствената личност на първо място.
В книгата си “Изкуството на щастливия живот” Далай Лама споделя, че хората, които търсят щастието само за себе си, накрая се оказват нещастни:
Търсенето на щастието не започва ли от самите нас? Не винаги.
Редица проучвания сочат, че именно нещастните хора са концентрирани преди всичко върху себе си и често са странящи от останалите, раздразнителни и дори склонни към конфликти.
Щастливите хора като цяло са по-общителни, съобразителни и креативни. Способни са да приемат по-лесно ежедневните недоразумения.
И за разлика от нещастните хора, щастливите са способни в по-голяма степен да обичат и да прощават.
Далай Лама смята, че има два ключови фактора, водещи към щастието. Единият е човек да има цел, а другият – да помага на хората.
Когато срещна стар приятел, си припомням колко бързо лети времето. Тогава си задавам и въпроса дали използваме правилно отреденото ни време или не.
Адекватното използване на времето е от изключително значение. Докато притежаваме това тяло и невероятните способности на човешкия мозък, всяка минута е безценна.
Нашето съществуване и оцеляване са изпълнени с надежда, макар че не сме сигурно какво ще е бъдещето ни. Не е сигурно дори дали утре ще сме тук. Но не спираме да се надяваме.
Затова и е нужно да извлечем ползите от времето, което имаме.
Смятам, че правилното използване на времето се състои в това – ако можем, да помагаме на другите хора, на другите съзнателни същества.
Ако ли пък не можем, да се постараем да не ги нараняваме. Това е основата на моята философия.
Когато осъзнаем кое наистина е стойностно в живота ни, какво ни дава смисъл, можем да изградим приоритетите си на базата на това.
Целта на нашия живот трябва да носи позитивен заряд.
Не сме родени да причиняваме нещастие и да нараняваме останалите живи същества.
За да бъде стойностен животът ни, е необходимо да утвърдим в себе си основни човешки ценности като любезност, отзивчивост, състрадание.
Именно тогава ще достигнем смисъла и вътрешния мир и ще бъдем щастливи.
Да помагате на другите превръща света в едно по-добро и приятно място за пребиваване. Да се сближавате с хората с идеята да сте им от полза, създава една приятелска, позитивна атмосфера, която ще помогне не само на вас в начинанието ви, но и на тях:
Ако вашите взаимоотношения се градят на основата на съчувствието, това ще премахне несигурността у другия човек и ще позволи да общувате открито. Създава се една позитивна, приятелска атмосфера.
По този начин давате зелена светлина на възможността да получите именно това, което отдавате – положително отношение и дори привързаност.
С добро отношение, дори и събеседникът ви да не е приятелски настроен, поне ще знаете, че сте подходили с отворени чувства.
Това от своя страна ви дава възможност да сте гъвкави в поведението си и ви позволява да промените подхода си, ако е необходимо.
Мисля, че повечето хора очакват човека, с когото общуват, първи да започне да се отнася добре с тях, вместо да поемат инициативата и сами да създадат тази възможност.
Това е грешен подход и води до проблеми в комуникацията – поставя граници, които отдалечават от другия човек, вместо да го доближават.
Така че вместо да се съсредоточавате върху собственото си нещастие, излезте и помогнете на някого. Така ще сте от полза не само на него, но и на самите себе си.
