доказателство на уравнението на Айнщайн!
Няои изходни позиции:Нека разгледаме и гравитационният закон на Нютон в неговият класически вид:
F = fo (ma. mb)/ r², където:
ma и mb са масите на взаимодействащите тела в kg
r- разстоянието между тези тела в m
fo- универсална гравитационна константа – 6,67.10 -11 N. m² . kg- ²
Какъв е смисъла на r2 в гравитационният закон на Нютон? Ако погледнем чисто математически, получава се гранична повърхност с страна r ! Как ви се струва, има ли смисъл?
Но ако осъзнаем, че това е един израз на взаимното им влияние е вече нещо друго! Процеса е двупосочен с едновременно влияние между масите на двете тела - r2.
А сега да разгледаме в светлината на направените по-горе разсъждения и формулата на Айнщайн:
E= m C2
Очебийно е че Енергията - E и материята - m са в някакво отношение изразено чрез скоростта на светлината – C2. Но C има константен характер и пределната й стойност “във вакуум” е 2,9979250(10).10 8m.s-1 и не зависи от прехода Енергия → маса (Е → m) или прехода маса → Енергия (m → Е). По скоро тези преходи се извършват с такава скорост! Тогава C2 какво е?
Идва най-странното! Имаме С2 - двата прехода Е → m и m → Е протичат едновременно и със еднаква (константна) скорост.
С2= (Е→ m) / (m→ Е)
Процеса е едновременен и двупосочен – C2 !
Какъв е извода?
Съществуват два свята в които двата прехода Е → m и m → Е са израз на взаимната им проява в Цялото! 
Два свята - Духовен и Материален и между тях гранична зона в която те загубват себе си, за да създадат реалности.
Симетрия спрямо оста х: Намалявайки Е, за да се запази константният характер на скоростта на светлината Е/ m= С2, намалява съответно и m. Наблюдава се ефекта на огледалото!
Симетрия спрямо оста у: На измененията в дясно (Е и m намаляват - бъдещето се свива, за да се прояви), съответстват изменения в ляво (Е и m се увеличават - миналото се разширява, за да се върне към първопричината.
Едновременността на преходите Енергия - материя и материя - Енергия е и израз на ПЪРВИЧНОТО РАВНОВЕСИЕ на Цялото! То, за да е в движение трябва да е двойствено. Два свята - видим (скорост →0) и невидим (скорост →∞) в едно.
Нека разложим силите!
Свиването и разширяването на двата свята е източника на движение – формира потока време - пространствотечащ от бъдещето към миналото!
Бъдещето е невидимо (нещо се свива, за да се прояви като нещо), а миналото е видимо (нещо се разширява – разпада на нещо! Проявеното (тук и сега) се разпада, за да даде начало на нещо ново…
Бъдещето не може да се види, защото е многовариантно до момента на проявата на варианта, който трябва да изживеем!
Миналото може да се наблюдава – може би затова виждаме една разширяваща се Вселена, а не в следствие на първоначален взрив!
Какво представляват двата свята?
Невидим вълнов свят изпълнен със съдържание - скорост, разтваряща в себе си формите!
Видим материален свят изпълнен с форми (фрактали) – скорост затворена от форми!
Съдържанието търси форма, формата пък съдържание! Стремежът един към друг създава двоица сили “сгъстяващи” времето и пространството и те стават видимо действащи! Новото съдържание изпълва новите форми и процеса продължава до безкрайност! Изживените “неща” под действието на разширението се разпадат и остават като минало (спомен или форма).
Изводи:
§ Съществува Първично Цяло, състоящо се от два свята;
§ Първично Цяло е в равновесно състояние (основна характеристика) - То“има сила” да го възстановява винаги;
§ Двата свята са със несъвместими параметри! В Невидимият има само вълни, а в Видимия - частици;
§ В Невидимият – вълнов свят скоростта клони към безкрайност, а във Видимият – материален святскоростта клони към нула;
§ В Невидимият свят има теория – информация, а във Видимият материален свят – практика;
§ Процесите в двата свята са едновременни и двупосочни и са в равновесие;
§ Те са Енергията и Силата;
§ Съществува гранична зона (преход) между тях – емулсия от два несъвместими свята, благодарение на повишените вибрации на Невидимият свят;
§ Тя е двуслойна (огледало) - Невидимият свят се “оглежда” в материалния;
§ Спрямо х действат равновесните сили между двата свята;
§ Спрямо у действат равновесните сили но в двата свята;
§ Двата свята се ”свиват” за да се проявяват като бъдеще – съдържанието се затваря от форма;
§ Двата свята се ”разширяват” за да се проявяват като минало - съдържанието се освобождава от формата, връщане към Първично Цяло;
§ Свиването е невидимо - разширяването е видимо;
§ Като съвършени части от Цялото, Ние сме в центъра на събитията;
§ Съществува симетрия спрямо х - възможност за двата свята да се проявят тук (време) и сега (пространство) в един умствен свят оформяйки потока на живота като реалност;
Приемането на двата свята обяснява:
§ Граничната зона между тях като емулсия пораждаща светът на нашите реалности – теорията за първичният бульон;
§ Двойствената същност вълна-частица - процесът е едновременен и двупосочен;
§ Принципа на Хайзенберг – ние не можем да “измерваме” едновременно в тях, защото сме позиционирани в третият свят – на реалността;
§ “Тъмната материя” е материя лишена от съдържание! Има само “остарели празни форми на пространство”! Празнота “жадна” за ново съдържание!
§ Константният характер на скоростта на светлината - Цялото съхранява равновесието си. Тя е такава за нашият светлинен свят, за нашата реалност;
Вижте за какво става дума:
Науката не приема двата свята но иска до осъзнае Цялото, религията приема двата свята, но не иска да Го осъзнае!
